Националът Аспарух Аспарухов: Всичко в живота ми е волейбол

Аспарух Аспарухов е сред волейболистите, спечелили сребърен медал на световното първенство във Филипините. Един от основните стълбове в състава на Джанлоренцо Бленджини. Между многобройните ангажименти след завръщането нападателят намери време за читателите на "България днес".

- Аспарух, успя ли да осъзнаеш какво сте постигнали?

- Да! Сега, след като се прибрахме и имахме повече допир до хората и до атмосферата в България, поосъзнахме и аз, и отборът какво успяхме да направим. Как успяхме да зарадваме толкова много хора, което за нас е най-важното.

- Вие там имахте ли информация какво се случва тук, или ви пазеха?

- Имахме информация, но през телефона не можеш напълно да разбереш за какво става въпрос. Не може да вкусиш, да усетиш атмосферата до такава степен. Не е същото, както да се види на живо.

- Кое беше най-важното, което ви донесе успеха като отбор и като индивидуалности?

- Сплотеността на нашия колектив. Със сигурност и работата, която положихме през това лято, миналото лято и през сезоните. Както и всеки един от играчите поотделно. Това е нещото, което със сигурност ни доведе до този страхотен резултат за нашата държава.

- Треньорът ви и Любо Ганев казаха, че сте издържали една жестока подготовка. Така ли е наистина?

- Да, тренирахме изключително много и целенасочено. Бяхме много голяма част от подготовката в Самоков. Говоря конкретно за световното и преди това. Не сме имали кой знае какво свободно време. Всичко беше фокусирано да се представим добре.

- Ще успеете ли сега да задържите фокуса, защото много хора се притесняват да не би да се разконцентрирате?

- Не смятам, че ще има отпускане, защото нашата цел остава класиране на олимпиадата. Да, изключително сме щастливи и горди от това, което постигнахме, но целта на този олимпийски цикъл е да се класираме за олимпиадата. Няма много време за празнуване. Да, сега свършва сезонът с националния отбор и започват първенствата поотделно, но все пак фокусът ще си остане върху нашата цел - тя е олимпиадата.

- Предстоящото домакинство на европейското, което е след година, като че ли е една допълнителна отговорност за вас пред родна публика?

- Допълнителна отговорност, да, но е и допълнителна мотивация. Да можем да продължаваме да натискаме и да се развиваме всеки един поотделно и заедно като отбор. За нас ще е едно страхотно изживяване и отново ще се постараем да се подготвим максимално добре и да го изиграем пак по добър начин.

- Във Филипините онзи дълъг гейм с Германия ли беше моментът, след който наистина си повярвахте, че може нещо повече да постигнете?

- Да, доста труден гейм, който се радвам, че успяхме да спечелим. Но не трябва и да забравяме, че ние в този гейм, общо взето, сами се докарахме до този резултат, защото имахме 12-14 грешки на сервис. Нещо, което по принцип на това ниво не трябва да го допускаме, но в конкретните случаи доста рискувахме и не беше окей. В момента, в който върнахме малко риска и почнахме да балансираме нещата, мачът се разви добре за нас.

- А кога наистина си повярвахте, че може нещо голямо да направите?

- След излизането от групата и когато видяхме как почва да се развива потокът. Разбрахме, че имаме доста сериозна възможност и трябва да сме максимално фокусирани да я оползотворим, колкото се може по-добре. Имахме шанса и късмета да имаме добър поток и просто взехме максимума от него.

- Но пък вие сами си заслужихте този добър поток с първото място в групата.

- Да, да, така е.

- Опитът ли беше това, което не ви достигна срещу Италия на финала, защото те са изключително опитен отбор, световни шампиони, знаят как се играят такива мачове?

- Аз не обичам да казвам опит, млади, стари и така нататък. Конкретния мач те играха по-добре от нас, сервираха по-добре, нападаха по-добре. Това е важното. Ние не можахме да играем толкова добре и това направи разликата. Да, може би това, че те са играли повече финали в шампионатите, и роля е изиграло и това, че те бяха спокойни. Дадоха 110% от играта си, както видяхме. Важно е накрая какво си показал на игрището.

- Вие наистина ги накарахте да покажат 110% от възможностите си след страхотния трети гейм. Не им стигнаха просто 100...

- Ами да. Ние играхме цялото първенство доста регулярно от гледна точка на това, че нямаше кой знае какви приливи и отливи на играта ни. В третия гейм благодарение на тази стабилност ние продължихме да играем нашата игра. Влезе ни малко по-добър сервис, те не можеха да нападат и нещата се обърнаха веднага. Но в четвъртия гейм те от началото имаха шанс и дръпнаха. Започнаха да сервират много силно с изключително голям риск и им се получиха нещата. Оттам дойде голямата разлика.

- Кой момент от тези дни се е запечатал в паметта ти и никога няма да забравиш?

- Със сигурност посрещането тук в България и това, което се случи на площад "Св. Александър Невски". Беше страхотно и няма никога да го забравя! Изключително съм благодарен на хората, които дойдоха да ни уважат, да ни подкрепят още един път тази година. Това е нещо, което остава в съзнанието на всеки един от нас завинаги.

- Запалихте много деца по волейбола. Виждам по градинки да играят волейбол и да се опитват да ви подражават. Ти самият кога влезе за първи път в залата?

- На 11-12-годишна възраст. Родителите ми също са волейболисти и съм имал интереса и възможността да гледам волейбол. Преди това съм се занимавал с други спортове, но в този момент някак си нещата станаха и реших да тренирам волейбол. Започнах в Божурище и после отидох в "Левски".

- В полския ти клуб сигурно вече нямат търпение да се завърнеш и да започнеш тренировки с тях?

- Да, и аз нямам търпение. Имаме поставени някакви цели за годината, които ще съм щастлив, ако успеем да изпълним. За клуба ще бъде голяма крачка.

- Знам, че те отдавна са ти направили програма и не са очаквали толкова да се забавиш.

- Да, най-вероятно. Кой си е мислил?! В крайна сметка това е световно първенство, никога не може със сигурност да предвидиш какво ще стане. Едни от най-силните отбори като Бразилия и Япония не са си мислили, че ще отпаднат, обаче по някой път и така се развиват нещата. Плюс това нивото на всички отбори в световен мащаб стана толкова високо, че наистина не може да прогнозираш какво ще се случи.

- С толкова наситена програма остава ли ти време за нещо извън волейбола, нещо любимо, с което да се занимаваш?

- Общо взето не. Всичко е волейбол.

- Бяхте обявени за най-желаните зетьове в България, видяхме гаджетата на част от твоите съотборници. Ти имаш ли си приятелка?

- Имам, даже е до мен. Имам приятелка от три години и половина. Просто предпочитам да не споделям живота ни в социалните мрежи. Така сме решили заедно с нея.

Снимка: 08-01