Щангистът Митко Гръблев: Абаджиев е най-добрият треньор на всички времена

Кой е той

Митко Гръблев остава в историята с невероятния опит на световното първенство по вдигане на тежести в София. При решителното излизане на подиума той вдига за златния медал. Щангата бяга напред, а това, което следва, се превръща в един от най-великите моменти в историята на спорта. След 30 години мълчание легендарният възпитаник на Иван Абаджиев проговаря пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес", за да разкаже най-интересните моменти в своята кариера.

- Митко, вие сте един от най-великите български щангисти - световен и европейски шампион с невероятни постижения, с невероятни опити. Как сте и какво се случва с вас?

- Пенсионер съм. Вече спрях да работя, защото мисля, че това, което съм искал да направя в живота си, съм го постигнал. Няма смисъл повече от напъване.

- Предлагам ви да се пренесем в Панагюрище, където сте израснали. Какво беше да сте малко дете с афинитет към спорта?

- Баща ми, Бог да го прости, беше много взискателен към това да имам образование, да уча. Няма да забравя никога, когато дойде селекционерът от пазарджишкото училище Георги Вучков. Той събираше децата от окръга. Направи постъпки да бъда в спортно училище. Дойде и говори с баща ми. Голямо желание имаше да спортувам. Аз също имах много голямо желание. Исках да стана спортен гимнастик. Отидох втория срок и вече бях гимнастик. Бях в един от класовете, който беше мъжки с борба, щанги, гимнастика. Там имаше двама треньори по-млади, здрави и хубави хора и дочух разговор от тях, че съм бил много дървен в раменете и не ставам за гимнастик. А аз се скъсвах след часовете да се мъча да догоня моите съученици. Като чух тези думи, си казах, че не искам повече да спортувам. Отидох, събрах си нещата и си тръгнах. На вратата на самия интернат ме среща моя първи треньор Живко Чакъров. Не го познавах и той вика: "Къде бе, момче?". Сигурно ме е познавал, защото този Георги Вучков, селекционерът, и той вдигаше щанги. Казах му: "Отивам си в Панагюрище!". Той вика: "Ах, къде ще ходиш в Панагюрище? Ще те направим щангист". Попитах го какво е това.

- Не сте знаели, така ли?

- Изобщо не знаех!

- Вие явно бързо се запалвате по щангите, след като треньорът ви взема?

- Да. Първата щанга, която той ме накара да вдигна, беше 20 кг. Аз тежах 22 кг и бях висок 1,10. Бях много малък и дребен. Спомням си, че хванах щангата, мъча се над единия лакът, с другия да обърна и той вика: "Стига, стига, ще вземеш да направиш някоя беля. Недей повече". Та научих най-напред движенията. Нашият клуб беше "Бенковски". Правихме с Бургас зимни състезания. Те идваха при нас. Оттам се запознах с Иван Чакъров. После в Смолян имахме лагер с Нено Терзийски. Впоследствие като бяхме в националния отбор, повечето от момчетата, които се състезаваха, ги познавах. Но най-напред влязох в националния отбор, след като влязох в ЦСКА юноши до 20 години. Станах европейски и световен шампион. Двете първенства бяха слети в едно. От тогава имам шест златни медала.

- Това се случва през 1984-та, нали така?

- Точно така. Това е първият ми голям международен успех, макар все още и при юношите. Исках да се откажа след това.

- Защо?

- Защото записах ВИФ. Исках да работя като треньор. Исках да съм по-свободен, обаче попаднах на Младен Кучев. И той вика: "Чакай бе!". Ходихме на тренировки и си виках, че няма да се напъвам. Той ми заяви: "Виж какви резултати правиш, бе? Отиваш в националния отбор. Вдигай още малко по-сериозно и аз ще говоря с Иван Абаджиев да отидеш там да тренираш". Не ми се ходеше, не ми се занимаваше. Благодарение на него 1986 година станах световен шампион за "Академик". Пак исках да се откажа, обаче бях влязъл вече в националния отбор. Иван Абаджиев по-рядко пускаше тези, които учеха, да завършват. И то не от гледна точка на това, че не искаше да го направят, а от това, че трябваше да се тренира. Аз тогава минах в "Левски". Направих две европейски титли за клуба - 1987 и 1988 година. И олимпийската титла.

