Силовият трибоец Емил Кръстев: Рекордът ми е 920 кг

Емил Кръстев е бил запален геймър, който е тежал само 50 кг. Решава да промени своята визия и започва ежедневно да тренира на лостовете в своя роден град Айтос. Години по-късно тв камерите са фиксирани в него. Защото той е готов да счупи поредния световен рекорд по време на Шампионската лига в силовия трибой.

- Емил, преди дни постигнахте голяма победа на световното първенство в Шефилд с нов световен рекорд. Какво е чувството, след като сте се готвили дълго време?

- Със сигурност чувствам удовлетворение за здравата работа, която съм имал през годините. Тепърва бера плодовете й, тъй като в този спорт съм над осем години. В тази категория 93 кг лично тегло съм също над осем години. Винаги ми е оставало килограм. Бият ме по лично тегло. Винаги съм ставал втори, трети. Ключовото на това е, че през тези осем години, в които се състезавам, винаги съм бил в Топ 3. Никога не съм излизал от Топ 3 в категорията. Чувствам се доста добре, но знам, че едно нещо, което ми липсва, е да бъда малко по-консистентен по време на състезания, по подбирането на опити. Трябва да се подобрят тези неща, за да може да натрупам желания сбор от килограмите, тъй като силовият трибой е сбор от числа от трите движения: клек, лежанка, мъртва тяга.

- Състезанието беше по-различно от класическо световно първенство. Всъщност това е нещо като Шампионска лига, тъй като там участвате само шампиони и рекордьори с покани. Какво представлява това състезание?

- То е класи над световното първенство. Участват мъже и 12 жени, най-добрите от всички категории, които са преминали над 95% от рекорда. Ако 1000 кг е рекордът, ние трябва да направим нещо над 950. Световното първенство е ключово, за да ни поканят за Шефилд.

- Нещо като квалификация.

- Да, точно така. Там трябва да станеш между първо и второ място. Първият получава директна покана. Това означава, че имаме около 6-7 месеца да се подготвим. Вторият човек е на база как ще се развият и другите състезания. Така че със сигурност Шефилд е натискане на възможностите на дадената категория, тъй като говорим само за рекорди. Това е и може би единственото състезание, в което можеш да спечелиш пари. Голям награден фонд, но освен това и конкуренцията е зверска. Накрая всъщност не ви оценяват в директен сблъсък по категории, а от всичките гледат процентно колко сте над световния рекорд.

- Тоест ако не подобрите световния рекорд, нямате никакви шансове да сте дори в тройката?

- Точно така. Първият атлет беше на 74 кг. Той победи страшно много рекордите, затова и беше процентно съотношение със 105%. Аз, за да направя 105% , трябва да направя 45-50 кг над рекорда. Това означава над силовите си възможности. Това е по-скоро до уникално представяне в моята категория. Така че е доста трудно да се извоюва Топ 3 в Шефилд, тъй като миналата година се класирах втори.

- Сега сте четвърти, нали така?

- Да, стотни ме делят от третия, но такава игра изиграх на представянето си, че ми костваше Топ 3 в състезанието. Все пак шест от девет опита със световен рекорд бих казал, че е доста добре предвид възможностите ми.

- Какво беше първото, което си казахте, след като завършихте финалния опит, който ви донесе и нов световен рекорд 920 кг в трибоя?

- Че трябва да стана по-добър със сигурност на платформата. Честно казано, не бях доволен. Много добре знам възможностите, които имам. По време на тренировка съм правил по 935 кг, което прави 17 кг над рекорда. След като знаеш, че си се подготвил по този начин, малко изпитваш разочарование, но впоследствие си дадох сметка за постижението, което съм постигнал. Трети път съм шампион на 93 категория. Това е затвърждение. Доста хора имат съмнение към мен, но въпреки това аз им доказвам, че в момента съм най-добрият. Тепърва ще се подобряват нещата и дай Боже тази година да има още повече титли.

- Вие сте на 28 години и сте роден в Айтос. Какво представляваше вашето детство? Мислехте ли, че ще се занимавате със силов трибой?

