Реклама
https://www.bgdnes.bg/sport/article/12138282 www.bgdnes.bg

Легендарният боец Михаил Симов: Нямах проблем с престъпния контингент

За парче салам се обикаляха няколко квартала

Михаил Симов е сред основателите на каратето и кикбокса в България. Легендарният боец, треньор, собственик на зала и мениджър се оттегли през последните години от спорта. Пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" той говори за първите крачки на редица бойни спортове у нас.

- Г-н Симов, как преминахте към кикбокса?

- Този спорт ми направи много силно впечатление през 1984 година. От отбора на Холандия 80% от мъжете бяха първите шампиони по карате-до. След това бяха първите и по кикбокс. В Холандия бойните спортове са като религия. Тези хора ми дадоха увереност, че с много добра подготовка и усъвършенстване на боксовата техника мога да постигна това, което ме интересуваше. У нас обаче бюрокрацията и администрацията във федерацията по карате надделя. Започнаха да правят някои режисирани срещи с ясни резултати, което въобще не ми беше по сърцето. Тогава започнах да тренирам киокушин-карате.

Реклама

- Международните ви успехи започват на сериозно ниво през 1992 г.

- Започнаха още 1990-а с първия ми медал на европейско първенство. Това беше и първи медал за България. До момента имахме само спечелени срещи, които също бяха някаква гордост. Европейското първенство в Солун беше с участието на 16-17 държави. Това бяха най-гладните години тогава. Най-трудните - нямаше храна, заплатата беше около $80. Тогава щях да стана първи, но изпускахме влака за София. Последната среща беше в тежка категория. В този ден от целия отбор само аз имах мач. Всичко беше на бегом. Така някак си изпуснах нещата в битката, а се оказа, че изпуснах и влака. Това бяха едни много тежки години без пари, без екипировка. Самото набавяне на храна в началото на 90-те беше много трудно. За да си купиш един салам, трябваше да обикаляш няколко квартала. След това аз паралелно започнах развитието на професионален клуб по кикбокс. От там излязоха много добри състезатели, треньори. 1993 година участвах на световното първенство като треньор на националния отбор в Будапеща. По молба на президента и секретарката на федерацията се качих и победих в две срещи. Дотолкова ми стигнаха силите, защото не бях тренирал 40 дни, но взех медал.

- През 1992-а е исторически първи златен медал за България. Как беше прието тук?

- Съвсем нормално. Предишната година българският национален отбор участва за първи път на световно първенство. Тогава Албен Белински стана шампион. В подготовката с Тихомир Винчев си счупих на две места ръката. Не можах да участвам. Но 92-ра направихме един хубав лагер. Белински беше намерил добри спонсори в ЦСКА. С още двама кикбоксьори - Свилен Русинов и Тихомир Винчев, тренирахме много сериозно. Белински стана европейски шампион за професионалисти, а аз за аматьори.

- Вие сте пионер в още нещо - първите по-организирани ММА битки - веригата РИНГС, където се противопоставяха боксьори и кикбоксьори, каратеки. Как се озовахте там?

- Имам 12 мача в РИНГС. Първото условие беше да е минимум европейски шампион по някое от единоборствата. След това трябваше да си тежка категория - над 85 кг. Изпратих касета с мои тренировки и спаринги и ме одобриха.

- Какви бяха правилата там? Разкажете за първото ви участие.

Реклама

- Имам мачове от сериозни биячи в кикбокс и ММА до олимпийски шампиони по джудо. Два боя имам с два пъти световния шампион по бокс Георги Канделаки от Грузия. Много здраво момче беше. В края на 90-те години смятаха, че ще е наследникът на Ленъкс Луис. Беше световен шампион за младежи и мъже по бокс. Случи се нещо с промоутъра му - закъса с парите, и той не можа да се развие. Върна се обратно в Грузия, стана председател на федерацията. Единият мач беше в негова полза, другият за мен.

- А правилата как бяха?

