Софи Маринова: Записах си час, за да си сложа нови гърди - искам да съм като нова

- Софи, малко преди Коледа имахте рожден ден и навършихте 40 г. Празнувахте ли го, или вярвате, че тази годишнина не се отбелязва?

- Ами, честно казано, не съм от суеверните, ама пък много приятели и колеги около мен ми казваха: “Ааа, ставаш на 40, не го празнувай.” И като че ли ми го втълпиха това и реших да не празнувам.

- Успяхте ли поне да си направите хубав подарък?

- Ооо, да, много хубав. Записах си час за деня на рождения ми ден, за да си направя нови гърди. (Смее се.) Честно казано, чувствах, че тази година ще си имам приятел. През последните 4-5 г. бях по-изнервена... Не мога да кажа самотна, защото имам много добри приятели и колеги. Ето, Стораровото семейство - на празници, на почивки все сме заедно. И не съм чувствала някаква самота. Но си идва времето, когато си искам и другарче. Отворих си сетивата, казах си, че вече ще допусна човек до мен. И затова реших да направя всичко ново, душата да ми е нова. Затова си записах и час за операцията. Направих си програмата два месеца по-рано, защото при нас, певците, е натоварено, а трябва поне десет дни да си лежиш, защото то си боли.

- Честно казано, моите си бяха добре, аз имах и преди. Аз съм си весел човек и не ги мисля тия неща. Иначе не мога да кажа, че предишните ми бяха лоши, но вече десет години ги имах и исках да се чувствам нова. Пък и както казва Азис: “Смени ги тия цици, много са големи, а ти си слабичка.” А то като кубици тия са повече, но са сложени под мускула. А старите бяха под кожата. Докторът вика: “Здравички са ти и тия, ама не е лошо да си ги смениш, новички да си сложиш.” И все пак медицината всяка година си напредва. И така - само си ги гледам, много им се радвам, много са готини.

- Болеше ли ви много след операцията?

- Всички жени все това ме питат. Аз с голям мерак си ги слагам. Абе първите 5-6 дни си боли, да ти кажа, обаче пия прахчета срещу болка. А и племенничките ми, които са на по 22-23 г., са си все покрай мен, гледат си ме, не се оплаквам. Пък и първите 2-3 дни те държи още упойката и всичко ти е розово.

- По колко кубика си сложихте?

- По 380 в гърда. Миналите ми бяха по 330. Но явно с годините започват да натежават, та затова по-големи изглеждат. Те много колежки викат: “А, ами те тия са ти по-малки.” Ама не са.

- Още не съм си пипала лицето,

нямам филъри или

силиконови джучки.

Но пък имам

перманентни вежди

и лек цвят в устните

- като червило. И съвсем лека очна линия. Ей така, като се събуждам, да си ми е приятно, коя жена не обича? Ставам и съм леко гримирана. На 3-4 години май се подновявало. Харесва ми, много естествено седи.

- Как отпразнувахте Коледа и Нова година?

- Бяхме само приятели и на Коледа, и на Нова година. Събрахме се с Азис, Тони Стораро, техните семейства, доведохме децата. Навръх Нова година Тони Стораро, който отвори сладкарница, ни беше събрал всичките там. Поръчахме си кетъринг с хубаво ядене, сладки - всичко, както си трябва. Съпругата му беше направила много хубава новогодишна украса, елха, всичко. Събрахме се към 19,00 ч, ядене пиене - както си пише по хартията. Обаче към 1,00 ч всичките отидохме на работа, имахме участия в София. На другия ден, разбира се, пак се събрахме, за да изядем яденето и да изпием пиенето. (Смее се.) С мен беше и моят приятел, с когото вече 2-3 месеца сме си заедно. Десет години е живял в Кипър, отишъл е там на 19-годишна възраст, а сега от две години живее в Германия.

- Много интересно се запознахме - бяхме с Устата на концерт в Германия и той ни беше охрана. Това работи. Концертът беше на 20 ноември и си бяхме оставили два-три дни за разходка. Нали знаеш, че ние, певците, обичаме да си харчим хонорарите по магазините. И той ни разхождаше нагоре-надолу. От разходка на разходка, айдеее, стана сварката. И така лека-полека, то се усеща кога я има тая магия. Много често аз ходих до Германия, той идва тук. По Коледа близо две седмици си беше при мен, запознах го с колегите, с приятели, с моето семейство. Всички много го харесват. Той е на 30 г., няма деца, няма жена. Точно това, което съм мечтала, дойде при мен. Тия пет години, в които бях сама... Господ си знае от работата. Още не го познавам напълно. Той също не се е интересувал много от певците в България, но мен ме е знаел като име. Всички си имаме кирливи ризи,

не сме

ангелчета,

така че

няма да се

питаме

за миналото

Сега сме още в началото, много ни е хубаво, дано все така добре да вървят нещата.

