ИНТЕРВЮ! Николай Михайлов, първият българин в Джиро д'Италия: Етапите у нас не са трудни
Николай Михайлов е роден на 8 април 1988 година в Свиленград и е единственият досега български колоездач, карал в Обиколката на Италия - Джиро. Професионално се занимава с колоездене от 2008 г., а от 2012 г. се състезава за професионалния отбор на "ССС Полковице". През 2015 г. става първият българин, взел участие в Джирото.
- Г-н Михайлов, смятате ли, че хората у нас осъзнават мащабите на това събитие - Джиро д'Италия?
- Само една малка част от хората в България наистина разбират мащабите на събитието, което е нормално, тъй като колоезденето тук не е толкова популярно. Джирото е огромно събитие, съпоставимо с Формула 1, което се гледа от стотици милиони, дори близо милиард зрители по света. Масата от хората у нас не са запознати със спорта и не могат да си представят за какви стойности става въпрос.
- България е имала традиции в колоезденето. Защо според вас те се изгубиха?
- Проблемите са много и няма само един отговор. След 1989 г. нещата в спорта и колоезденето в частност започнаха да замират. Това е изключително скъп спорт, който изисква огромна финансова подкрепа и наличието на много спонсори, каквито в България липсват. Проблемите тръгват от държавата и стигат до федерациите, които не работят пълноценно.
Надявам се Джирото да отвори очите на държавата, че това е страхотен начин за реклама на природните ни забележителности и икономиката. Примерът е Обиколката на Турция.
- Как едно момче от България успява да стигне до Джиро д'Италия без подкрепата на институциите?
- С много упоритост, късмет и контакти с точните хора. Започнах в родния ми Свиленград на 13-годишна възраст. След първите успехи в държавните шампионати получих шанс от клуб "Несебър" за лагер в Белгия. По-късно Христо Зайков ми подаде ръка и ме взе във Франция. Там нивото е съвсем различно - ако тук стартираме 20-30 момчета, там групата е от 150 души. След три сезона в аматьорското колоездене във Франция се появи спонсор от България, производител на велосипеди, който ме насочи към полски континентален отбор. Това беше моят трамплин към професионалистите.
- Как се стигна до самото участие в Джирото през 2015 г.?
- Моят полски отбор премина от континентален към проконтинентален статут (втора дивизия), което ни даде право да участваме в големите състезания от Световния тур. В отбора бяхме 20 състезатели, но само 8 бяха избрани за Джирото. Трябваше да доказвам мястото си всеки ден. След доброто ми представяне в Обиколката на Турция разбрах, че ще участвам в Италия. Бяхме дебютанти със специална покана (wild card) и нашата роля беше да сме видими, да участваме в откъсвания и да се борим за етапен успех.
- Какво беше усещането да карате рамо до рамо с големите звезди?
- По характер съм по-скромен и не съм досаждал на големите звезди, но сме си разменяли реплики с имена като Алберто Контадор. За мен най-големият успех беше самото присъствие там и фактът, че успешно завърших това изключително трудно състезание с огромна денивелация.
- Като професионалист как оценявате трите етапа на Джирото в България?
- Етапите не са трудни за професионалисти, което е нормално за началото на такава голяма обиколка. Първият етап около Бургас е равен и със сигурност ще е за спринтьори. Най-сериозното препятствие е във втория етап при изкачването към Лясковския манастир край Велико Търново, което може да разкъса групата. В третия етап (Пловдив - София) има изкачване на Боровец, но то е на 70 км от финала и едва ли ще доведе до сериозни разлики. Отборите със спринтьори вероятно ще контролират темпото до София.
- С какво се занимавате днес? Имате ли амбиции да бъдете треньор?
- В момента се занимавам с фотография - снимам сватби, кръщенета и други събития. Реших, че треньорската дейност не е за мен, защото е съвсем различно от това да си състезател. Надявам се обаче такива големи събития да популяризират първо масовия спорт у нас, а след това ще дойдат и професионалните успехи.
