Фотографите на фолклора Биляна и Димитър Битолски: Политик в носия е чист популизъм

КОИ СА ТЕ

Семейство Биляна и Димитър Битолски спокойно могат да се нарекат фотографите на фолклора. Облечени в автентични народни носии и запасали хайдушки оръжия, двамата запечатват най-хубавите мигове по време на възстановки, национални фолклорни събори и гайдарски надсвирвания в цялата страна. Както казват самите те "са двама души, преоткрили красотата на българското в прекрасните кътчета на нашата родина, в смисъла на традициите, в гордостта на носиите, в тайнството на шевиците, в силата на корена, в емоцията на случайното запознаство, прераснало в истинско приятелство, в неописуемото усещане да бъдеш част от всичко това".

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-жо и Г-н Битолски, как започна вашата романтична авантюра с фотографията и фолклора?

- Биляна: Аз ще обърна отговора, защото при мен любовта към фолклора е от дете, когато 15 години танцувах в танцов състав и така той стана част от живота ми. Романтичната авантюра с фотографията започна заедно с романтичната връзка със съпруга ми.

Когато се запознахме той имаше малък фотоапарат, който правеше уникални макро снимки. Това беше първият ми досег с дигиталната техника и възможностите й ме потопиха в един нов и непознат свят. До тогава нямах представа колко прекрасни са тичинките на цветята, пчела в полет, крилата на водно конче или росата върху кадифето на розата и това буквално ме плени.

Доста години след това, по щастливо стечение на обстоятелствата аз, фотографията и фолклора се обвързахме в магичния родопски град Златоград, където трите компонента станахме едно цяло и започна истинската романтична авантюра между нас.

- Димитър: Като всички хубави неща, чисто случайно. Както каза Биляна, всичко започна от Златоград, просто бяхме на точното място в точния момент.

- А вашата любов?

- Биляна: Чиста случайност. В доста тежък за мен момент наш общ приятел ни запозна. Ще прозвучи клиширано, но връзката ни започна като приятелство (защото той е много добър слушател), но бързо прерасна в романтичен порив (защото аз се влюбих) и така вече тринадесет години.

- Разкажете ни за сватбата.

- Биляна: Тук историята е малко по-интересна. Нашата връзка винаги е била много силна, макар да сме с много изявени характери, градим съвместния си живот върху взаимни компромиси и баланс. Имаме много общи неща, отношението и мнението ни по много въпроси съвпада, имаме общо хоби (фотографията), която ни зарежда с положителни емоции и ни разтоварва от пресата на делниците, чувстваме се като двете половини на едно цяло, за това и подписът никога не е бил важен, за да бъдем сигурни във връзката си. Но понеже живеем точно в тази държава (тук съвместното съжителство не се признава), когато се роди малкия ни син, поради ред причини от чисто битов характер, буквално бяхме принудени да сключим брак.

Така на 29 февруари 2012 г. се озовахме в ритуалната зала без ритуал, по дънки и само с двама свидетели. Угодихме на държавата, а за нас нищо не се промени. Покрай снимането на събори и исторически възстановки обаче станахме свидетели на много автентични, български сватби, на красотата да се венчаеш по стар, български обичай - в носия, в църква, да посрещнеш гостите си на поляната или в старинно селище и това ни подтикна да си подарим едно приказно изживяване - да се обвържем истински, както са го правили предците ни - с венчавка в народни носии и вричане пред Бог, под звуците на родопски каба-гайди.

Използвахме обстоятелството, че тази година много наши приятели щяха да посетят Златоград за "Делювите празници" и с малко подготовка и много импровизация станахме част от "Един пазарен ден от преди сто години" и се обвързахме окончателно не само по между си, но и с града, от който започна нашата любов и страст към етно фотографията.

- Кои са най-хубавите мероприятия, на които сте присъствали?

- Биляна: От 2015 г. имаме личен календар на ежегодните фолклорни събития в България, които посещаваме задължително - Събор "Хайдут Генчо" край Хисаря, "Гайдарско надсвирване" в с Гела, "Чакърови празници" край Самоков, "Фестивалът на фолклорната носия" в с. Жеравна, Събор "Хайдутът" край Калофер и "Един пазарен ден от преди 100 години", част от Делювите празници в Златоград.

