Виртуозът, който свири "Дийп Пърпъл" на гъдулка, Матьо Янков: Не издържаме повече без работа! (ВИДЕО)

Стефан Данаилов пя заедно с оркестъра ми "Кой уши байряка"

Кой е той?

Матьо Янков е един от най-виртуозните музиканти на гъдулка у нас. Роден е в Тетевен преди 46 години. Завършва музикалното училище в с. Черни Вит, където в момента е преподавател. С гъдулка в ръце може да изсвири всичко от класически изпълнения като "Унгарски танц" на Йоханес Брамс до рок парчета като "Смоук он дъ уотър" на Дийп Пърпъл. Янков рядко дава интервюта, но за читателите на "България Днес" се съгласява без да се двоуми.

- Г-н Янков, кога за първи път хванахте гъдулката в ръце?

- Баща ми е виновен за тази работа, той също беше музикант. Бях в четвърти клас, когато започнах да свиря първо на цигулка в нашето читалище в град Тетевен. Там обаче нямаше специален учител по цигулка. Година след това отвориха музикалното училище в село Черни Вит за народни инструменти. Най-близо до цигулката беше гъдулката и си избрах нея. Същевременно учех и пиано.

- До колко си приличат цигулката и гъдулката?

- Гъдулката е много труден инструмент. Единствената прилика е, че се свири с лък. Друго нищо. При гъдулката струните висят във въздуха, а при цигулката се опират в грифа. По принцип гъдулката е с 13 струни, от които само на 3 се свири, те резонират и придават по-обемен тон. Другите са подгласници, за да бъде по-звучен инструментът. Всяка една струна се настройва на определен тон. Като тембър гъдулката повече прилича на виолата.

- Откъде произхожда?

- Гъдулката е български народен инструмент. Но у нас идва от Турция. Там има по-малък вид гъдулка, която се казва кемене. В Гърция също се свири на гъдулка. Аз имам любима фолклорна песен, с която съм започнал да свиря. Тя е от нашенския тетевенски край и се казва "Качила се Мата на черяшата".

- Навремето бяха популярни мечкари, които свирят на гъдулка. Как гледате на това?

- По тракийския край има така наречените мечкадарски песни. В тях само се запява и след това повече се говори под съпровод на гъдулка. От там мечкарите взеха гъдулките и започнаха да свирят пред животното. Аз не го одобрявам това нещо, а и то вече е забранено.

- Разкажете повече за вашия оркестър.

- В оркестър "Тетевен" сме се събрали добри музиканти и сериозни хора, които свирят всичко. С клавириста работим заедно от 30 години. Колегата кларинетист е по-възрастен от нас и сме се учили от него.

- Изпълнявате с гъдулката рок парчета, както и класика. Кое е по-трудно?

- Класиката е много по-трудна от рока. И хармонически, и за изпълнение. Моя беше идеята и решихме да направим парчета на Дийп Пърпъл с народни инструменти, защото хората се впечатляват от това. Свирим също джаз, парчета на Франк Синатра. На хората им прави впечатление, че са на гъдулка. Някои даже питат какъв е този инструмент. Следващото предизвикателство пред мен е да свиря метъл с гъдулката.

- Свирили ли сте на популярни личности?

- Разбира се. Паметна за мен остава една среща със Стефан Данаилов, Бог да го прости. За първи път го видях в хотел "Рибарица", където му свирих. Той обръщаше внимание на музиката и музикантите. А не само да им свириш, а те да ядат и пият. Стефан излезе на сцената и изпя заедно с оркестъра песента от филма "На всеки километър", където участваше. После и "Кой уши байряка", която му беше любима.

- Как се отразява на вас, музикантите, поредното затваряне заради пандемията?

- Много лошо. Моето семейство от това се изхранва, съпругата ми ми е певицата на оркестъра. Досега имахме някой лев, заделен настрани, и успявахме да се справим някак. Сега обаче отново сме в застой. Държавата не ни помага по никакъв начин. Ние сме на свободна практика. Само джазмени, поп и рок музиканти получават някаква помощ. Смятам, че локдаунът ще продължи още. Не можем да издържим повече! Музикантите сме най-ощетени.

- Как обучавате децата по време на пандемия?

- Аз съм и учител, преподавам гъдулка. Сега сме отново онлайн. Много трудно се получава, не му ли хванеш ръката на детето, да му покажеш как трябва да се произведе тонът. Просто не става, но такива са обстоятелствата. Има голям интерес иначе към инструмента. Музиката е като спорта - стабилизира човека, създава навици да бъдеш сериозен и отговорен.

- Колко е най-големият бакшиш, който сте получавал?

- Музикант къща не храни, но може и две да построи. (смее се)

- Мислил ли сте за развитие в чужбина?

- Ако ми се отдаде възможност, с удоволствие ще опитам. Наши големи народни музиканти са работили успешно в чужбина. Самият инструмент не е много познат на Запад. Свирили сме на чужденци тук - испанци, германци. Гледат гъдулката и не могат да повярват. Един заможен руснак дори поиска да му се направи една българска гъдулка и да му се изпрати.