Кикбоксьорът Даниел Динев: Тежах 100 кг в четвърти клас, но спортът ме промени

Кой е той

Кикбоксьорът Даниел Динев е бил пълно хлапе, чиито връстници не са пестели подигравки. Той открива бойните спортове и намира път към здравословния живот. Възпитаникът на Цветозар Кючуков и Цветелина Славева се изправи на ринга срещу бившия претендент за титлата на Glory в тежка категория Бени Адегбуи. Те кръстосаха ръкавици на галавечерта Senshi 31 в Пловдив.

Огнян ГЕОРГИЕВ

- Даниел Динев, излизаш срещу румънската звезда Бени Адекбуи, който от дълги години е част от "Глори". Това ще е дебют за теб в Senshi. Как прие този мач?

- Не бягам от предизвикателства и всяка битка е добре дошла за мен. Без значение кой е противник, аз съм съгласен на всяко условие.

- Колко е важен този мач за теб, защото за пръв път ще имаш шанса да покажеш какво можеш срещу боец на толкова високо ниво?

- Най-важният ми мач до момента в цялата ми спортна кариера.

- Какво мислиш за него като съперник?

- Имам уважение към него. Гледал съм доста негови мачове. Харесвам го като боец. Силен е, висок е, но когато изляза срещу него на ринга, уважението няма да го има.

- Направи много хубава подготовка. Беше на лагер в Сърбия при Милош Цветичанин, който е друга голяма звезда на Glory. Как мина лагерът?

- Лагерът беше в Нови Сад. Хората са гостоприемни. Треньорът е готин. Помогнаха ми много. За първи път правя спаринги на високо ниво. За мен даже той би взел титла на Glory. Бяха трудни спаринги и добра подготовка направих при тях. Иначе бях само пет дена. Направихме два спаринга. Главно наблягат върху експлозивната сила, движенията и комбинациите от близка дистанция, което за мен е перфектно.

- Влизаш на сцената на Senshi не къде да е, а в амфитеатъра в Пловдив. Предполагам, че си мечтал да се биеш на подобно място.

- Да, абсолютно. На мен това ми беше цел от доста години насам - да играя на Senshi. Четири години подред съм си мислел как ще играя на Senshi. Благодаря за поканата. За мен това е една голяма стъпка.

- Кога започна да се интересуваш от спорт и какво беше твоето детство?

- Аз още от малък съм малко по-буйно дете. Първият ми спорт беше борба, но не ми тръгна добре. Не бях добре като спортна натура. Бях доста едричък. До четвърти-пети клас съм бил близо докъм стотина килограма.

- Предполагам, че не е много приятно да ти се смеят заради килограмите, но каква е била причината да си толкова тежък?

- Не, не. Аз съм най-едрият в рода си. Не знам каква е била причината. Освен че съм си обичал храната и да си хапвам.

- А с бокса как се запали? Как стана тази връзка?

- Аз се познавам с братята Асенови. Те са доста добри боксьори, едни от най-добрите е България. Запалих се по бокса в училище. Когато учех от първи до четвърти клас, имаше един господин по физкултура Димитър Колев. Той постоянно се шегуваше с мен, че му приличам малко на Александър Поветкин по физика. Един ден ме хвана за ръка и ме заведе в залата по бокс на клуба в Ямбол при Дончо Дончев. Направих моята първа тренировка, треньорът ме видя, че удрям малко по-силно на чувала, и каза: "Това момче е за бокс". Така започнах.

- И веднага те хвърлят в огъня.

- Да, една-две седмици след това ме хвърлиха да играя на републиканско. То завърши добре за мен. Бях на 14 години.

- Колко време остана в бокса?

- Тренирах около две години. Имах успех. Станах вицерепубликански шампион. А защо съм спрял? Нямам обяснение.

- Как стигна до кикбокса? Първите ти стъпки бяха ли успешни?

