Любимата баба Верка на Майстора стана на 102 години

Верка Виячева, музата на Майстора, е национално богатство, казва кметицата на село Шишковци

"Нашата баба Верка, музата на Майстора, е жива и здрава. Прекрасна жена е, енергична и усмихната." Това сподели кметицата на село Шишковци Илияна Спирова по повод на рождения ден на 102-годишната баба Верка, която приживе Владимир Димитров-Майстора е обожавал да рисува.

Възрастната жена е в добра форма, не обича сладкиши, но не спира да работи с ръцете, когато измори краката.

Баба Верка е позирала най-много за картините на патриарха на българската живопис. Образът на младото момиче краси редица шедьоври на Майстора, както и логото на Кюстендилската художествена галерия.

Майстора рисува Верка, след като през 1924 г. се установява в село Шишковци, чиито моми и млади жени са истинско вдъхновение за твореца. В кюстендилското село той твори четвърт век, там създава едни от най-хубавите си картини. Ликът на Верка е изрисуван на известни негови творби, сред които "Семейство" и платна, които днес са част от колекцията на Националната художествена галерия, както и в частни сбирки в САЩ. Вместо в пари художникът често се отплащал на своите муза и семейството й с картини, тъй като нямал средства да плаща хонорар на модела си. Така една от творибте, изобразяваща самата Верка, става нейно притежание. По-късно част от платната с лика й намират място в галерии в Смолян и Казанлък. Верка се превръща в символ на непреходната красота и трудолюбие на българката от Кюстендилския край, които Майстора увековечава в цялостното си творчество.

Музата на известния художник разказва преди време, че не всяка жена творецът е одобрявал за модел. Имал си свои критерии и бил директен, когато трябва да откаже желанието на някоя да я рисува. От няколко женски образа понякога правил събирателен. Някои от моделите му казвали, че не се припознавали в рисунката, но той замълчавал. Не бил много приказлив. Не само Верка, но и дъщеря й Тина е рисувана от големия художник. Образът й е върху известната картина "Момиче с макове". Макар тогава да е била малка, си спомня, че художникът винаги ходил с омазана престилка, с картина в едната ръка и триножник в другата. В детското й съзнание той е останал като човечен, мъдрец със сърце.

Кирил Иванов, който е уредник в къщата музей "Владимир Димитров-Майстора" в село Шишковци, и внук на Верка Виячева, също си спомня: "Майстора е плащал на моделите си. И понеже доста пъти баба Верка му е позирала, Майстора е дължал някакви пари. Нарисувал е семейството ми - баба Верка, моя дядо Кирил Виячев, агронома, и Тина Виячева - моята майка. И един ден дошъл вкъщи и казал на баба ми: "Верко, ето ти тази картина, да си изплатя дълговете, това, което дължа, заедно с лихвите, със забавянето". По думите на Кирил художникът е имал други разходи и тогава не е разполагал със средства.

На 1 февруари догодина в Художествената галерия в Кюстендил и в Шишковци ще отбележат 144 години от рождението на художника. На честванията ще присъства и Боянка Аракчиева. Тя също е модел на Майстора. Нарисувана е в картината "Момиче с ябълки".