Плувецът в ледени води Цанко Цанков: През август атакувам Ламанша

След като преплувах Северния канал, температурата на тялото ми беше 21 градуса 

Цанко Цанков е изтъкнат български плувец в открити и ледени води, роден на 13 август 1987 г. в Бургас. Той е многократен национален шампион и световен рекордьор, известен с маратонските си постижения и исторически преплувания на едни от най-трудните протоци в света - Гибралтар, Калина, Кук, Молокай и Северния канал. Спечелил е златни медали на Световната купа по зимно плуване в Полша (2024-2026 г.) в дисциплини като 1000 м и 450 м свободен стил. Рекорд на 12-часово плуване, световен рекордьор за най-голямо разстояние, преплувано без прекъсване в 50-метров басейн за 12 часа. Цанко е и първият човек в историята, преплувал акваторията на най-големия български залив - Бургаския.

- Цанко, честита поредна победа! Това ли ви беше най-трудното плуване до момента?

- Със сигурност плуването ми в Гдиня, Полша, беше едно от най-тежките за мен, тъй като условията бяха изключително сурови. Много съм щастлив, че спечелих Световната купа по зимно плуване и успях да защитя титлата си. Температурата на въздуха беше около минус 12 градуса, придружена с много силен вятър и високата влажност, която идва от морето. Да не говорим, че температурата на водата беше минус 0,4 градуса. То Балтийско море беше замръзнало с около 13 см ледена покривка и организаторите преди старта трябваше да изрязват плувния басейн в морето с електрически резачки. После ледените блокове бяха издигнати с кранове, за да бъде изграден самият плувен басейн. Участвах на 200, 450 и кралската дисциплина - 1 км, която е изключително трудна в този спорт. Там държа и световния рекорд на 1000 метра с 12 минути и 41 секунди. Тази година отново спечелих златен медал на 1000-метровата дисциплина при наистина много трудни условия. Още не си чувствам пръстите на ръцете и краката.

- Сега ви предстои световното във Финландия. Какво очаквате там?

- След една седмица заминаваме за Световното първенство в Оулу, Финландия, където също очаквам много тежки условия. Участие са заявили над 2000 плувци от целия свят, така че ще има и една изключително силна конкуренция. Това винаги действа стимулиращо. Като цяло в последните години конкуренцията в нашия спорт става изключително силна, тъй като и спортът набира голяма популярност в Европа и в целия свят.

- Не ви ли притеснява, че там условията са дори по-тежки, отколкото в Полша, очаква се да бъде под минус 20 градуса?

- Честно казано, не мисля, че условията могат да бъдат по-тежки от тези, с които вече съм се сблъсквал. Но във Финландия като цяло е много по-студено, а там в момента температурата е около минус 27 градуса. За сметка на това обаче не очаквам силни ветрове и толкова висока влажност, които създават допълнително много интензивно усещане за студа и той става пронизващ. Доколкото знам, басейнът ще бъде изрязан в езеро, а водата не може да бъде по-студена от -0,4 -0,5 градуса. Мисля, че имам достатъчно опит и съм се сблъскал с възможно най-суровите условия в зимното плуване. Отивам подготвен за това, което предстои.

- Цанко, вече сте преплували пет от седемте най-трудни протока в целия свят - Гибралтар, Калина, Кук, Молокай и Северния канал. Остават Ламаншът и Цугари, поставили ли сте си някой от тях като цел?

- Да. В края на август атакувам Ламанша. Плуването ми вече е организирано и тогава ще имам едноседмичен прозорец, в който ще направя първия си опит за преплуване на Ламанша. Все още не е уточнена датата за преплуването на протока Цугари, който е в Япония. Надяваме се тази година да успеем да реализираме и него, но там организацията е малко по-трудна.

- Кой от тези протоци бе най-труден за преплуване и защо?

- Всеки един от седемте протока има своята уникална трудност, или по-скоро комбинация от фактори, които създават големите трудности при неговото преплуване. Всеки един за мен е бил едно много голямо предизвикателство, с което е трябвало да се справя. Най-тежки условията бяха по време на преплуването ми на най-дългия проток - Молокай, Хавай. Той е с дължина около 54 км по права линия. Северният канал, който е между Северна Ирландия и Шотландия, също бе доста коварен. Той е дълъг около 35 км, но температурата на водата е между 11 и 13 градуса. Горе-долу колкото е студената вода в домовете на хората. Те ми бяха най-трудни, защото там плуваш по над 12 часа в много силни насрещни течения, в бурен океан, с много опасни животни, които живеят там. В Северния канал, както и в Молокай, живеят най-отровните медузи, а има и опасни акули, както и много големи косатки. В Хавай единственото хубаво е, че водата е топла, но пак е страшно изтощително. Когато обаче преплувах Северния канал и излязох от водата, след тези повече от 12 часа, ми беше измерена телесната температура, която беше 21,4 градуса. Това е стойност, която е на границата между тежката и дълбоката хипотермия. Горе-долу, когато температурата на човек падне под 23 градуса, има опасност да изпадне в кома и да получи мозъчен оток. Така че това са много дълги часове при един изключителен дискомфорт и лично аз мисля, че е по-трудно човек да прекара 12 часа при тези условия, които предлага Северният канал, сравнено с плуването на 1 км в леденостудена вода, както беше в Гдиня и се очаква да бъде и във Оулу.

- Цанко, кое според вас е най-опасното в плуването в ледени води?

- Още при самото потапяне в ледената вода организмът изпитва хипотермичния шок. Всички кръвоносни съдове се свиват, кръвното налягане се повишава и кръвта се изтегля от крайниците, най-вече от пръстите на краката и ръцете, и влиза в центъра на тялото, за защитава центровете на живота - сърдечносъдовата и дихателната система. По тази причина през целия престой на плувеца във водата организмът трябва да работи без почти никакво кръвоснабдяване и това довежда до измръзване на крайниците. Получава се една много тежка хипотермия, която минава трудно. Аз и към днешна дата все още не си чувствам пръстите на ръцете и на краката от последното плуване.

- Как успявате да плувате, като не си чувствате крайниците?

- Всичко е въпрос предимно на воля, на психика. 70 процента е психика, 30 процента е физическа подготовка. Най-важното нещо е човек да бъде подготвен за това, което го очаква, и да може да запази своята концентрация и самообладание. Дискомфортът не трябва по никакъв начин да влияе на концентрацията ти.