Роби: Пет години правех песни, които почти никой не слушаше

Изпълнителят избира музиката пред сигурната заплата и признава, че в началото трудно успява да се издържа

Години наред Роби влага парите и времето си в музика, която почти никой не слуша, а днес билетите за големия му концерт в НДК се разпродават месеци предварително.

Певецът отваря вратите на студиото си пред „Събуди се" и разказва за годините на съмнения, трудното начало, публиката и цената на това да преследваш мечтата си.

Именно в малкото пространство са започнали почти всички негови песни. Изключение правят част от парчетата от последния му албум, за който работи с повече музиканти и продуценти.

„Идвам тук в студиото, затварям се и се чувствам най-щастлив от всяко друго място на света", признава Роби.

Пътят дотук обаче никак не е лесен. В продължение на пет-шест години изпълнителят инвестира собствените си средства в песни, в които вярва, въпреки че те не достигат до голяма публика. Ако днес можеше да се върне назад и да срещне момчето, което е било близо до отказването, би му казал само едно – да продължава.

„Бих му казал да продължава въпреки трудностите. Да идва тук, в студиото, да навлиза още по-надълбоко в себе си и да вади всичко, което излиза оттам. Да вярва и да преследва щастието – щастието да правиш музика", споделя певецът.

Особено място в студиото заемат китарите му. Първата получава още като дете в Монтана, когато е в трети клас. По-късно семейството я продава. Роби обаче пази инструмента, който сам си купува от Америка и с който са записани някои от най-важните песни в кариерата му.

„Това е първата китара, която си купих сам от Америка. Много е емблематична, защото с нея е записана „7 дни" на „Молец", както и доста други техни песни и много мои", разказва музикантът.

Същият инструмент звучи и в песента „Лей", записана заедно с Тино именно в студиото, в което Роби прекарва огромна част от времето си.

Истинският скок в неизвестното идва, когато решава да напусне сигурната си работа. Дотогава музиката е мечта, за която се бори паралелно с корпоративното ежедневие. Решението да превърне изкуството в професия обаче не носи мигновен успех.

„В началото не се получаваха нещата. Никой не знаеше кой съм. Много трудно започнах да изкарвам доходите, които имах от сигурната си работа", признава Роби.

Постепенно името му започва да се разпространява от човек на човек. Първо работи с приятели, а след това идва и сътрудничеството с „Молец", което отваря нова страница в професионалния му път.

Днес картината е съвсем различна. Пред сцената вече има хиляди хора, които знаят песните му, а големият концерт в НДК се разпродава месеци по-рано. С популярността неизбежно идват и чуждите мнения – както любовта на публиката, така и хейтът.

Роби обаче продължава да се връща там, откъдето всичко е започнало – в студиото, при китарите и музиката. Мястото, в което някога записва песни с надеждата някой да ги чуе, днес остава неговото убежище въпреки големите сцени и все по-многобройната публика.