Легендарната треньорка Нешка Робева: Първия си медал спечелих без уред - бутнаха ме без въже на килима

Студенти скандираха "Нешка няма грешка"

Започнах с гимнастиката на 20 години

В самолета ми предложиха да стана треньор

Нешка Робева е институция в българския спорт. Нейните безбройни успехи като състезател и треньор имат своя логичен генезис. От късния старт в спорта, през първите стъпки на художествената гимнастика в България и сблъсъците с Милко Балев. Голямата треньорка разкрива истината за трудния път.

- Г-жо Робева, тази година е специална за вас, защото празнувате не един, а три юбилея. Днес навършвате 80 години. Освен това се навършват 60 години, откакто сте започнала да се занимавате с художествена гимнастика и 50 откакто сте в "Левски". Как ви звучат тези числа?

- Ужасно като числа, но наистина имах един много динамичен и интересен живот. Никога при мен нещата не са вървели по мед и масло. И може би това ме държи нащрек и във форма. Винаги трябва да бъда мобилизирана нещо да правя, нещо да доказвам. Това са наистина страшно много години, които минават като миг. Сега осъзнавам какво значи старостта. Освен че е привилегия, тя е и мъка, и болка. Така че на 80 години мога само да благодаря на съдбата или на Бог, че имах един живот безкрайно интересен, динамичен, разнообразен и че сега водя съвсем различен живот, но не ми е скучно. Единственото, което не ми достига, са силата, енергията, мобилизацията, да мога да свърша всичко, което искам. А то не е малко. Мечтая само за едно - да привърша нещата, с които съм се заловила.

- Когато бяхте малка в Русе, отново ли емоциите бяха водещото при вас? Вие първо започвате да се занимавате с танци.

- Започнах с балет, след това спортна гимнастика. Тогава нямаше художествена. Станахме републикански шампиони на втори разряд спортна гимнастика. Балета го продължих. След това влязох в хореографското училище със специалност народни танци. Обикнах фолклора. След това исках да се върна в спортната гимнастика, но вече имаше художествена и ме ориентираха към нея. Така на 20 години Жулиета Шишманова, една изключителна жена и треньор новатор, направи за мен такъв жест, да приеме една 20-годишна да тренира.

- Дори и тогава е било странно, защото сега е пълен абсурд някое момиче да започне на 20 да тренира.

- Правехме първите стъпки. Аз участвах в третото световно първенство. Тогава работата с уреда не беше нищо особено. Държиш го и танц играеш. Само че аз умеех да танцувам. В действителност въведох танца, а също така ми беше интересна работата с уреда. Бях динамичен състезател.

- Били сте доста рискова. Искали сте да правите неща, които не са били правени до този момент.

- Да, така е. След това всички го правеха, тоест моите момичета. Те като че ли наследиха това от мен. Обичах риска, но исках да го сведа до минимум. На първото световно първенство, на което участвах само след година и половина, два пъти изхвърлих обръча. Най-интересното беше, че се подготвях за въже, а тази, която ме въвеждаше на терена, почна да ми го дърпа. Аз дърпам, тя дърпа. Накрая ме бутна без въже вътре и разбрах, че трябва да играя без уред. И може би защото беше без уред, много неочаквано спечелих медал. След две години във Варна беше много странно. Транспарант издигнаха студентите: "Нешка няма грешка". Аз на всички състезания почти започвах с грешка и след това се отприщвах и ставах любимка на публиката, но не златна медалистка. Във Варна изиграх всичките си съчетания без грешка. Спечелих три сребърни и един бронзов медал.

- Участвате и на световното в Ротердам.

- Където най-големият ужас за мен беше да не се върна без медал. Все пак на три световни съм носила медали. Плюс това се съгласих да играя с много травми. Съгласих се да играя, за да подкрепя Мария Гигова по молба на ръководителите. Тези две години бяха много тежки за мен. Обаче спечелих медал с обръч. Изиграх топката и изобщо нямах шанс за медал, защото Мария Гигова беше фаворит. По едно време Красимира Филипова тича: "Имаш още един медал, още един!". Така се върнах с два бронзови медала.

- Но това първенство е било и много ключово за следващия етап от вашата кариера вече като треньор. Каква точно е историята?

- В самолета Славчо Тепавичаров, седейки до мен, започна разговор какво смятам да правя. Предложи ми да поема индивидуалното направление на мястото на Жулиета. За мен това беше немислимо. Не можех да си представя, че ще застана на мястото на моята треньорка и ще я огорча. Започнах работа в ЦСКА. Взех една индивидуална състезателка - Ирина Илиева. Взех ансамбъл, който стана шампион на спартакиадата. Ирина стана шампион в кандидат-майстори на спорта. Дипломирах се. Тогава ми предложиха да стана старши треньор на ансамбъла на щат към БСФС. Направих подбор от цяла България.

