Певицата с тежко признание: Николина Чакърдъкова се срива след загуба на близък приятел

Споделя, че светът й се е срутил, намира утеха в гората

Николина Чакърдъкова разкри една от най-големите си мъки! Загуба на близък я разтърсва до основи и е сред най-тежките изпитания, с които певицата се е сблъсквала.

Човекът умира внезапно, без никакво предупреждение, а новината за смъртта му заварва Николина на път. Ударът е толкова силен, че тя буквално не знае накъде да поеме.

"Моят най-добър семеен приятел почина изведнъж, изневиделица. Имах чувството, че светът ми се срути. Не знаех дали да тръгна напред, дали назад", признава Чакърдъкова.

Народната изпълнителка споделя, че това е от онези загуби, които не оставят време за подготовка и не дават възможност да се сбогуваш. Певицата разказва, че точно в такива моменти професията й се превръща в огромно изпитание. Вместо да остане насаме с болката, тя трябва да продължи с участията и пътуванията.

"Имах участие. Бяхме навън, в един парк на голяма сцена. Когато ми стана много трудно, отидох в гората и виках с всичка сила. Исках мъката да излезе от мен. Тогава имах чувството, че сърцето ми няма да издържи и трябва да направя нещо", споделя певицата.

Болката от загубата на близки хора се преплита и с най-тежкия й спомен - смъртта на баща й. Само пет дни след кончината му Николина отново трябва да излезе на сцена пред хиляди хора. Концертът е планиран шест месеца по-рано и няма как да бъде отменен. Тогава певицата разбира колко жестока може да бъде професията й. Пред публиката се усмихва и играе, а когато се обърне с гръб, плаче. След това отново се връща към ролята си.

"Спомням си, че когато погледнех публиката, всеки ми приличаше на моя татко. И преди концерта, и след концерта много плаках. Това са неща, които ние рядко разказваме. Понякога съм завиждала на обикновените хора, че имат времето да си изживеят мъката - да се наплачат, да се настрадат. Месец-два, година. Докато ние я носим в себе си", разкрива Чакърдъкова.

Певицата признава, че днес се е научила да преминава по-бързо през тежките периоди. Не защото мъката изчезва, а защото е разбрала, че трябва да намираш сили да живееш с нея и да продължаваш напред.