Роман Балаян, украински режисьор: Срам ме е да търся спонсори

Крим и Донбас ме скараха с Никита Михалков

Роман Балаян е украински топ режисьор, сценарист и продуцент от арменски произход. През 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век той създава редица киношедьоври с най-големите звезди на съветското по онова време кино като покойните вече Олег Янковски и Александър Абдулов, а в лентите му участва дори знаменитият поет с китара Булат Окуджава. Сред най-известните филми на Балаян са "Полети насън и наяве", "Лейди Макбет от Мценска околия", "Пази ме, мой талисман", "Единакът"... И "Райски птици" - последният сниман засега... Носител е на редица престижни награди, а за честта да го нарекат "свой" режисьор претендират три държави - Русия, Армения и Украйна...

Ани Романова

- Винаги сте плували срещу течението и сте снимали филмите си не по поръчка, а по собствена воля и фантазия. Какво ви струваше в годините на тоталитаризма това?

- Виждате ли, както вие се изразихте, винаги съм снимал по собствена воля и фантазия. И не защото съм плувал срещу течението, дори не съм се замислял за това, а защото съм живял, както съм искал и както съм мечтал, в съгласие с вътрешната ми свобода, а успявах да постигна същото и в творчеството си.

- Откога не снимате и защо?

- Вече не снимам 9 години и половина. И ако искате, ми вярвайте, не изпитвам никаква носталгия по киното. Снимах каквото исках, до 1989 г. След това имам още 4 филма, но те бяха само работа, при това добре платена. Просто до 1989-а киното беше за мен доброволно и силно желано занимание - аз си играех с него, а не работех. Има такъв грузински виц: В началото на 90-те в Тбилиси е бедно и тягостно. Срещат се двама стари приятели. Единият пита: "Как е, Гиви? Уреди ли се?" Другият отговоря: "Не, приятелю, работя..." Така и аз след 89-а... И не че се изчерпах творчески, а някак охладнях към тези неща...

- Именно за последните ви четири филма се говори, че са старомодни и консервативни. Защо според вас?

- Вероятно ще се съглася относно киноезика, но не и за избраните теми в тези филми. Тези продукции, между другото, се харесват повече на обикновените зрители за разлика от предишните ми ленти. Станах по-обикновен и по-разбираем за повечето хора (смее се).

- Има ли рецепта за дълговечни филми?

- Не съществува такава рецепта, но дълговечни филми в света на киното има и те никак не са малко.

- Как бихте определили случващото се между Украйна и Русия?

- И окупация, и война, всичко заедно. И трябва да подчертая, че моето много лошо отношение към агресивната политика на Русия по никакъв начин не засяга руснаците, а само ръководството на страната.

- Често се определяте като режисьор любител, а не професионалист. Защо?

- До 1989 г. често са ми предлагали прекрасни сценарии и са се чудели защо съм ги отказвал. Просто тоналността, интонацията, тембъра на повествованието не ме трогват. Което не означава, че моите са по-добри. Когато по същия този отказан от мен сценарий е снимал друг режисьор, с удоволствие съм гледал - макар и чуждо за мен - но добро кино.

- Знаменитият ви филм "Полети насън и наяве" с великолепния Олег Янковски (лека му пръст!) буквално взриви през 1982 г. съветското общество и се превърна в предвестник на промените в страната и умовете на хората. Какво означава за вас да бъдеш свободен?

- За мен по-важно е определението за вътрешна свобода. Това е, когато ти си едновременно навсякъде и никъде, с някого и с никого, умението да останеш самият себе си при всякакви обстоятелства, дори при всякакво време. Всичко това може да звучи патетично, но аз съм живял и продължавам да живея по този начин. Моят девиз е: "Живей така, че и враговете ти да мечтаят да се сприятелят с теб!".

- Чехов и Тургенев са в основата на първите ви филми. Това заради любовта към тези автори ли е, или към класиката изобщо?

- Ще ви разочаровам - нито едното, нито другото. Избирах класиката, за да не снимам бълвоча, който ми предлагаха. А моите сценарии на съвременна тематика биваха отхвърляни като твърде злободневни, според разбиранията на тогавашните началници и редактори. И аз се криех зад гърбовете на любимите класици, за да не ставам участник в номенклатурното кино.

- Имахте общи творчески планове с Марчело Мастрояни и той често се срещаше с вас в Москва. Защо тези общи идеи не видяха бял свят?

- Да, през 1990-а имах намерение да снимам в Италия филм по мотиви на Макс Фриш "Ще се нарека Гантенбайн" с Марчело в главната роля. Но младата жена на Фриш, която движи делата му, поиска $600 хил.! Представяте ли си? Това горе-долу беше бюджетът на целия филм. И това е единственият проект, за който наистина съжалявам, че не се реализира. Впрочем, имам още една неосъществена мечта от далечната 1978 г. - моят сценарий "Биволицата" по мотиви на повестта на Грант Матевосян, който исках да снимам в Армения. Уви, арменската киностудия дълго влачи този сценарий и така и не го реализира. Жалко, защото след този филм аз щях да бъда съвършено различен режисьор... И със сигурност - много по-добър.

- Ученик сте на легендарния Сергей Параджанов. Какво научихте от него?

- Именно Параджанов ми инжектира чувството за вътрешна свобода. Той я притежаваше неизменно, а на някои свои ученици и успя да я предаде, така да се каже, като наследство.

- За правото да ви наричат свой режисьор се борят три държави - Русия, Армения и Украйна. Вие самият като какъв се определяте?

- Аз съм украински режисьор от арменски произход. Живея в Украйна вече 53 години и тя е моята втора и любима родина. Тук възмъжах и тук се реализирах.

- Какво според вас е състоянието на украинското кино?

Мисля, че не е розово. Има отделни успешни филми, но киноиндустрия в широкия смисъл на думата още няма. Смятам, че държавните умове не осъзнават, че киното осигурява незабавна интеграция по цял свят - появява се добър филм, изпращат го в Европа на фестивал или конкурс, а в надписите има "Направено в Украйна"... Същото важи за останалите области от културата.

- Никита Михалков бе ваш близък приятел, но поддържа публично властта в Русия. Във връзка с това какви са отношенията ви с него сега?

- След анексирането на Крим двамата с Никита Михалков не общуваме, защото сме на противоположни мнения по този повод, а след агресията на Русия в Донбас нямаше да има за какво друго да си говорим, освен да се караме и да доказваме правотата си един на друг. И сега се отнасям към него като към приятел, но не съм съгласен с нито една негова мисъл както за Русия, така и за Украйна.

- Последният ви филм "Райски птици" е заснет през 2007 г. Ще изненадате ли публиката отново и с какво?

- Има един сценарий, който вече втора година е на 33-а страница, макар че устно на приятелите си разказвам ненапечатаните още 10-15 страници. Нямам желание да искам държавни пари, а да търся частни спонсорства ме е срам. Може да се каже, че сега обмислям идеята. Ако се реша, ще снимам или през пролетта, или през есента на 2018-а. Времето ще покаже...