Кикбоксьорката Теодора Кирилова: Дори не съм мечтала за One

Коя е тя?

Теодора Кирилова ще опита да напише нова страница в славната история на българските бойни спортове. В ранните часове на неделя тя ще преследва първа победа на жена боец от нашата страна в топорганизацията One. Как звездата в кикбокса и муай-тай стигна дотук, разкрива пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".

Огнян Георгиев

- Теодора, предстои второто ви участие в One. Какво представляваше подготовката ви за него в Тайланд, където бяхте за трети път?

- За трети път отидох. Миналата година бях там след първия ми двубой в One. Беше да опипам почвата, да видя за какво става въпрос. В крайна сметка отидох при момичето, от което загубих. Не знаех изобщо как ще ме приемат, как ще реагират. Всъщност хората нямат нищо общо с мисленето тук, в България. Напротив, те бяха толкова развълнувани, изненадани. Бях за две седмици. Бях много приятно изненадана от отношението. След този лагер си дадох сметка какво трябва да променя, да направя като обем на работа, изобщо като методика. Започнах да тренирам като напълно начинаещ. След това имах една битка в края на годината. Заради това, че дълго време не бях играла, имах разрешението да направя битка тук, в България. След нея отидох на втори лагер. Вече определено бях доста по-подготвена. Имах контузия, но тя не е от лагера. Последният лагер сега беше целенасочено за предстоящия ми двубой на 2 август.

- Каква е разликата между начина, по който тренират те, и това, което вие тук правите? Вие сте световна и европейска шампионка, имате само една загуба и тя е в One.

- Първо, ужасно много се тренира. Второто е доколко може да издържиш на това темпо да тренираш така. Аз съм съумяла да се съхраня тук вече 15 години с тези тренировки. Честно казано, ако трябва да съм там, не съм сигурна, че ще изкарам и две години като професионален състезател на високо ниво. Просто обемът е огромен. Това са приблизително шест часа на ден тренировки с много малка кратка почивка за възстановяване между тях. Тялото няма как да не изпадне в шок, ако не си свикнал да правиш това от дете.

- Бяхте споменали, че един от основните компоненти, върху които сте работили, е боксът с малки ръкавици. Какви промени направихте в този компонент и мислите ли, че сега ви се получават по-добре нещата?

- За момента мисля, че да. Вкарах движението с краката, защото тук не може да си така затворен, както в кикбокса, да играеш със затворен гард. Абсурд. Няма как да се случат нещата. Доста движения вкарах, много неща промених в играта ми специално за този правилник. Не е класически муай-тай. Чувствам се по-уверена след толкова много тренировки. Нямам търпение да се кача на ринга.

- Тестът, който имахте в края на миналата година в Дупница срещу Инес Пилути, как ви се отрази и колко беше важно да видите как ще се представите? Тя също е боец от One, играла е там.

- Тогава идеята беше да играя само бокс и лакти. Това основно се търси и се точкува, но така се случи, че два месеца преди мача претърпях контузия. Нямаше как да се възстановя и ми беше тежко. Изобщо не можех да ползвам левия си крак. Въпреки това съм щастлива, защото това е много тежък и сериозен съперник. Човек със 70 профимача със сума ти титли зад гърба си. Беше ми ясно, че мачът няма да е лек. Исках да пробвам точно това, което в момента се търси и се играе в One. Като цяло съм доволна.

- Шир Коен при дебюта ви в One ви надигра най-вече с тези боксови комбинации, за които обърнахте.

- Там са много факторите. Не се оправдавам, не търся извинение. Това беше уникално изживяване за мен въпреки загубата. Даже не мога да кажа, че съм го приела като загуба. Приела съм го положително. Неща, които съм видяла, които трябва да се направят. Там просто се случи така, че играх с три седмици предизвестие. През това време трябваше да свърша един куп неща тук, в България, като прегледи. Много трудно организационно се случиха нещата в София да обикалям от една болница в друга. Общо взето, от тези три седмици две минаха в бумащина. Нямах кой знае колко време психически да се настроя. За физически няма какво да коментирам. Не знаех изобщо какво да очаквам с малките ръкавички. Просто си казах, че излизам и се сбивам и каквото стане. Реално не е така, защото трябва да има тактика, мисъл. Един удар, още първия, може да реши целият мач в началото. Трябва да бъдеш много концентриран.

- Сегашното ви изпитание е доста по-различно от гледна точка на това, че играете срещу тайландка.

- Да. В Тайланд.

- Супер гърл се казва вашата съперничка. Доста по-младо момиче от вас, което има много дълга пауза от предишния си мач. Какво очаквате от нея?

- Тя е типична представителка на тайландската школа. Върви напред, иска да мачка с удари основно с ръцете. По-висока е от мен, но мисля, че ще е доста по-бавна. Няма да я подценявам. Да, тя е направила дълга пауза, но пък няма нищо през тези две години, които са минали. Реално да видиш какво се е случило с нейното развитие. Не я подценявам по никакъв начин. Като се качим на ринга, ще се види докъде е стигнала.

- Като боец, който толкова години е преследвал да стигне до One, как го изживяхте това приключение от момента, в който ви се обадиха, до самата галавечер?

- Аз съм от поколението, което не си е представяло, че мога да стигна до One. Такива бяха времената, когато започнахме ние да участваме. Първо като национални състезатели да пътуваме на европейски и световни първенства за нашето поколение беше нещо уау. След това е първото ми участие в Профайт през 2014 година. Още на първия, който направиха в София. Не съм имала такива амбиции допреди няколко години. Даже за One, честно казано, не съм сигурна дали изобщо съм имала амбиции. Моите амбиции бяха малко по малко да взимам това, което мога, което ми се дава като възможност. Да не се откажа пред най-малката трудност. Преди да ми се обадят за One, имах преговори с друга организация, която беше кикбокс. Имах предложение за Glory. Да вляза там да играя. Трябваше да качвам килограми. Започнах и в началото на януари казаха: "Ами Глори приключват с женската дивизия". В началото на февруари ми звъннаха от Оne.

- Имахте възможност да поживеете, да общувате с тайландците. Можете ли да направите паралел колко е по-добре да се живее в България, отколкото, да речем, там?

- Мога да говоря много по тази тема. Мога на много от нашите български бойци да затворя устата. Те обичат да говорят, че тук не се давали пари за професионалните мачове, че били смешни, че трябва да работиш, за да се биеш. Това си е някаква типична черта да се оплакваме, че ни е много тежко от всичко. Там продължават да бъдат бедни. Тайландците защо играят през две седмици? Защото се бият за 300-400 лв. Тези пари пращат на родителите си. Тези 400 лв. ги делят на две - за тях и за родителите им, за семейството им. Отделно мениджърите взимат, защото имат малък процент. Така че ние може да се оплакваме колкото си искаме и да си говорим колко сме велики и как сме недооценени и как не ни се дават нищо, но в същото време колко тренират тук нашите бойци? Аз бях и на Нова година там. Да питаме нашите бойци на Коледа и на Нова година дали са тренирали по четири часа на ден всеки ден. Така че там тренират много повече, бият се за смешни стотинки и то муай-тай професионален, с лакти, без налакътници, без каски, без протектори. Никой от тях не мрънка. Всички са усмихнати, доволни, щастливи, че има какво да ядат и че правят нещо. Аз не съм видяла един тъжен тайландец. Всичките са супер нахилени, а пък живеят доста бедно и мизерно.