- Имаш право да хвърляш, да душиш и да заключваш на земята. Нямаш право да удряш на земята. Без ръкавици имаш право с юмрук да удряш само в гърдите, в трупа и в тялото. С отворена длан в главата. Ако си с ръкавици, вече имаш право с юмрук. За ръкавиците японците хитруваха, за да има определена режисура на срещите. Даваха ръкавици по 16 унции, които бяха като възглавници. С тях много по-трудно можеш да нокаутираш съперника. Вторият ми мач с Кандалаки беше без ръкавици. Тогава всичко стана много бързо. Заключих го, преди да ме удари.

- Какви бяха условията като финанси и публика?

- За финансите не искам да говоря. Тогава подписахме договори, според които нямахме право да се интересуваме от заплащането на останалите състезатели, да не казваме нашето. Разгласяването им водеше до санкции. Доста по-големи бяха от българските хонорари тогава. За онези гладни години бяха много, много добри пари. Взимахме ги на базата на това, което бяхме постигнали до момента като спортисти. Даваше ни стимул. Иначе голяма част от спортистите в това време се занимаваха с престъпления и нарушения на обществения ред.

- Цончо Колев ми разказа как в началото на 90-те години той си прави охранителна компания. Вие също имате такава. В един момент го притискат силовите групировки и се принуждава да си продаде бизнеса и да замине за Щатите. Вие как успяхте да минете през това нещо?

- В онези години бях офицер от антитерористичните части. Нямах този проблем, защото бях от другата страна. Едно насилие от страна на престъпния контигент водеше до много тежки последствия с акция на колегите ми. Такива бяха нещата. Нямах този проблем. Аз много по-късно направих фирмата. След като се пенсионирах.

- Киро Скалата каза, че много ви се е възхищавал за едни мачове в "Дескрим". Разкажете повече за тези битки.

- Те бяха по фул контакт кикбоксинг. Добре беше, защото състезателите започнаха да взимат първите пари тогава. Към кикбокса се ориентираха доста треньори по таекуондо, по бокс. Започнаха да готвят наши кикбоксьори. Получи се добър микс, който доведе до много по-добро представяне. С участие на утвърдени треньори и методисти от типа на Палми Ранчев. Повишиха боксовата подготовка на българските кикбоксьори. Вдигнаха ги на полупрофесионален етаж на подготовка, на мислене, на развитие. Резултатите не закъсняха.

- Вие също направихте първата частна, модерна зала за бойни спортове в България. Как решихте да се заемете с това?

- Намерих приятел, който инвестира. Като служител в МВР единствено разрешено извън служебните ми задължения беше да се занимавам със спортна дейност, треньорска. Направих това, което бях виждал по целия свят в най-добрите зали. За 10 години тази зала се изплати във всички аспекти - и в морални, и в материални. Направи много шампиони по бокс и кикбокс на международната сцена. Там създадох промоутърската и мениджърската си фирма. След това в един момент имах 12 професионални боксьорки на договор, които играеха по света. Печелеха пари и мачове. Това беше бизнес освен постижение.

- Галя Иванова - от спортист от една малка държава без традиции в профибокс стана световна шампионка. Как се получи?

- Много сериозен път извървя тя на базата на качествата си. Минала е през няколко спорта, и то не между другото. Била е лекоатлетка, след това се занимава с таекуондо и накрая дойде при мен и започна кикбокс. После отиде при Малин Чонгов да играе бокс. Аз се включих като мениджър. Започна нейната силна кариера в бокса. Сериозността, с която подхождаше към подготовката, я вдигна на много сериозно ниво. С помощта на международни мениджъри, с мои връзки обиколихме целия свят. Тя стана освен шампион на Европа за професионалисти и на най-големите световни федерации. Няма да има скоро такава боксьорка.

- Защо спряхте да се занимавате с менажиране?

- След 2007 г. започна кризата. Ангажиментите с предлагани мачове в Европа и света намаляха. Наградният фонд също падна. Започнах да имам проблеми с продължаването на наемния договор на залата. Още няколко години продължих с мениджмънта - да помагам на някои състезатели в подготовката за ММА. Но имах шанса да направя друг бизнес. Когато започнат в спорта да плащат тези пари, които ги взимам в другия бизнес, ще се върна пак в него.

Реклама