Зрители напускат спектакъл на гол Деян Донков в пловдивския Античен театър

Моят Дон Жуан е универсален образ на изчезващия мъж, който разбрал - разбрал, който не, това е положението, казва актьорът

"Моят Дон Жуан е универсален образ на изчезващия мъж, който разбрал, разбрал, който не - това е положението." Това казва Деян Донков, обяснявайки сценичния си подход и философската идеология зад новия си моноспектакъл "Последното бягство на Дон Жуан" по текст на Недялко Славов, който се игра преди ден в Античния театър в Пловдив.

С това силно послание и заявка за дълбока провокация актьорът излезе на сцената като режисьор и изпълнител, за да потърси отговори за мястото на човека в дигиталния свят, но явно бе повече неразбран, отколкото аплодиран.

Още в първите минути на моноспектакъла започнаха и първите движения по трибуните, разказват присъствали в мрежите. Около шестата минута най-нетърпеливите зрители станаха да си тръгнат, а около 20-ата минута пред изходите вече се образуваха видими опашки.

Опитите на актьора да внесе динамика чрез импровизации, нецензурен език и дори появата му с голо тяло на сцената явно не успяват да задържат публиката и според мнозина само засилили усещането за празнота, липса на драматургия и объркана режисура.

Отзвукът след фаталната вечер бе мигновен и безкомпромисен в театралните форуми.

Театроведът Катерина Георгиева призна: "Неудобно ми е. Според мен на всички трябва да ни стане много неудобно. И докато не ни стане много неудобно, нещата няма да се подобрят".

Нина Димовска също подчертава, че реакцията е била категорична: "Когато Античният театър опустява още в първите минути, това е тихо послание. Натрупаният през години културен капитал и наследството от Европейска столица на културата създадоха интелигентна и критична публика, която изисква уважение".

Журналистът и галерист Ваня Трингова допълва: "Провалът беше жесток. За първи път ми се случва да присъствам на подобно фиаско. Сега ми е любопитно какво ще напише "театралната критика".

Разбира се, в мрежите не липсваше и противоположната гледна точка. Малцината, останали до самото разплитане на сюжета, заявиха, че хаосът на сцената е бил напълно търсен ефект. В края става ясно, че героят се намира в психиатрична клиника, а абстрактните му монолози са плод на неговото болно съзнание.

Според защитниците на спектакъла текстът на Недялко Славов е бил "нетрадиционен и даже гениален", а Донков е играл невероятно. За тях коментари от хора, които не са останали до края, са излишни, а реакцията на излезлите от спектакъла доказва, че "публиката освен комедии с прост сюжет друго не може да поеме". Въпреки това горчивият вкус от скандалното откриване остава, а в общинските среди вече се питат къде са били добрият вкус и контролът при избора на толкова рисков експеримент.

Въпреки разразилия се скандал и фалшивия старт Есенният салон на изкуствата тепърва предстои да разгърне богатата си програма. Пловдивската публика се надява следващите събития от форума да върнат добрия тон и високото ниво, с които Градът под тепетата отдавна се гордее.