ИНТЕРВЮ! Професионалният боксьор Димитър Димитров за шампиона: Кирил Борисов го е страх

Боксьорът Димитър Димитров е без загуба при професионалистите. 23-годишният талант в тежка категория започва с футбол, но преминава към бойните спортове. Чука от Перник има неразчистени сметки с шампиона на България Кирил Борисов. Тяхната първа среща привлече огромен интерес, а вече близо две години феновете очакват реванш.

- Димитър, спечелихте всичките си професионални мачове до момента. Направихте добро впечатление на турнира "Странджа". Доволен ли сте от старта на 2026-а?

- Доволен съм. Беше голямо предизвикателство "Странджата". За първи път участвах на този турнир. Усетих бокса на световно ниво, защото там бяха най-добрите боксьори от цял свят. Турнирът беше адски силен. Направих си равносметка за нещата. Тренирах доста последните месеци. Не съм спирал с години. Изиграх два мача, и то прилични. Винаги може и повече. Направих победа срещу Азербайджан с отказване в първи рунд и втория мач по точки не съумях да го взема. Не показах най-доброто от себе си, но точно затова са тези моменти да ни покажат на нас самите, че има какво да учим още и че не сме на нивото, на което трябва да бъдем. Трябва да надграждаме всеки ден.

- При вас големият проблем е намирането на мачове, особено в тежка категория. И при професионалистите, и в олимпийския бокс няма много конкуренция. Предполагам, че при спарингите не е никак лесно.

- Да, със сигурност тежките категории са най-опасни. Най-трудно се намират спаринги. Доста е трудно. За олимпийския бокс не мога на 100% да се съглася, защото има доста класни момчета. Видяхме го и на "Странджата" в световен план. Но на професионално ниво в момента наистина за боксьор, който сега тръгва по този път, е много трудно с противниците.

- Боксът всъщност не е първият ви спорт. Вие сте пропуснали да станете футболист.

- Футболът като малък ми беше голяма страст. Пет-шест години съм тренирал и ми изгради дисциплина, защото от малък съм научен със спорт и само по себе си това е добър начин да започнеш. Не е казано, че веднага трябва да се хвърлиш на бокс, бойни спортове. Трябва просто да започнеш със спорта. Лека-полека съдбата ще те отведе към нещо, което си създаден да правиш. За мен това е боксът. Преоткрих го, след като съвместно с футбола започнах да тренирам кикбокс и той също ми се отдаваше. Проблемът беше, че като тренирам нещо, искам да надграждам и винаги да имам състезателна форма. Да показвам това, което съм научил в залата. Не съм от този тип, дето отивам, тренирам си за здраве, правя си спарингите и в крайна сметка не се пускам да играя никъде. Това за мен е безсмислено. Искам да покажа това, което съм научил. Така с едно приятелче съвсем случайно отидохме да тренираме бокс в зала в Перник. Забелязаха ме треньорите веднага. Видяха, че имам качества и ме пратиха на състезания бързо. Това ме запали. Видях каква е тръпката на самия ринг, на състезание. Нямаше нищо общо със залата. В залата тогава бяхме доста момчета. Успявах да надвия голяма част от тях. Но първото ми състезание е пълен фаул.

- Какво стана?

- В първия ми мач направо ме нокаутираха. Нокаут не мога да кажа, защото сме били деца, но два пъти или три пъти падах по ринга. Като салфетка ме размяташе момчето. Беше градски софийски турнир. Mомчето се оказа боксьорче от доста време и ми спря тoковете на два-три пъти. Тогава си казах, че това не е толкова лесно, колкото съм си мислел. Реално за първи път изпаднах в такава ситуация и си спомням, че на връщане в колата се замислих сериозно. За първи път изпитвам такава болка, а едновременно ме е яд. Казах си, че трябва да се подобря. Също и треньорът тогава доста ми помогна. Не ме смачка допълнително. Оттогава не съм спирал.

- В бокса постепенно минавате през всички възрасти, сменяте категории, но навсякъде стигате до шампионска титла на България. На три възрасти сте бил шампион.