- Лоренцо как го приема?

- Ооо, много го хареса. Той е целият в татуси и е близо два метра висок, як. Ходи на фитнес. По телефона, като сме си говорили - по вайбър, той се запозна с Лоренцо и аз си мислех, че в началото детето ще е ревниво, но още като дойде Гринго - ще разкажа за името му, Лоренцо му се хвърли на врата от вратата, целува го, прегръща го. И той вика: “Леле, какво любвеобилно дете имаш, толкова е миличък.” А децата най-добре усещат хубавите хора, така че много се зарадвах, че Лоренцо го приема и харесва. Засега всичко наистина е цветя и рози, тази година тръгва много добре.

 Той е много добро дете, ние с него си растем като приятелчета. Даже казал на племенничките, и те, като ми го разказват, се просълзяват, че бил щастлив. Питали го защо, а той: “Ами защото мама е щастлива, очите ѝ светят, тя е влюбена.” Много ми е сладък, много ми е умен.

- Да, имаме една смешна история за това. Като бяхме на концерта в Германия и се запознавахме, той ми вика: “Абе, така като те гледам, ти май много имена и физиономии не помниш.” Викам: “Ооо, не, хич ме няма по тая част, толкова много лица са ми все пред очите.” А той: “Да ти кажа моето име, със сигурност ще го запомниш.” Казах му: “Абе не ми се вярва”, а той: “Приятно ми е, Гринго.” Много се смяхме, казах му, че май наистина ще го запомня. Той всъщност е Тодор Давидов по лична карта, но от малък всички му казват Гринго. Така си го знаят и приятели, и семейство.

-Означава ли това, че скоро може и да заживеете заедно?

-Той сега ще идва за два дни при мен. И както съм му казала: “Ще се постарая както Лоренцо има моята любов, да я имаш и ти и да те направя щастлив.” Ще се старая да съчетавам работата с хубавото. Аз ги умея тия работи. Вече трябва и аз да си имам другарче, искам още деца - това са все хубави работи.

-Говорили ли сте за дете?

-Още не сме стигнали дотам. Но аз все така си говоря - дай боже да има пълна къща с деца. И той се радва, той си е на такава възраст, в която почва да се замисля за такива неща, което е много мило.

- В кой клас е Лоренцо сега?

- Вече ми е в седми клас, все пред огледалото, прически, това-онова.

- Има ли си вече гадже?

- Ами задява се уж, ходят на кино, купува подаръчета. Аз обичам да го направя Лоренцо да е кавалерче. И да уважава дамите. Да знае, че щом мама обича да получава такова отношение от мъжете, значи и другите момичета така искат.

- Строга майка ли сте, има ли Лоренцо вечерен час?

- Ами първите седем години са най-важни за възпитанието на детето. При нас вечерен час не се налага. Той знае кога да излиза, кога да се прибира. Сега от една година се е отдал и на футбола. Всеки ден тренира. Колкото повече расте, все повече го е срам от сцената. Мислех, че ще пее това дете. Даже, знаете, в началото го снимах по клипчета, песнички... Обаче сега го влече спортът. Но това е добре за момче - за тялото, за духа, за дисциплина, че на тая възраст някои какви пияндурници стават...

Та искам да кажа, че

Лоренцо има

страшен респект

от мене. Познава

ми погледа

- кога съм лоша и кога добра.

Не е удрян нито от мен, нито от баща си.

- О, да, няма никакви проблеми. Аз много се радвам, че той има любовта и на баща си. Петър почти всяка седмица идва да го взема, на село си ходят.

- Какво обичате най-много да правите двамата с Лоренцо?

- Да се разхождаме и да ходим на кино. Много обичаме.

- Той е кръстен на ваш любим актьор, нали?

- Да, на Лоренцо Ламас. Той беше в България преди години, Лоренцо беше още малък. И вие, журналистите, ми организирахте вечеря с него. Говорихме си, имаше преводач, беше много хубаво.

- Преди време бяхте споменали, че искате Лоренцо да учи в чужбина, още ли сте на същото мнение?

- Ами да. Но сега той е в една особена възраст... По-добре да ми е пред очите. А и много не му се учи точно сега, аз все го карам. Но слуша, добро ми е детето. Нека да стане девети-десети клас, пък ще видим.

- Вие самата ходите по участия от 10-и клас, нали?

- Да. Майка ми много е искала да стане народна певица, но се е омъжила за баща ми, народила е пет деца и дотам с пеенето. Затова ми каза, че много се е зарадвала, когато съм била на 2-3 годинки и е разбрала, че ще пея хубаво. От малка ме учеше, показваше ми... “Сега тук такава извивка направи, там такава.” И вече, като бях 10-и клас, дойдоха вкъщи музикантите да ме искат да ставам певица. Майка ми се зарадва, баща ми каза: “Ааа, не, детето има още една година да учи, не.” Но аз исках да пея и така - тръгнах.

