Фигуристката Александра Фейгин: Изтощават ме битките с мен самата
Почувствах се недооценена на олимпиадата в Милано-Кортина
Коя е тя?
Александра Фейгин е най-успешната българска фигуристка в съвременната история на този спорт у нас. Родена е на 22 декември 2002 г. в Йерусалим, Израел. Израства в България и избира да се състезава за нашата страна. Тя е двукратна шампионка на "София Трофи", носителка на златни медали от Купа "Денкова-Стависки" (2019) и "Кристал Скейт" в Румъния (2018), както и деветкратна национална шампионка на България. Представя страната ни на Зимните олимпийски игри в Пекин 2022 и Милано-Кортина 2026, където е и знаменосец на българската делегация. Фейгин се отличава със стабилна техника и артистично изпълнение на леда. Тренира под ръководството на Андрей Лутай.
- На олимпиадата тази година не успяхте да продължите напред към волната програма. Какво беше най-трудното чувство за вас след това?
- Бих казала, че се почувствах недооценена, което смятам, че е едно от най-неприятните усещания. Това е, когато само вие и близките ви знаят през какво сте преминали, и в крайна сметка сте свършили добре работата си, но оставате недооценена.
- Какво мислите за развитието на фигурното пързаляне в България и какво бихте искали да се промени?
- Развитието в България не тече на бързи скорости. Проблемът е, че нямаме достатъчно зали. Има само две за цялата страна, което е много малко предвид очакванията за резултати. В случая децата от други градове извън София и Кранево нямат реална възможност да тренират този спорт.
- Когато условията са тежки, какво ви дава сили - мечтата за състезание, любовта към спорта или нещо друго?
- Най-голямата сила, която ме задържа, са навикът и дисциплината, която съм изградила. Невинаги имам мотивацията да тренирам, но тези фактори ме държат в процеса.
- Какви са вътрешните битки, които водите всеки ден, за да останете мотивирана?
- Всеки ден водя битки със себе си и това ме изтощава. Много съм самокритична - всяка малка грешка ме изнервя. Освен това трябва да се справям и с различни болки, както и със студа, който понякога е наистина непоносим.
- Имате ли конкретни цели за следващия сезон или състезателен цикъл?
- На този етап искам просто да поддържам добра форма и да видя докъде ще имам сили и мотивация да продължа.
- Какво ви привлече в спектакъла магия "Кораб в сърцето", където ледът среща театъра и който е вдъхновен от стихове и спомени на големия български поет Христо Фотев? И защо решихте да участвате точно в тази постановка?
- "Кораб в сърцето" е постановка по идея на моята треньорка Ина Лутай. Аз винаги заставам зад нейните идеи, както и тя зад мен. Много се радвам, че успяхме да сбъднем една нейна красива мечта. Надявам се постановката да се хареса на публиката и повече хора да се запалят по изкуството.
- Коя сцена от постановката най-силно резонира с вас и защо?
- Най-много ми допада моментът, в който актьорът Константин Добрев рецитира стихотворение за това колко съм хубава и красива. След това аз трябва да изразя тази красота чрез движенията си на леда.
- Какво бихте искали публиката да вземе със себе си от вашето изпълнение в "Кораб в сърцето"?
- Иска ми се хората да вникнат по-дълбоко в смисъла на това, което Христо Фотев разказва. Смятам, че ние, фигуристките, чрез движенията си можем да допълним думите и да подсилим тяхното въздействие, защото стиховете са наистина много красиви.
- Какво е усещането да превърнете болката или разочарованието от състезанията в артистично изживяване на сцената?
- Понякога е трудно, когато емоционално не се чувстваш добре, но въпреки това трябва да изиграеш своя образ на леда, защото това е част от работата.
- След участието си в "Кораб в сърцето" мислите ли, че артистичната сцена може да стане ново професионално направление за вас?
- Напълно е възможно. Много ми хареса участието и се надявам подобни проекти да станат по-популярни и да има повече такива представления.
- Какъв кораб носите в сърцето си в момента и къде искате той да ви отведе?
- Искам корабът в мен да ме отведе по пътя на щастието и да ми помогне да откривам още неща от света.