- Но още при първото изпитание като треньор съдбата не е била с вас за световното първенство в Мадрид през 75 година. Какво се случва?

- Когато поех отбора, планирах подготовката, разбира се, с много грешки. Едно от момиченцата в ансамбъла беше по-нисичко - Валентина Ганева, но с изключителни качества. Започнах с нея да работя индивидуално. Беше много интересно, за първи път тогава всички казваха, че това е нов начин за постановка на композиции, за подготовка на ансамбъл. Определиха го като изключително постижение и си подготвих багажа да заминаваме за Испания. За съжаление, тогава политиката се намеси в спорта. Социалистическите страни бойкотираха всякакви културни и спортни изяви в Испания, тъй като Франко осъди баските. Беше жестока трагедия, защото тогава нямаше европейски първенства, нямаше световни купи. За ансамбъла имаше през две години световно първенство. Трябваше да разпусна ансамбъла. Другата голяма плесница, която получих, беше, че Жулиета Шишманова вече като председател на федерацията, когато се представяше планът за новата година, обяви като старши треньор на ансамбъла Златка Пърлева. Бях парализирана, защото съм щатен старши треньор, и то единственият щатен старши треньор към министерството. Жулиета каза, че мога да остана като помощник. Благодарих и напуснах. Реших да се върна в ЦСКА. Там също ми беше предложено място на помощник. Отказах и останах като свободен елемент. Е, нищо. Предложиха ми в "Левски" да работя.

- Всъщност стъпването ви в "Левски" бележи началото на Златната епоха за българската гимнастика. Имате възможност да работите с нова генерация момичета. Това ли беше преломният момент, който дава големия тласък за успех?

- И е така, и не така. В "Левски" бях посрещната прекрасно от момичетата на Златка Бончева - Илиана, Анелия, Камелия Игнатова. Те бяха на 13 години. Лили Игнатова беше на 11. Взех шест момичета. Лили беше най-мънинка. Златка Бончева ги беше подготвила, че ще ги вземе треньорка, която ще ги направи шампионки. И тъй като аз вече работех с Валентина Ганева, предложиха и тя да дойде в "Левски". Да направя индивидуални състезателки. Дадоха ми един график и ме следяха. Децата бяха наистина талантливи. Дойдоха при мен с огромното желание и започнахме стъпка след стъпка. На първото състезание, на което ги изведох, провалът беше жесток. Всички съчувстваха на Златка. Тогава не бях нито жива, нито умряла. И предстои републиканско първенство. Отиваме на това състезание и те играха, играха и спечелихме всички титли. Оттам започна.

- Имали сте много успехи, извеждали сте до златни медали много момичета, но сте споделяли неведнъж, че може би най-паметният момент, най-драматичното злато е било на Илиана Раева в Лондон през 1979 година на бухалки, когато всъщност публиката й помага да спечели златния медал. Как го изживяхте вие тогава?

- Там се получи един грандиозен скандал, защото федерацията изготви регламент и го даде със седем или осем състезания. На всичките Валя Ганева беше първа. Тя се редуваше с Илиана Раева, трета Анелия Раленкова. От пето място нататък Светла Колчевска и Кристина Гюрова от ЦСКА. Съставът беше определен по точки. Когато дойде време да се утвърждава във федерацията, ми казаха, че Анелия няма да участва, а трябва да избера между Кристина и Светла. Започнаха едни боричкания. Написах изложение. Стана голяма разправия. Тогава ме извика Иван Абаджиев. Казва: "Нешка, не прави глупости. Ще затриеш спорта си, ще го съсипеш, ще ви изхвърлят. Отивай на световно." Отидохме, разбира се, там нещата бяха договорени с грешки, без грешки. Взехме златен и сребърен медал. Идва ред на Илиана. Там се налагаше изключително много Дерюгина. Тя игра едни бухалки кьопави. След нея игра Илиана. Тогава за първи път включихме високите изхвърления. Изиграва бухалките без грешка. Публиката полудя. Оценката по-ниска, отколкото на Дерюгина. Публиката тропа, аплодира, водещите я подканят да не спира. Трябва да повишат оценката. Бяха някъде към 20-ина минути. И тогава повишиха оценката на Илиана и я изравниха с Дерюгина.