- Какво дете бяхте, родителите ви строги ли бяха?

- Аз съм израснала с четирима братя. Аз трябваше и да уча, и да изчистя къщата, като се прибера - бях момичето. Не съм била някоя глезла. А и тогава бяха други времена, сега децата ходят по дискотеки - тогава нямаше такива работи. А и знаете при нас, циганите, си има традиция, когато се омъжва момичето, да е девствено. Имаше дисциплина.

- Тази година се навършват 20 г., откакто сте на сцената, как смятате да отбележите юбилея?

- Сега това умуваме с моя продуцент Крум Крумов. Сигурно ще направя концерт, но не голям, само с най-близките ми приятели и колеги, ще попея два часа на живо.

- Ще има ли албум с най-доброто през годините?

- О, да, сигурно. Аз имам към 20 издадени албума, така че има какво да събера.

- Канят ли ви за участия и в чужбина?

- Да, канят ме много често, даже приятел оттам си намерих. (Смее се.) А аз съм си такъв патриот, ако мога, само в България ще си стоя. Явно Гринго го е усетил и каза: “Ооо, идвам си и аз в България. Даже преди да се запозная с теб, вече ми беше мъчно и исках да се прибирам, а сега хептен вече има какво да ме задържи.” Харесвам го като характер, мъжкар е. Аз точно това си бях пожелала, да имам мъж, да тропне малко по масата.

- Къде в чужбина пеете по-често?

- Повечето са в Европа. През последните години много пея в Германия, явно много българи има там. В Холандия ходя, в Италия, Испания. Понякога по дискотеки, но понякога и в големи зали за по 1000 човека. По-често пея по клубове. Събират се наши българи, и цигани, и турци, става голям купон. Но както казват, камъкът си тежи на мястото. Ако може само тук да си стоя... Но не може - и в чужбина имаме българи, които искат да ни виждат, да се забавляват. Хубавото е, че не забравят нашите традиции, повече и от нас тук ги уважават.

- Как се справяте с клюките по ваш адрес в жълтата преса, мислили ли сте да съдите някоя медия?

- Честно казано, те си пишат непрекъснато някакви неща, така е за всички. Но аз не ги чета. И моите близки знаят, че не обичам да ми казват какво са прочели - пазят ме от това.

- Наскоро бяха писали, че сте пели на циганска сватба и един от сватбарите ви е налетял на бой.

- Слава богу, няма такова нещо. Мен хората си ме обичат, никога не ми е посягано. Не че не е било да има скандали, всички да се бият, аз да залягам зад бара... Ама към мене - никога.

- Сблъсквате ли се с дискриминация заради произхода си в България или в чужбина?

- Не, не, честно казано - никога. Мен хората ме обичат. Аз още отдавна казах така: аз съм българка от цигански произход. Ние, българите, сме толерантни хора.

- Обидна дума ли е “циганин”?

- Не, ами ние сме си цигани. На мен ми се е случвало да кажа “ром” - зависи къде съм и с кого говоря, но не харесвам тази дума. Циганин е звучна, хубава дума. Аз няма как да скрия корените си, а и не искам.

- По каква песен работите сега?

- Както виждаш, много от изпълнителите вече не правим албуми, гледаме веднъж на 3-4 месеца да пускаме нова песен с видеоклип. И мисля, че от една-две години и аз така правя. Сега имам нова песен на Оцко (композитора Йорданчо Василковски - б.а.), текста го пише Годжи (Георги Милчев - б.а.). Събрали сме се трима добри, дай боже да стане. Дай боже да имаме работа тая година всички, да е усмихната за всички. Засега само хубави неща ми се случват.

- Май отдавна не сте правили балади.

- Да, по-дискотечни песни правя вече. Имам много балади, които ще останат във времето, така че през последните две години се опитвам да са по-танцувални, за да работя и по дискотеките. Не мога да се оплача от липса на работа. Мен си ме обичат, ходя по заведения, сватби. Умея да задоволявам публиката с песни и с присъствие.

- Разкажете за най-големия си гаф на сцената.

- Господ да пази, нямам такава случка.

- Много често споменавате Бог, явно сте силно вярващ човек.

- Много, да. Даже всяка вечер си се моля. Ако пропусна, го правя на сутринта. Като се къпя, си казвам: “Измий ми душата, Господи, и просветли моя ден.” Благодарна съм му, че съм здрава, че имам здраво, хубаво дете.

- Вярвате ли на гледачки и ходили ли сте да ви предсказват бъдещето?

- Абе, не вярвам, но обичам хороскопите. Те се правят за цялата година. Даже онзи ден ми направиха и ми казаха, че ще ми е хубава годината, ще имам работа, ще сме здрави. Дай боже за всички да е така.