Актьорът Сава Драгунчев: Студентките още се влюбват в Ламбо!

Публикувана: 27.09.2017, 10:15 6822 Автор: БД Онлайн

Сава Драгунчев е бивше ченге в новата пиеса по Горки снимка: Божидар Марков, Народен театър "Иван Вазов"

Кой е той
Актьорът Сава Драгунчев е познат както от голямата сцена на Народния театър "Иван Вазов", така и като асистент в класа на проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ. Той е и един от най-търсените български актьори за чужди продукции. Разговаряме с него в навечерието на премиерата на "Чаровно лято с неизбежните му там неприятности" по Горки.

- Наближава премиера! Какви са неприятностите на чудаците от едноименната пиеса на Максим Горки?
- Ще има скандали - сблъсъци на най-различни персонажи с крайни характери. Това е версията на режисьора проф. Красимир Спасов на пиесата на Максим Горки - "Чудаци", която той е осъвременил и адаптирал така, че да е решение за по-млада публика, по-зрели зрители с оглед на съвремието. Звучи си по български европейски, не е типичният наш уклон към руски пиеси, в които се пие водка и се яде сельодка и всички много страдат. На места е търсен ефектът на най-модерното американско кино. Казвам условно, че това е една Стефан-Данаилова пиеса.
- Защо?
- По-голямата част от актьорите сме три поколения студенти на професор Стефан Данаилов. Най-много сме от моето котило - София Бобчева, в която аз съм влюбен за втори път на сцена на Народния театър. Този път щастливо, защото във "Веселите уиндзорки" тя предпочете Илияна Коджабашева вместо мен. Илияна също играе, както и Христо Терзиев. От предишния клас преди нас - Цвети Даскалова и Дарин Ангелов, който е в главна роля, и още един клас на Стефан Данаилов има - с представител Параскева Джукелова. Разбира се, не бива да пропускаме Добринка Станкова, Марин Янев и Пламен Димов, които не се имали шанса, щастието и привилегията да бъдат студенти на Мастъра, но пък се борят - шегувам се.
- Чудак ли си в този ред на мисли?
- Не знам дали съм чудак, но със сигурност съм чаровен като за чаровно лято. Най-силно комедийният образ в пиесата е поверен на мен. Героят ми се казва Мирон Самоквасов. Той е бивш полицай, напуснал работа и решил да се задоми. Сюжетът не е по Сава Драгунчев, но пък това ме кара да се чувствам жив като артист.
- Казваш, че се чувстваш жив, докато играеш, но би ли умрял на сцената?
- Първо, не бих искал да умра. Но това няма да ме пропусне най-вероятно (смее се). Второ - смятам, че артистът трябва да дава талант и умения на сцената, докато го може. Клинични версии, в които вече артистът си забравя текста, не може физически да преодолява пространството, не бива да има. Защото ние нямаме право да натоварваме зрителя да преживява подобно нещо.
- Това, че си актьор, помага ли ти в ухажването повече?
- Помага със сигурност. Това, за което не помага, е очакването отсреща, че е предвидимо какво бих направил аз като в пиеса. Случвало ми се е госпожици да са ме гледали в някаква пиеса и очакват да се държа като героя си и да подходя по начин, който са видели на сцена.
- Използваш ли актьорски похвати, за да сваляш жени?
- Обикновено актрисите, които лесно се разплакват, работят на този принцип. Мисля, че при мъжете е обратното. Артистите мъже се палят бързо, защото имат механизма да го правят на момента. И това създава у жените усещането за живак, което пък мисля, че се харесва.

Сава Драгунчев с Мастъра по време на репетициите на "Мостът"