Когато имаме възможност посещаваме и други мероприятия като "Гайдарско надсвирване" в с. Равногор, "Златна българска гайда" в Копривщица, Празникът "Водици" край гр. Мъглиж, както и различни исторически възстановки. За нас няма най-хубав събор, защото всяко такова събитие носи своят неподправен чар, послание, емоционален заряд и всички имат една цел - да възстановят, запазят и предадат българския дух.

Често ни питат: Защо го правите като нямате изгода? Този въпрос винаги ни натъжава, защото да подариш миг за вечността срещу топла прегръдка, насълзени от умиление очи и широка усмивка казваща "щастлив съм, че те познавам" струва много повече от всички пари на земята. Това сме ние: две щастливи, луди глави намерили себе си в създаването на спомени.

- Димитър: За мен това бяха първият събор на Рожден след прекъсване му и първото ми посещение на фестивала на народната носия в Жеравна. Усещането е неповторимо, това трябва да се изживее, не може да се опише с думи.

- Защо е важно да поддържаме духа на българщината?

- Биляна: Защото това е нашата същност, защото това ни прави българи, защото това е вътре в нас и ни крепи през времето на нашето съществуване. Както казват, че човек без душа е празна опаковка, така и народ без народностен дух е просто безлична маса. За мен миналото не е безсмислен товар, а мъдър учител, без който бъдещето е просто мъгла.

- Димитър: За мен народ без история и корени няма бъдеще и просто ще изчезне. А ние българите сме най старият народ в Европа, просто не го осъзнаваме кои сме и имаме много ниско самочувствие за себе си, и постоянно от освобождението до сега се опитваме да приличаме на някой, да подражаваме, просто трябва да осъзнаем ролята и мястото си в глобалният свят. Ние сме на кръстопътя между изтока и запада и трябва да използваме това си предимство.

- Трябва ли да има часове по фолклор в училище?

- Биляна: Задължително. Фолклорът е много важна част от битието на българина и за това трябва да се пази и предава на поколенията, за да не се обезличим като нация. - Димитър: Разбира се. Фолклорът и традициите са ни запазили през вековете като народ. Трябва да се предава и на младите.

- Какви са вашите професии, с какво се занимавате?

- Биляна: По професия съм архивист, но по-скоро фотографията като хоби има повече общо с нея, отколкото настоящата ми работа. В свободното си време освен снимането обичам да пиша разкази и стихове.

- Димитър: По професия съм шофьор.

- Минаха местните избори, предстои балотаж в неделя. Гласувате ли и защо?

- Биляна: Гласувам, но от известно време си задавам същия въпрос - защо. И ми е все по-трудно да си отговоря.

- Димитър: Гласувам, но не мисля че може да променим нещо с гласуване. Както е казано: ако от изборите зависи нещо, то щяха да ги забранят!

- Политиците често обличат народни носии и повеждат хорото на различни места в страната. Редно ли е според вас и какво е отношението на хората към подобни прояви?

- Биляна: За мен обличането на народна носия е много личен и дълбоко осмислен избор. Този акт като израз на принадлежност към нацията не трябва да е показен и само в определени случаи, за да изпъкнеш и да привлечеш внимание. Напротив. Ние, които ходим по събори и възстановки също обличаме носиите си само на мероприятията, но не за да се отличаваме, а за да се слеем в общото, за да усетим по-силно тази принадлежност.

Аз обличам моите носии, защото съм горда, че ги притежавам, а не защото като отида някъде, хората ще си кажат - Ей, тази е от нашите. Дали е редно е въпрос на съвест. А за това как реагират хората ще дам само един пример, където подобна проява беше посрещната с неодобрение и освирквания, защото визията на въпросните беше в абсолютно противоречие с делата им.

- Димитър: Много ме дразни като видя политик с носия! Напълно се разминават визията от действията им. Чист популизъм.