Волейболната легенда Евгени Иванов-Пушката: Момчетата показаха какво е истински дух!

*Срещу Чехия трябва да сме с трезви глави, никой не бива да бъде подценяван

*Нека да мечтаем, тези деца се заявиха пред света и вече са мъже

Кой е той?

С 233 мача за националния отбор по волейбол Евгени Иванов, по прякор Пушката, е една от големите ни легенди в този спорт. Той е ставал световен шампион за младежи с България през 1991 година в Кайро, Египет. Отлично знае какво е да играеш полуфинал на световно, като през 2006 година в Токио е част от отбора, окичил се с бронзовите медали. Печели третото място и на Световната купа година по-късно. С националите става четвърти на Европейското първенство в Атина през 1995 г. Ето какво сподели 51-годишният Иванов пред "България Днес" за историческия поход на младите ни "лъвове" на шампионата във Филипините.

- Г-н Иванов, очаквахте ли да видите българския отбор на полуфинал на Световното първенство?

- Аз винаги съм казвал, че този отбор има потенциал, но не мислех, че ще го разгърне толкова бързо. Така че по-скоро не очаквах. След като започна първенството и видях по какъв начин играят тези момчета, как биха Германия и Словения, тогава вече си дадох сметка, че имат способностите да стигнат дотук, предвид и потока, в който бяхме. Надявах се да успеят и те вече са на полуфинал.

- Младостта не е порок, но добре ли е, че сме най-младиат отбор на шампионата?

- Има моменти, в които си личи, че тези млади момчета нямат опита все още от такива големи първенства. Но пък успяват да го компенсират с този младежки ентусиазъм, голяма мотивация и желание. Виждаме глад за победи, какъвто само един млад човек може да има.

- Този хъс ли ни помогна да обърнем САЩ от 0:2 до 3:2?

- В първите два гейма американците играха много добре. Ние, за съжаление, не можахме да започнем по начина, по който играехме по време на това първенство до момента. Така че, беше съвсем закономерно да загубим първите две части. Много под нивото ни игрово бяхме в тях. Кой как е успял да преодолее тази криза е строго специфично за всеки един човек. Най-вероятно самите те само могат да го кажат. Важното е, че не се предадоха, не се отказаха, не наведоха глави, а продължиха да играят, да дават най-доброто, на което са способни. Нещата започнаха да се получават в нашата половина. Поставихме под напрежение Щатите, съответно пък противникът загуби тази увереност и този късмет, който имаше в началото. Накрая закономерно победихме.

- Срещу американците влязохме като аутсайдер, но сега сме фаворити срещу Чехия на полуфинала. Какво да очакваме от този мач?

- Предварително, статистиката и цифрите бяха в полза на Съединените щати, но се видя, че това няма никакво значение. Понякога цифрите са важни, но по-важно е това какво показваш на игрището. Относно мача с Чехия, да, по принцип на хартия ние би трябвало да сме фаворити. Въпреки че чехите не играят никак зле, поне това което виждам до момента на първенството. Много е важно момчетата ни да останат с трезви глави. Постигнаха страхотна победа, свършиха много хубава работа, но оттук насетне, ако да играят финал, трябва да минат и през Чехия. Могат да го направят и имат силите за това. Ако играят по начина, по който демонстрират до момента, аз съм убеден, че ще победят. Ако обаче подценят чехите по някакъв начин, това може да им изиграе много лоша шега. Чехия е наистина много подреден и сплотен отбор. Това е първенството на изненадите. Виждаме, че тук няма фаворити и аутсайдери. Ако не играеш по начина, по който който трябва, си отиваш вкъщи, както направиха и французи и бразилци.

- Алекс Николов ли е голямата звезда на отбора ни?

- Играли сме заедно с баща му Владо доста дълго време. Вижда се, че Алекс е топ реализатор на това първенство. Нагърбва се с доста голяма част от отиграванията и за момента го прави много успешно. Видяхме че в първите два гейма срещу САЩ, когато играта не му вървеше толкова добре, в целия отбор не се получаваше. Нямахме тази ефективност, тази сила в атака. В крайна сметка волейболът е колективен спорт. Може да имаш един феномен в отбора, но ако останалите не са на достатъчното ниво, той нищо няма да може да направи сам. 

- Каква е ролята на италианския ни селекционер Джанлоренцо Бленджини?

- Познавам Бленджини още от годините, в които в България даже не бяха чували за него. Бил ми е треньор преди много време в "Пиаченца". Той беше още доста млад тогава. Изключителен специалист, вече с много опит, той е един от най-добрите треньори в Италия. Постигал е всякакви успехи. Хубавото е, че много добре успя да мотивира тези млади състезатели, да ги убеди в качествата им. Благодарение на него подхождат по този начин към мачовете и имат този език на тялото. Чисто технически и тактически на какво ги учи - няма какво да говорим, то се вижда на игрището. Всеки дава максимума от възможностите си и това до голяма степен е заслуга на треньора.

- Докъде можем да мечтаем?

- Да мечтаем за финал е напълно реално. Вече там срещу Полша или Италия ще стане много трудно. И двата отбора са с много повече опит от нас, отлично окомплектовани. Но пък бихме Полша на тяхна земя наскоро, така че няма непобедими отбори. И най-големият фаворит може да бъде победен. Финалът винаги носи един много тежък заряд, отговорност. Искрено се надяват тези млади момчета да стигнат до там и да се справят чисто психически с такъв товар. В крайна сметка, мечтите са безплатни, така че защо да не мечтаем? Тези деца вече зарадваха цяла България. Днес заявиха себе си пред света, те вече са мъже.