- Носи ли твоят учител - големият актьор Стефан Данаилов, този живак?
- Безспорно. Дори в момента, въпреки че всички знаем през какво мина през последните няколко години. Силният дух на този човек му помага да носи живеца в себе си. Позволявам си шега - ако стане нещо неприятно в академията или театъра, ако той успее да се разгневи и да беснее, аз съм спокоен за него, защото това означава, че той е много добре. Продължава да е действащ политик и преподавател, а не просто фигура. Продължава да е баща на огромния фестивал в Пловдив "Сцена на кръстопът". Който е общувал с него, знае, че телефонът му звъни през 10 минути. Постоянно решава чужди проблеми. Имам чувството, че Мастъра винаги ще бъде така жив заради студентите, с които общува, заради целите и вярванията си. Така че тайната на неговия успех е, че той е верен на себе си и по този начин верен пред света.
- Спрягат те за негов наследник. Тежат ли ти тези очаквания?
- Не знам как можеш да бъдеш негов наследник. Няма формула, по която да се подготвиш, да почнеш да мислиш или действаш като него. В този смисъл не се напрягам, защото знам, че неговата аура е недостижима. От друга страна е отговорност, разбира се, защото съзнавам, че ме е взел не защото съм негов студент. Видял е нещо в мен, което на него му трябва, за да развива студентите си в посоката, която иска. Като се има предвид моят бекграунд, ме ползва като съвременен мост към младите хора на по 18 години. Трябва близка връзка с тях, за да може дълговечното изкуство да продължава да работи на кода на общуването на сегашния млад човек. Предпочитам да не наследявам Мастъра, а той да продължава да пребъде още 50-60 години поне. А след това театърът ще се изврати, най-вероятно никой няма да иска да прави такъв театър като сега.

- Пречи ли здравословното състояние на таланта?
- Здравословното състояние на Мастъра е много добро всъщност. Той активно си участва, както казах - беснее си. Не му пречи по-скоро. Миналия сезон даже имаше и филмова премиера. Игра безупречно отново.
- Той ли е най-великият български актьор?
- Това е най-големият български актьор на всички българи. Най-великият, познаваем, най-игралият, най-сложно развилият се. Национална ценност е. Надявам се, че в някакъв момент ще имаме не нов, а следващ Стефан Данаилов. Но да, той е най-най-най-.
- Помниш ли как ти предложи да станеш негов асистент? На какво те научи?
- По-важният урок беше, докато следвах и бях студент. Защото нашата материя колкото и да е майсторлък и да има тънкости, има една тайна и тя работи безотказно - да бъдеш честен и искрен на сцената. Това се оказа, че е нещо, което само звучи лесно. Трудно на практика, защото с времето човек се учи да лъже, да мимикрира, да изкривява, да премълчава.
- Влюбват ли се още студентките в Стефан Данаилов?
- Да. Ама и в мен се влюбват (смее се). Но в него се влюбват и студентите. В момента, в който общуваш с такъв голям човек, падат задръжките. Много бързо започват да му говорят на "ти", имат проблем да му говорят на "вие". Чувстват го близък.
- А ти влюбваш ли се в студентки?

Сава Драгунчев за втори път е влюбен в красивата София Бобчева

- Гледам да съм силно професионален, но лъжа е да се твърди, че някаква машина на преподавател влиза в академията и човека го няма. Разбира се, пристрастията, формите, цветове, чувството за хумор, начинът на мислене - винаги някой от тези компоненти започва да работи на друго ниво освен професионалното. Ако перифразирам поета Атанас Далчев, професионализмът си личи по това, което не правим.

Сава Драгунчев е бивше ченге, тръгнало да се жени в новата пиеса на проф. Краси Спасов

- Защо не те виждаме в български сериали?
- Физически не остава време от академията, репетициите и премиерите. Друга причина е, че специално нашите сериали - къде добри, къде не толкова - разчитат на типажни персонажи, които да повтарят българската действителност. Давам си сметка, че толкова традиционно не изглеждам. Повече играя в чужди филми. Бях французин във френски филм, руснак в руски филм. Припознават ме като друга националност, дори у нас. В последния голям филм, в който участвах, на реж. Иван Ничев (бел. ред. - "Пътят към Коста дел Маресме"), играх фашист немец.
- След 10 години каква роля се виждаш да играеш?
- Очаквам да изиграя в някакъв момент Дон Кихот. Или нещо в епохата на Ренесанса. Харесвам и испанския, и английския Ренесанс, но съм малко висок за англичанин. Киното предполага някои лъжи (смее се). Уви, за българските актьори винаги ще има езикова бариера, която ще ги спира за английските сериали до някаква степен. Няма да сме на екран дълго и напоително, ще влизаме за една две серии и после ще ни убиват.