- 1986-а е може би най-интересната във вашата кариера. Имате европейско първенство за мъже, където с Нено Терзийски водите битка. Тогава той е световен шампион, голямо име. На вас ви е първо състезание при мъжете. Какво се случи тогава?

- Тогава бях контузен. Много леко бях контузен и ме беше страх. Болеше ме единия лакът. Беше ме страх да вдигам, колкото съм стигал. Тогава Нено стана първи, руснакът стана втори и аз трети. Обещах си, че на световното ще ги бия всичките. Станах първи.

- Всъщност вие с Нено Теразийски сте водили люта битка в залата кой да участва на практика, защото и двамата сте имали хубави резултати. Защо Абаджиев избра вас?

- 1986 година моите резултати бяха много добри. Вдигах много добри тежести. След това 1987-а Абаджиев ми се молеше: "Ела бе, по един опит ще направиш, ще станеш световен шампион". И тогава на едно клякане с 240 кг на гърди само усетих, че нещо каза пук отзад и лявата ми ръка почна да отказва. Започна едва ли не да изсъхва. Не можех да стисна нищо, не можех да дишам като хората, но бях състезател на "Левски". И тогава си спомням "Левски" беше в басейна "Спартак", а там Чавдар Нинов беше титулуван рехабилитатор. Беше учил и мануална терапия, иглотерапия и така нататък. Този човек ме възстанови, помогна ми да отида на олимпиадата. Благодарение на него отидох на игрите. Но за 1986 година подготовката беше много здрава. Всеки състезател беше с треньор. Седяха с нас и ни наблюдаваха опитите, помагаха ни, казваха ни грешките в движенията и т.н. Това беше много добра система.

- Как ви избра Абаджиев да участвате вместо Нено Терзийски?

- Имаше контролни състезания, които се провеждаха понеделник, сряда и петък всяка вечер от 16,30 до 18. Отиваш на подиума и вдигаш като на състезание. Аз считам, че този, който е изпълнявал правилно нещата, е достигнал това, което си е мислил, че трябва да направи, и е желаел да направи. Виждате колко много световни, европейски, олимпийски шампиони има. И все още не могат да оспорят, че Иван Абаджиев е най-добрият треньор за всички времена. Да не казвам и в целия свят, защото реално погледнато колко олимпийски шампиони са зад гърба му, колко световни, европейски. Това са хора, които са доказали, че в нашата малка държавица може и това да се случва.

- Световното е в София в зала "Универсиада". Предполагам, че е било голяма емоция за вашите близки.

- Да, беше много притеснително, защото най-напред трябваше да се направи определен резултат, да свалиш килограмите нормално, да минеш кантара и след него да отидеш да вдигаш. По време на вдигането все едно съм в транс всеки опит. Даже си спомням, че на последния опит, когато обърнах щангата, някакво дете извика. За секунди това премина през мене. Затова беше такъв малко инфарктен като опит. Успях да я тласна щангата.

- Как успяхте всъщност, защото щангата ви бяга напред?

- Това е от опита на самите тренировки, защото ми се е случвало и друг път. Но тогава се разконцентрирах, усетих как концентрацията ми избяга и просто си казах: "Сега ще тласна нагоре, ще подпра отдолу и каквото стане!". Ти нямаш време. Просто става механично. В последния момент се усещам, че съм под щангата и ме натиска. Натисках, натисках, докато я извадих. Аз не съм знаел, че ще остане инфарктен опит, ама го направих. Публиката беше просто в еуфория. Иван Абаджиев може би беше много притеснен, почти разтреперан от този опит.

- Какво ви каза, след като свършихте?

- "Ох, вика, това мина. Добре, че не можа да я изпуснеш." Щях да остана втори. Много притеснително беше, но важното бе, че всичко е минало добре.