Ръководителката на "Бистришките баби" Дина Колева: Ям сланина и пия ракия всяка вечер
Бойко не ни е канил да му пеем
Коя е тя?
Дина Колева е художествен ръководител на групата на "Бистришките баби". Формацията е популярна из целия свят с архаичните си фолклорни изпълнения от Шоплука.
Колева е родена в село Бистрица. Още от малка разбира, че гласът й е меден. Тя влиза във формацията, когато е едва на 29 години. Зад гърба си има стотици концерти в страната и чужбина. Ръководител е на "Бистришките баби" вече цели 32 години. Въпреки че е в пенсионна възраст (б.а. - Дина Колева е на 64 години), тя продължава да задава тон на песните на прочутата група от Шопския край.
- Госпожо Колева, как попаднахте в "Бистришките баби"
- Бях на 29 години, когато за пръв път пях с тях. Поканиха ме и аз приех. Моите роднини бяха част от "Бистришките баби". Те ме подтикнаха да пробвам и аз се съгласих. Приеха ме добре. В началото ми беше трудно, но останалите баби много ми помагаха. С годините научих много неща. Станах и ръководител на групата преди дълго време. Това е голямо признание за мен.
- Какво е да сте част от "Бистришките баби"?
- Чудесно. Всичките сме от Бистрица, познаваме се отлично. Приятелки сме и извън сцената. Не ми тежи, че съм ръководител на "Бистришките баби". За мен е едно приятно усещане. Даже много ми харесва. Подготовката за концерти, самите участия, погледът на хората в очите, когато чуят нашите песни, са награда за мен. Това е нещо уникално.
- Имате куп концерти зад гърба си. Кой винаги ще помните?
- Първия в чужбина. Имахме участие във Франция. Напрежението у мен беше жестоко. Не знаех дали ще се справя. Бях много млада тогава и имаше много емоции. Бях притеснена. Имаше възрастни жени с мен, които ми помогнаха да ги преодолея. С тяхната помощ се справих и се представих чудесно, както и останалите от формацията. Чувството да видиш чужденци, които почти се разплакват от песни, които не разбират, е неповторимо. Това ти пълни сърцето.
- Остава ли ви време за репетиции, тъй като всички жени работите?
- Не, нямам това време. Всички баби работят и участието им в групата е нещо като хоби. Ние сме самодеен състав. Репетираме по два или три пъти седмично, зависи от заетостта на останалите. Не е много времето, което влагаме, но все пак се справяме чудесно според мен. Толкова време сме на сцената и все получаваме похвали. Така че явно и това време, което отделяме, е достатъчно. Стараем се да репетираме повече, но просто няма как.
- Носиите на всяка една от вас са автентични и не могат да се купят. Откъде ги имате?
- Носията ми е на моята баба, която е била на нейната майка. Стара е, но аз се опитвам да си я запазя. Това е истинска реликва, предавана от поколение на поколение. Направо си е антика. Сигурно е на повече от 150 години. Изисква много средства, за да се запази в този вид. Грижа се постоянно за нея. Носиите на останалите "Бистришки баби" също са на повече от век. Щом облека носия, в мен се пробужда нещо. Идва ми настроение. Чувствам се още по-добре.
- Има ли кой да ви замени, когато решите да се пенсионирате?
- Да, имам наследнички. С нас пеят жени, които са на по 40 години. Също така имаме и други групи, които са по-млади - девойки и ученички. Те имат огромен потенциал и смятам, че с времето ще ни настигнат, че дори и задминат. "Бистришките баби" не са явление за период от време. Те ще останат и след като ние слезем от сцената.
- Освен "Бистришките баби" от няколко години са популярни и "Бистришките тигри" - футболният отбор, в който премиерът Бойко Борисов се подвизаваше преди време. Следите ли тяхното развитие?
- Разбира се, че ги следим. Гледаме ги. Радваме се на техните успехи и победи. За наше съжаление в последно време те нямат много такива. Рядко успяват да ни зарадват, но нищо, и този момент ще дойде отново. Ние вярваме в тях. Все пак са от нашето село и трябва да се подкрепяме. Сигурна съм, че и те ни подкрепят.
- Премиерът Борисов канил ли ви е да пеете на мач на "тигрите" от Бистрица?
- Не, не ни е канил. Нито сме се срещали с него.
- Какво яде и пие една бистришка баба?
- Както всички баби у нас и аз ям сланина и пия ракия. Правя го често.
Ракията и сланината са типично български неща. Израснала съм с тях. Виждала съм как моите роднини не сядат на масата без тези две неща. Те са част от нашата култура. Всеки по света ни свързват с ракия и сланина.
Редица поколения преди нас са се хранели само със сланина и са пиели ракия. Също така сега го правят и много други, както дори и младите.
- Какво е мнението ви за ниските пенсии, които получават възрастните хора у нас? Според вас достатъчни ли са тези пари, за да може човек на възраст да се оправя?
- Ние пеем песни, които са на повече от 2000 години. Имало е войни през тези времена. Станала са куп други лоши неща, но хората са се оправяли. Песните са останали и се помнят дълго, а и радват хората. По принцип песните не зависят от материалното състояние. Радостта на хората също не зависи от парите. Вярно е, че има хора, които страдат от безпаричие. Това го има навсякъде по света. Според мен човек не трябва да се предава и да изпада в безизходица.