- Още от малък пред дома имахме спортна площадка, която я използвахме за волейбол, баскетбол, футбол. Опитвал съм да се занимавам с футбол. Но не ми се получи, тъй като не харесвам идеята да завися от над 10 човека отбор. Впоследствие минах и през волейбол на няколко състезания, но тъй като пак не ми изглеждаше самостоятелен, реших да се откажа. След което преминах към баскетбол, където играем с по-малко хора. Не професионално, по-скоро чисто като ежедневие. Всеки ден го правихме по няколко часа. Съвсем случайно започнах да обръщам внимание на външния си вид повече. Когато започнах да израствам между 12-13-годишна възраст и започнах да тренирам на лостове, беше безплатно. Тогава беше една такава еуфория, имаше тренд. Повечето хора излизаха навън и тренираха с жилетки, правеха си състезания по набирания. Там прекарвахме по четири-пет часа всеки ден. Тренирахме абсолютно всеки един ден. Въпреки това ежедневието ми беше доста сиво, тъй като съм геймър. Много време прекарвах на компютъра и това до някаква степен ми подпомагаше да се движа, тъй като не е здравословно да седиш пред компютър цял ден. Това ме развличаше до някаква степен. След което имахме клуб по силов трибой, в който съвсем случайно попаднах.

- Как започнахте?

- Реших да пробвам да се състезавам в рамките на пет седмици. Някаква налудничава идея ми дойде. Не ми се получи много добре. Просто видях как протича едно състезание. След което реших да се отдам на бодибилдинга, тъй като ми липсваше мускулна маса. Идвам от 50 кг лично тегло, след което покачих до 75-80 чрез лостовете и културизма. Имаше един приятел, който се готвеше за бодибилдинг в нашата зала и реших да участвам в състезание с негова помощ. Да видя какво е чувството за тази подготовка, тъй като той усилено тренираше сутрин кардио, хранеше се по стриктен режим. Беше ми трудно с всички двуразови, триразови тренировки. Буквално живеех в залата. Имах възможност малко по-надълбоко да навляза в бодибилдинга, тъй като си наех треньор, за да намаля грешките. Но по-скоро мен винаги ме привличало вдигането на по-тежко. По-тежки щанги, по-базови дъмбели, лостове и така нататък. Вкарах клек, лежанка и мъртва тяга в тренировките си. Реших да се пусна на състезание, което беше аматьорско по силов трибой в София.

- Вие в културизма сте имали успех, ставали сте национален шампион.

- Да, имам една вицерепубликанска титла на класически културизъм 175 см и републиканска титла отново на същата категория. Просто в целия процес, в който да се покачват килограми в основен период, реших да въведа тренировките по силов трибой като развлечение, нищо сериозно. Като ги вкарах, се замислих защо пък да не го комбинирам това с културизма да се пусна като любител на силовия трибой. Оттам полека нещата почнаха да стават сериозни.

- В един момент е трябвало да избирате културизъм или силов трибой. Други състезатели са ми казвали, че за да успееш навън, няма как без забранени вещества. Експериментирали ли сте с тях в годините в културизма?

- Не, абсолютно всичко е натурално. Аз едва си купувах храната за културизъм, така че никога не съм мислил дали ще прибягвам до такива вещества. Няколкото подготовки за тези шест състезания, които съм имал в рамките на три години, са били изключително натурални. Даже нямах пари за добавки. Не съм употребявал, не съм прибягвал към препарати, но може би спрях с културизма навреме, тъй като там няма допинг контрол. Говоря за професионалната сцена. Това е невъзможно да го постигнеш натурално.

- В силовия трибой имате няколко федерации. Тази, в която се състезавате, е за натурални атлети и има допинг проверки. Има и друга федерация, където всичко е позволено.

- Да, така е. Аз не употребявам. В листата съм и целогодишно може да ме тестват. През последните четири месеца съм тестван над четири пъти в 6,00 сутринта. В момента, в който изпуснеш на година два пъти - откажеш да дадеш проба или не те намерят, имаш наказание за 4 години.

- Как разбрахте, че можете да постигнете нещо сериозно в силовия трибой?

- С културизма спрях в края на 2017 г. Реших да си намеря треньор по силов трибой. Прогресът не спираше. През 2019 година беше първото ми европейско състезание. Направих световен рекорд на лежанката. Това беше ключово състезание.

- Оттук насетне какви са вашите амбиции?

- Първата е световното в Дубай, което е юни. То е квалификация за Шефилд. Ще има втори Щефилд тази година, тъй като искат да изместят датата. Искам да участвам там.