Балерината Маша Илиева: Мечтаех да стана космонавт

Винаги съм се съмнявала дали мога да танцувам 

КОЯ Е ТЯ

Мария Илиева, известна като Маша Илиева, е българска прима балерина, хореографка и педагожка. Родена е на 11 септември 1963 г. в София.
Започва да се занимава с балет на 8-годишна възраст. На 10 г. е приета в Държавното хореографско училище, а година по-късно печели стипендия и учи в балетната академия в Санкт Петербург. В Софийската опера още от първия сезон й е поверена солова роля в балета "Дон Кихот". През следващите сезони танцува соло във всички балетни постановки. Паралелно със сценичната си дейност води и лекции в Националната музикална академия в София.

Виктория СТОЯНОВА

- Вие ли избрахте балета или той вас?
- До голяма степен той избра мен. Майка ми е тази, която ме заведе в балетната зала. Тя е родена в Санкт Петербург и от дете се възхищава на балета. Бях на 8 г., когато започнах да танцувам. Първоначално тренирах художествена гимнастика. Но нещата там не се получиха и затова продължих с балет. След това ме приеха в Балетната академия в Ленинград и така започна всичко.
- Кой е първият ви ярък спомен от голямата сцена?
- Обикновено запомнящите се неща са свързани с възникнал проблем. Спомням си как излязох в представлението "Лешникотрошачката", докато бях още ученичка. Имахме няколко завъртания и се сблъскахме с една моя съученичка. Тогава си помислих, че ще ме изгонят от училище. В крайна сметка се скараха на съученичката ми, а не на мен.
- През какви перипетии и лишения сте преминавали заради балета?
- Лишенията са много. През цялата си кариера съм спазвала хранителен режим непрекъснато. Но в днешно време всички спазват диети, независимо дали са балерини или не. Често съм пренебрегвала семейството си заради работата. За мен тя винаги е на първо място.
- Отказвали ли сте се от нещо в името на професията?
- Не съм се отказвала, но не съм била напълно отдадена в личния си живот. Пренебрегвала съм семейни почивки и събирания. Често пъти, когато съм имала човек до себе си и той е искал време само за нас, аз съм избирала балета.
- Искали ли сте да се откажете от балета?
- Това се е случвало много често. На два месеца веднъж, на пет месеца се отказвах завинаги. Но на другия ден отново се връщам в залата.
- Какво ви връща там?
- Страстта ми към това изкуство. Пък и не мога да захвърля това, което съм градила толкова дълго време. Когато се захвана с нещо, искам да го докарам до край. Често съм изпадала в отчаяния, но това е временно състояние.
- Каква са причините, които са ви карали да мислите за край на кариерата ви?
- Когато нещата не се получават така както исках, мислех да се откажа. Започвах някаква нова роля и в началото никога не се получаваше. Започвах да имам съмнения и терзания дали това е моята роля, дали мога да я играя въобще. Подготовките ми за представление винаги започват с отчаяние, че ролята няма да стане.
- Винаги ли сте искали да се занимавате с балет, или сте имали други желания?
- Всички деца са преминавали през етапите за мечтаната професия. Аз исках да стана космонавт. Слава Богу, че избрах балета, защото той е по-лесен.
- Отплати ли ви се професията?
- Отплатила се е в духовен план, във финансов - не, но гледам да не обръщам внимание на това. Всичко, което правим, е за аплодисментите на публиката.
- Достойно ли е заплащането на една българска балерина?
- Не!
- Преди години се снимахте гола за "Плейбой". Навредиха ли на имиджа ви тези снимки?
- Мисля, че не навредиха. Всяко чудо за три дни. Разшумя се прекалено много и беше излишно. Всъщност нямаше нищо скандално.
- Това ли бе причината за премахването ви от сцената на Националната опера и балет?
- Всички приеха, че това е причината, но не беше така. Имах възпаление на крака, което се превърна в киста и това беше реалната причина. Всички говореха, че съм се сринала психически, а това не беше вярно.
- В какви отношения сте в момента с Христина Ангелакова, тогавашната директорка на операта, която ви отстрани?
- В добри отношения сме. Срещали сме се, участвали сме заедно в предавания, не таим лоши чувства една към друга.
- Колко време е нужно за подготовка на едно представление?
- Нормалната подготовка е около 1 месец. Ако имам премиера, времето за репетиции е около 3 месеца.
- Коя роля ви е била най-сложна за изиграване?
- Мисля, че "Козият рог" беше най-труден за пресъздаване от мен, тъй като това не е класически балет и трябва да се предадат много неща само с танц.
- Балетът е високо ценено изкуство в света. Така ли е в България?
- Балетът у нас е уважаван, но не е оценен правилно. Трудно е да се борим срещу закостенелите разбирания на някои хора. Държавното финансиране го няма въобще. Единственото, което крепи тази гилдия, са салоните на операта, които винаги са пълни.
- Имали сте балетна трупа, а сега школа, в която преподавате. Има ли интерес към това изкуство?
- Има много голям интерес. За жалост у нас се създават школи от хора, които не разбират от балет. Има много амбициозни родители, които записват децата си. Хубаво е, че те имат желание за развитие и потенциал, защото по този начин и децата започват да се интересуват.
- Има ли бъдеще балетът в България?
- За мен лично има, щом има толкова много последователи. За съжаление огромна част от децата, които се учат, на по-късен етап се отказват от балета. Но те остават почитатели на това изкуство.
- Труден ли е танцът на палци?
- За много балерини е труден, за други - не. Но е наистина тежко. Няма как да се разминеш без травми, а те са много болезнени.
- Мислили ли сте някога да напуснете България и да работите в друга държава?
- Бях на кръстопът през 1990 г. Ходих на прослушвания и ми предложиха работа в балетите на Холандия и Германия. По същото време обаче играех "Лебедово езеро" в София и бях раздвоена. В крайна сметка реших, че е по-хубаво да остана и да играя у нас.
- Кой е вашият танц, този, който най-много ви е пленил?
- В "Аранхуест" - произведение за китара и оркестър. Танцът беше направен специално за мен и го изиграх на един конкурс във Варна. Беше емблематично за мен.
- Какво ви прави щастлива днес?
- Децата, с които работя. Работата ме радва. Всичко е балет.