Мартина и Кристиян с бронз на световното първенство по спортни танци. Къде е държавата?

След бронза от Световното първенство в Бремен и серия от международни победи Мартина Кондаклиева и Кристиян Дончев се утвърдиха сред най-добрите млади танцьори в света. Докато светът ги аплодира, българските институции продължават да не ги забелязват.

На 27 юни в Бремен, Германия, българският флаг отново се изкачи сред най-добрите в света. Мартина Кондаклиева и Кристиян Дончев спечелиха бронзовите медали на Световното първенство на Световната федерация по спортни танци (WDSF) в дисциплината Latin за възраст Junior II – най-силният шампионат в света за тяхната възраст.

Това не е сензационен пробив, а закономерният резултат от три години непрекъснат възход.

От създаването на танцовата си двойка двамата неизменно вървят нагоре в световния елит. Само през последния сезон те записаха впечатляваща серия от победи и призови класирания на най-силните международни турнири в Европа.

През есента Мартина и Кристиян, които се състезават за Българска федерация по спортни танци (БФСТ), спечелиха титлата на най–мащабното състезание по спортни танци German Open Championship (GOC) в Щутгард. Те станаха първата българска двойка с медали в три дисциплини - два златни в дисциплината 10 танца стандарт и един бронзов медал в латино.

През януари спечелиха международния турнир в Анкара. През март покориха легендарния фестивал в Блекпул, където триумфираха в Latin и Ten Dance, а останаха втори в Standard. През май добавиха нова победа в Олбия, Италия. Само седмица преди Световното първенство триумфираха и на международния турнир в Грац, Австрия. Кулминацията дойде на 27 юни в Бремен – бронзов медал от Световното първенство след конкуренция от най-добрите танцови двойки на планетата.

Днес Мартина и Кристиян са сред водещите състезатели в света. Те оглавяват световната ранглиста на WDSF в дисциплината Ten Dance за Junior II и заемат второто място в световната ранглиста по Latin – постижение, което поставя България сред водещите сили в този спорт.

Пред талантливата двойка предстоят още две световни първенства, на които те ще бъдат сред основните претенденти за титлата.

И точно тук започва въпросът, който излиза далеч извън рамките на спортните танци. Докато международната спортна общност оценява българските шампиони, у дома те сякаш остават невидими.

Няма официално поздравление, признание и награждаване от държавата. Липсва дори знак, че поредният световен медал на България е бил забелязан.

Става дума за деца, които представят страната си на най-високото възможно ниво. За успех, постигнат не с еднократен късмет, а с години ежедневни тренировки, десетки международни състезания, огромни лични лишения и сериозни финансови усилия, поети основно от техните семейства.

Това поражда неудобни въпроси. Защо едни спортове получават обществено внимание и институционално признание, а други – не? По какви критерии държавата избира кои шампиони заслужават поздравление и кои могат просто да бъдат подминати? И колко още световни медали трябва да спечелят българските деца, за да чуят едно обикновено "Благодаря, че прославяте България"? Защото държавното признание не струва пари. То струва отношение.

Юлия Порязова - майка на световната бронзова медалистка Мартина Кондаклиева, сподели своето становище:

"Бронзови медалисти от Световно първенство. №1 в световната ранглиста. За Министерството на младежта и спорта – невидими. Колко още медала трябва да спечелят децата ни, за да бъдат забелязани?

Казвам се Юлия Порязова и съм майка на Мартина Кондаклиева.

Днес не говоря само като родител. Говоря от името на десетки семейства, треньори и клубове, които години наред посвещават живота си на спортните танци и продължават да се борят сами.

На 27 юни в Бремен, Германия, Мартина Кондаклиева и Кристиян Дончев спечелиха бронзов медал на Световното първенство WDSF World Championship Junior II Latin. Днес те са и №1 в световната ранглиста за своята възраст. Пред тях предстоят още две Световни първенства, на които имат реален шанс да се борят за световната титла.

Това не е случайност. Това са години лишения, дисциплина, труд и безкрайна отдаденост.

Винаги съм се стремяла Мартина да бъде далеч от лошите навици. Вместо по улиците, тя избра спортната зала. Вместо безцелно време, избра труда. Вместо да мисли за забавления, тя мечтаеше един ден да издигне българското знаме на световния подиум.

И тя го направи.

Но вместо гордост от собствената си държава, получи... мълчание.

Най-болезненото не са хилядите левове, които родителите плащаме за тренировки, пътувания, екипи и международни състезания.

Най-болезненото е, че когато децата ни прославят България на официалните първенства на WDSF – международната федерация, призната за световен ръководен орган на спортните танци – те остават незабелязани от институциите.

Години наред родители, клубове и треньори посещаваме Министерството на младежта и спорта. Водим разговори. Пишем писма. Настояваме за решение на проблема с разделението в спортните танци.

Всички знаят каква е ситуацията.

Но никой не предприема действия.

В същото време виждаме как се организират официални награждавания, а нашите деца – с медали от Световни първенства и първи места в световната ранглиста – не получават дори едно "Благодаря, че прославяте България."

Това не е битка срещу други деца.

Всяко дете заслужава уважение.

Но държавата е длъжна да отличава най-високите международни спортни постижения по ясни и справедливи критерии.

В клубовете на БФСТ тренират едни от най-силните български състезатели. Това са децата, които всяка седмица представят България по най-големите международни турнири и световни първенства.

За съжаление, зад тези успехи почти няма държавна подкрепа.

Единствено Община Бургас застана зад истинските международни шампиони и показа, че оценява техния труд. За това сме искрено благодарни

На 26 септември България гр. Бургас ще бъде домакин на Световното първенство по 10 танца. Това е огромна чест за страната ни. Иска ми се тогава институциите най-накрая да застанат до децата, които носят медали за България, а не да ги подминават.

Не искаме привилегии.

Не искаме специално отношение.

Искаме справедливост.

Искаме държавата да вижда истинските международни успехи на българските деца.

Искаме Министерството на младежта и спорта да бъде до шампионите на България, а не те да бъдат невидими за собствената си държава.

Защото въпросът вече не е само за моята дъщеря.

Въпросът е за бъдещето на българските спортни танци.

Колко още световни медала трябва да спечелят тези деца, за да получат признанието, което заслужават?".