- На юноши, на младежи и на мъже. При юноши беше голяма конкуренцията тогава. Даже съм ходил на европейско първенство през 2018 година. Не успях да направя реално нищо сериозно на него. Въпреки всичко, че съм играл на европейско, само по себе си е важно. След което на младежи станах шампион, после на мъже съм ставал два пъти. Отскоро, откакто съм в тежката категория, играя предимно професионален бокс. Аматьорският една идея на заден план остава при мен.

- Защо решихте да се насочите към професионалния?

- Първоначално в по-ниските категории постепенно усещах как започвам да клоня към тежката. Не ми се свалят кила и не мога да ги сваля. Аматьорският бокс ми харесва, но истината е в профибокса. Харесва ми начинът, по който се работи специално към един противник. Подготвяш цялата си артилерия спрямо него. Доста по-нашумял е. Има шампиони, които са били в аматьорския бокс и до днес нямат тази слава и успехи, които са имали професионални боксьори дори не на тяхното ниво. Затова професионалният бокс ми харесва повече. Аматьорският напълно не съм го изключил. Играх на "Странджата". Сега мисля да участвам в края на годината на републиканското първенство в Перник. Общо взето напъвам на двете места. Просто профито ми е на сърце повече.

- Хората, които не ви познаваха от олимпийския бокс, разбраха за вас преди около две години, когато се изправихте срещу Кирил Борисов в един от най-любопитните мачове, които съм виждал в подгряване. Всичко започна още от пресконференцията. Тогава се пошегувахте с Борисов, че се боксирал само срещу лимони. На следващия ден на кантара той взе и изстиска лимон и вашият мач беше много интересен. Как започна всичко това?

- Естествено ми дойде. Аз каквото мисля, не спестявам. Казвам си го. Реално той нямаше направени сериозни профимачове и исках малко да вдигна парата, да се случат нещата по естествен път и го жегнах. Той на кантара ми отвърна по подобаващ начин и оттам се получи тази вражда. Двамата сме спортисти, нямам против никого. Успях да победя и оттам се получи това цялото нещо. Аз съм доволен, защото така успях да избухна по някакъв начин. Тогава със сигурност видяха, че не съм за подценяване.

- Кирил Борисов каза, че в онзи момент не е бил в най-добрата си форма, повече излизал по купони, но много иска да направи реванш с вас. Доста се говореше за този реванш. Какво се случи всъщност?

- Казвам го, както му се казва, мъжката. Аз сега му предложих да играем на "Максфайт". Предложих му още на "Странджата", когато се видяхме лице в лице. Казах: "Хайде да играем. Готов ли си?". Обяви: "Готов съм". Той толкова много искаше мача. Обаче какво се случва? Имам уговорен мач за 29 март. А моят промоутър Васко Алексеев, който е и негов, ми звъни и каза: "Гледай така и така. Киро има ангажименти към националния отбор. Той не може да си ги отложи". Това за мен е малко несериозно, при положение че навсякъде има изказвания как е готов на всяка цена да играе с мен. Окей, имаш ангажименти, но на теб, ако това ти е най-важното, ако искаш наистина този реванш, ще отложиш всичко и ще направиш всичко възможно, за да стане този мач. От този мач със сигурност ще спечелиш много. Така че ти нямаш реална причина да се отдръпнеш, освен ако не те е страх. Аз друго не виждам. Аз съм готов. Казал съм го.

- Мислите ли, че тази среща ще се получи?

- Точно това се чудех. Мислех, че сега е моментът, който и двамата го искаме и сме готови да направим този мач, и в крайна сметка пак не се получават нещата. Продължавам да си гледам напред, да си вървя стъпка по стъпка. Каквото зависи от мен, аз съм готов да изпълня. Така че зависи от него вече.

- Имате ли други планове през 2026 година?

- Искам сериозен мач, дали на шест, дали на осем рунда, за да усетя нещата. Досега съм играл на четири рунда и имам четири победи, три нокаута. Искам да предизвикам себе си, да видя как ще съм, как ще стоя на ринга. Искам да направя тази година поне още два мача в профибокса. Плюс едно-две републикански, ако успея, в София има европейско, ще направя всичко възможно за него, аматьорското. Ако успея да ги преборя другите национали, да ме вземат мен.