- Имам дълга история, докато започна малко по-сериозно с кикбокс. Краси Бончев ме запозна с Илия Караджов от Пазарджик. Свърза ме с него и първият ми клуб по кикбокс беше "Спартак" (Пазарджик). На първото състезание не бях много добре, понеже моят треньор е в Пазарджик, аз съм в София и самата подготовка не протича както трябва. Колкото и да имаме комуникация с него, не става. Не е тук да ме гледа как изпълнявам ударите. Да, Илия Спасов ми помагаше, но не е същото.

- А как се промениха нещата?

- След първото републиканско състезание, което имах по кикбокс, Караджов се обади и ми каза, че ще има полупрофесионална гала. Пита ме дали желая да участвам и аз съгласих. Така се запознах с Цветелина Славева и Цетозар Кичуков. Те ми помогнаха за първата полупрофесонална гала. Тогава не се състезавах в кикбоксов клуб "Гонг". Те само ми помогнаха и така стана нашата връзка. Паснахме си. След галата, която мина успешно за мен благодарение на тях, говорих с Караджов и го попитах дали може да направим трансфер от Пазарджик да се състезавам за "Гонг" в София. Много съм благодарен, защото той ми каза, че няма проблем и си оставаме приятели. Аз съм първият състезател на "Гонг".

- Оттук насетне май нещо се е променило, защото си започнал по-сериозно да подхождаш сякаш?

- Започна стъпка по стъпка. След това с тях почнахме да се готвим за републиканско в Шумен, първото ми с тях. Само че това състезание беше доста силно. Аз не знаех срещу кои хора ще играя там, за да не се стресна. Понеже нямам опит. Това ми е като цяло второ или трето републиканско. Отивам в Шумен, само че там са опитни състезатели. Но това състезание пак завършва добре, станах вицешампион. Финалът ми беше срещу Кондин Костов от "Берое", тогавашния шампион на тежка категория.

- Но ти постепенно с годините стигаш и до националния отбор и имаш доста успехи, медали от световни и европейски първенства.

- Да. Стъпка по стъпка на следващото републиканско станах първи, последващото отново и така, докато не ме извикаха в националния отбор на България.

- Кое е състезанието, което ще запомниш с най-много емоции?

- Мисля, че световното в Португалия, макар на полуфинала малко да бях ощетен с точките. Там играх с контузия. Без да знам, бях със спукана ключица на две места и направих два или три мача. На полуфинала ме порязаха. Това е състезанието, в което съм имал най-много болка. Не си усещах лявата ръка. Стиснах зъби и може би защото не съм знаел какво ми има.

- Как намираш развитието ти в момента, защото се опитваш да съчетаваш аматьорското направление с участието на големи първенства. Миналата година беше и на световно.

- Да, в Абу Даби. Само че там не успях да се представя добре. Няма причина. Просто не се представих добре.

- Опитваш се да ги съчетаваш двете неща, но има ли нещо, върху което искаш да се фокусираш малко повече.

- Бих желал повече да се фокусирам към професионалното, понеже ми допада като и стил на игра. Аматьорският и професионалният кикбокс се различават. Точкуването е един проблем за мен в аматьорския.

- До момента имаш само три профимача. Разказа за първия, но имаш още един интересен срещу Валери Атанасов. Тогава много хора са те отписвали, тъй като не си имал толкова опит, докато той беше популярен.

- Да, той тогава беше набрал голяма скорост от победи в кикбокса. Аз бях аутсайдер. Казаха ми дали искам да играя срещу Валери Атанасов-Вълка и отново го обсъдихме с моите треньори, при което те нямаха нищо против. Аз никога не съм бягал от предизвикателства и приехме мача. Никога не бях слагал малки ръкавици преди това. Имахме месец-два малко да свикна с тях, със самия обсег. Мача не бих го описал като един от най-техничните. По-скоро бих го описал като един от най-сърцатите. Доста интересен мач беше, понеже и двамата не искахме да се откажем и самият сблъсък беше много здрав. Радвам се, че победих.