Режисьорът Галин Стоев: Филмът "Нина Роза", който ни води към "Оскар", ме върна в киното

Смятам, че не съм актьор, а мошеник, намърдал се в тази роля, шегува се театралното светило

"Завърнах се в киното след 24 години с роля в "Нина Роза" и изненада - тази лента сега ни води към "Оскар"-ите. Щастлив съм."

Това казва големият режисьор Галин Стоев, който последно е играл в международната продукция "Подгряване на вчерашния обед", излязъл през 2002 година.

Само преди дни стана ясно, че след приза "Сребърна мечка" от "Берлинале" филмът "Нина Роза" е предложението на Канада в категория "Най-добър международен филм" за най-престижната филмова наградата "Оскар". "Нина Роза" е с режисьор канадката Женвиев Дюлюд-Де Сел и е международна продукция (Канада, България, Италия и Белгия). В лентата освен Галин Стоев, участват и други българи - близначките Екатерина и София Станина, Мишел Цончев, Светлана Янчева, Елена Атанасова, Цветан Тодоров, Емил Котев, Мария-Радена Божкова, Стефания Кочева, Март Лачев и продуцентите от българска страна - Николай Мутафчиев и Любомира Стоянова-Пиперова.

"Да ви кажа аз се оказах в привилегирована позиция, защото продължавам да смятам, че не съм актьор, а съм мошеник и измамник, намърдал се в тази роля. Залозите за мен не са толкова сериозни, колкото за хората, които се занимават само с актьорство, тъй като отдавна не съм в това амплоа", пошегува се Галин Стоев на пресконференцията в Берлин, където "Нина Роза" спечели "Сребърна мечка" в рамките на международния кинофестивал "Берлинале".

"Усещането е прекрасно да се върнеш "в кожата си" - да пуснеш режисьорския контрол. Аз бях загърбил идеята да играя отново някъде и някога, защото никой не те смята за актьор, когато дълго време не си играл, а актьорската професия трябва да се практикува", признава Стоев.

Срещата с Женвиев обаче променила решението му. Режисьорката започнала да преработва историята спрямо него и държала двамата заедно да изградят образа. Това му дало не само свобода, но и възможност да навлезе по-дълбоко в персонажа.

"Моята история резонира с героя и много рано разбрах какво трябва да играя. Казах й: "Аз нямам актьорско его. Казвай ми веднага, ако нещо не ти хареса. И нещата сигурно са ни се получили", разказва Галин Стоев, който отдавна е излязъл на световната театрална сцена и е получил признание като режисьор. От януари 2018 г. той е директор на театъра в Тулуза, Франция.

Особено важно за него било и друго - че главният герой е източноевропеец, но не е представен чрез обичайните клишета. "Хубаво е, че се появява филм, в който главният герой е от Източна Европа и не краде коли", пошегува се отново Стоев. Зад репликата му обаче стои сериозно наблюдение върху начина, по който самите ние възприемаме мястото си в света. "Като нация сме свикнали да се виждаме основно като обидени, защото останалите хора ни възприемат като потенциални крадци на коли или като хора, които създават проблеми. От друга страна, ние самите често се прожектираме точно като такива", казва режисьорът.

Според Стоев "Нина Роза" може да бъде показван и разбиран в най-различен културен и обществен контекст. Важното в неговата история не е точно географията, нито единствено фактът, че част от действието е свързано с България. В центъра е човек, разкъсван между две точки - своето минало и настоящето, което е изградил далеч от дома. Миналото го е създало, но настоящето вече определя живота му. Двете не могат да се заменят взаимно, нито едното може да бъде напълно заличено за сметка на другото.

"Нина Роза" разказва носталгична история за срещата между един възрастен мъж и едно дете. "Холивуд рипортър" описва филма като "трогателна медитация за отчуждението, разкриваща от какво се отказва човек, когато напуска дома си, и какво печели, когато се осмели да се завърне". Дали обаче отчуждението е основната тема на филма? "И да, и не", отговаря Галин Стоев. Той прави ясно разграничение между себе си и своя персонаж. Героят не се е завръщал в България почти 30 години, докато самият Стоев никога не е прекъсвал истински връзката си със страната. "Продължавам да повтарям навсякъде, че никога не съм късал с България. Усещам пулса на случващото се тук и това ми дава някаква дистанция, която ми помага да имам по-ясен поглед", обяснява той. Тъкмо тази двойна принадлежност - да бъдеш едновременно тук и там - го доближава до героя, без двамата да се превръщат в едно и също лице.

А отвъд личната история "Нина Роза" се появява в момент, който Галин Стоев определя като разпад на всички нива. "В момента живеем в разпад и е трудно да се занимаваш с каквато и да била култура, защото реалността надхвърля всичко, което можеш да възпроизведеш", казва той.

Но именно когато действителността изглежда по-невероятна и по-жестока от всяка измислица, изкуството остава необходимо. "Защото смятам, че то може да не е способно да поправи света, но има силата да промени отделния човек. Както обичам да казвам - едно представление може да спаси душата на един човек или двама, но все е нещо и си струва", убеден е Галин Стоев.

Двама ученици на Крикор Азарян стигат до "Оскар"

Галин Стоев не е единственият български възпитаник на проф. Крикор Азарян, чието име се свързва с филм по пътя към наградите "Оскар". Години по-рано Димитър Маринов участва в "Зелената книга", който получи пет номинации и спечели три статуетки, включително за най-добър филм. Голямата връзка между Стоев и Маринов е именно тяхната театрална школа - и двамата са ученици на един от най-значимите български режисьори и театрални педагози - проф. Крикор Азарян.

"Колко иронично - преди години същият този Азарян беше изгонен от НАТФИЗ от хора, които днес стоят далеч под неговия мащаб и постижения. Школата му обаче ражда световни имена, докато дребните административни битки отминават без следа", казва председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев.