Георги Господинов: Минутите с дъщеря ми стават все по-малко

Но са все по-ценни, признава писателят преди премиерата на "Физика на тъгата" в Народния театър

Все по-малко, но все по-ценни са миговете на Георги Господинов с порасналата му дъщеря. Именно тях писателят посочи сред моментите, които би искал да задържи във времето.

"Минутите стават все по-малко, но по-ценни. Те са много обикновени минути. Те не са нещо изключително", сподели Господинов в "Тази събота" по Би Ти Ви.

За писателя точно тези наглед обикновени мигове остават, когато големите събития отминат.

"Това, което остава, не са извънредните събития. Това, което остава, са минутите следобед. Минутите, в които си сам и в които нищо не се случва, но всъщност се случва самият живот", казва той.

Разговорът идва дни преди "Физика на тъгата" да оживее на сцената на Народния театър. Премиерата е на 6 октомври, а работата по спектакъла връща Господинов към спомените, залегнали в основата на романа.

Един от тях е от собственото му детство - малка сутеренна стая, нисък прозорец и страхът от тъмното.

"Стоя с гръб към тъмното, защото ме е страх, и гледам през прозореца крака на хора и котки. И това усещане за изоставеност и за самота и за страх от мрака отключи всъщност историята за Минотавъра", разказва Господинов.

Писателят и брат му растат при своите баба и дядо, докато родителите им работят. Те идвали при децата през почивните дни, а една от раздялите е останала завинаги в паметта му.

"Родителите ни работеха, идваха да ни виждат в събота, тръгваха си в неделя. И този спомен как ние махаме зад една изчезваща кола с брат ми е също един физически спомен", споделя авторът.

Господинов е убеден, че подобни лични преживявания разказват много повече от историята на едно семейство.

"Нашите лични истории не са просто лични истории. Зад нашите лични истории стои времето. Времето е направено от нашите лични истории", вярва авторът на "Времеубежище".

Затова писателят смята, че човек трябва да разказва и да пази спомените си. В противен случай забравата оставя място за подмяна на миналото.

"Много е важно да разказваме нашите истории, защото когато мълчим, забравяме. Когато забравяме, всякакви фалшиви версии на миналото и настоящето влизат там, в празната черна дупка на забравата", казва Господинов.

"Разказваме, за да запомним. Разказваме, за да усетим, че не сме сами. Разказваме, за да развием емпатия към другите", допълва той.

Част от представлението ще бъдат и капсули на времето. След последния спектакъл екипът планира да зарови капсула със свои спомени. Господинов вече знае какво би сложил в своята.

"Ако трябва само едно нещо да сложа в моята капсула на времето, това ще бъде един тефтер, в който непрекъснато си записвам разни неща. Това е моята лична преносима капсула на времето. Това ми стига - един тефтер и един химикал", разкрива писателят.

Ако трябва да събере най-важното в живота си само в няколко глагола, той избира: "Обичам, живея, чета, разказвам". Дом, къща, маса, тетрадка и хляб пък са съществителните, които свързва със средната възраст.

С годините Господинов все повече цени опита да бъде запазена детската отвореност към света. Времето няма как да бъде спряно, но според него човек все пак може да се опита да забави хода му.

"Не можеш да спреш времето, но можеш да го забавиш. Само това може, но и то не е малко", завършва Георги Господинов.