Режисьорът Николай Волев: Ще победя рака!
Не ме е страх от него, Господ неслучайно ми даде болестта
"Не крия, че имам рак! Нямам скрупули от болестта, нито ме е страх от нея. Предпочитам да го кажа открито, вместо да се правя, че нищо не се е случило. Ще го победя! Слава на Бога, че ми го откриха в ранен стадий и имам шанс за това."
С тези думи 70-годишният режисьор Николай Волев обясни здравословното си състояние, в което се намира на днешния за него изключително важен ден - прожекцията на филма му "Извън пътя" в НДК в рамките на "София филм фест".
"Да, претърпях операция на белия дроб. Откриха ми го при профилактичен преглед, обаче съм в много начална фаза и имам шанс да оздравея напълно", довери ни Волев.
Според него белодробният рак е номер едно при мъжете, както при жените проблемът е рак на гърдата.
"Явно болестта атакува там, където е душата. Мамка му мръсна! Само че при моя рак няма химиотерапии, лъчетерапии. Лекува се само с рязане, с изкусната игра на скалпела. Оперира ме д-р Минчев, хирургът ми обясни, че преди това ще направи лепило от собствената ми кръв, за да залепят раната при рязането на дроба, с конци не ставало. Сега ще трябва да се възстановявам. Бавно и полека", обясни още режисьорът.
Авторът на римейка на "Козият рог" и култовите през 80-те години филми "Маргарит и Маргарита", "Двойникът", "Господин за един ден", "Да обичаш на инат" смята, че заболяването в някаква степен му е наследствено.
"Баща ми почина от рак и аз си виках, че няма начин да не дойде и при мен. Обаче вуйчо ми Януш живя 10 години и повече след подобна операция. Може пък и аз да имам късмет, това ме крепи", признава Волев.
В рамките на "София филм фест" тази вечер в НДК ще бъде показан филмът му "Извън пътя" - съвременна любовна история за избора на път в живота. На практика Волев се завръща по кината след повече от 15 години отсъствие. Сюжетът ни среща с драматург с бивша слава, който търси изгубеното си вдъхновение в красотата на българските планини. По време на една от експедициите си той неочаквано среща прелестна муза на прага на женствеността. Близостта между 18-годишната циганка Салия и 55-годишния Стефан прераства в силна привързаност. Връзката им се движи по ръба и причинява дълбоко страдание на съпругата на драматурга - Лидия. "Разказвам за проблемите на една дългогодишна връзка, за изхабяването, застаряването, както и за избора на път в живота - дали да съхраниш духовността си, или да преследваш материалното", казва ни Волев. Основната му идея се зародила, когато заменил Странджа и морето с Банско. Волев работи с оператора Орлин Руевски, а в главните роли са Деян Донков, Сали Ибрахим и Аня Пенчева.
Първоначално за ролята бил определен Михаил Билалов, който отговарял на представата на Волев за главния му герой. Химията между режисьор и актьор обаче не се получила пък и Джаро не се справил добре с шофирането. Затова Донков получил ролята, в която лично кара стар джип по тесни планински пътища. "Смятам, че Деян ще се справи с всичко, което му се изпречи на пътя, невероятен е", хвали Донков режисьорът.
Подобно на героя си, Волев живя с години наред като отшелник в Странджа. Бяга от София и киното, защото не желае да се бори със зъби и нокти за пари, които да му гарантират пускането на нов филм. Разочарован от мутризацията на обществото, търси спасение вдън горите тилилейски и се самоопределя като емигрант в собствената си държава. Той има опит и с живота в чужбина, защото още преди 10 ноември бяга зад граница заради първата си съпруга - англичанка. Двамата се запознават на Българското Черноморие, а властта му пречи да отлети за Лондон. Влюбеният българин все пак успява да стигне в английската столица и дори се записва да учи кино там. Носталгията го връща обратно в София, където среща втората си жена Доротея. По онова време тя е женена за "щуреца" Кирил Маричков, но двамата се разделят цивилизовано и музикантът дори присъства на сватбата й с Волев.
Въпреки че режисьорът продължава да я определя като най-красивата и грижовна съпруга, едва ли е случайно, че героят му от "Извън пътя" търси спасение от зациклилия брачен живот в обятията на младата си муза.
"Да, всеки мой филм е автобиографичен и се гордея с това. Но все пак има и измислици, в които се коренят мои преживелици, образи, съмнения, надежди. Вярно, че съм подобен на героите си, но не съм тях или не във всички случаи съм тях", смее се Николай Волев.
Лили АНГЕЛОВА
