Олимпийската шампионка Здравка Йорданова: Дано Норвегия "изгребе" до финал

Един от най-емблематичните моменти на футболния Мондиал 2026 безспорно дойде от отбора на Норвегия. Футболисти и фенове имитират гребане след всеки успех. "Викингите", водени от своя голмайстор Ерлинг Холанд, достигнаха чак до четвъртфиналите, където ще се изправят срещу Англия. "България Днес" разговаря по темата с една от най-големите ни легенди в академичното гребане Здравка Йорданова. Връх в нейната бляскава кариера е златният медал на двойка скул, който печели на Олимпийските игри в Монреал 1976 заедно със Светла Оцетова.

- Г-жо Йорданова, днес темата за гребането доби особена популярност на едно нетипично място - футболния стадион. Сещате ли се какво визирам?

- Честно казано, рядко гледам футбол, но сега отборът на Норвегия нашумя със своя ритуал, в който играчите имитират гребане. Разбира се, че това е една осъзната привилегия за гребането. Това е един много уважаван и много стар спорт. Да, сега светът е футбол покрай световното първенство, но такива моменти са едно признание за гребането. Като бивша състезателка мога да кажа, че моят спорт наистина дава много от качествата, които трябва да има всеки един спортист, включително и футболистите.

- Подкрепяте ли отбора на Норвегия?

- Съвсем логично е да ми харесват. Винаги когато сме коментирали спортни събития, неизбежно се е стигало до гребането, защото аз съм преминала през цялата му същност, така да се каже. Сега с тези жестове на гребане няма как да не ми станат симпатични норвежците и викам за тях. Надявам се да елиминират Англия на четвъртфинала, а след това да стигнат и до финал на Мондиала.

- Колоритните агитки по стадионите допринасят ли допълнително за популяризирането на спорта и в частност футбола?

- Разбира се, че подобни моменти правят световното първенство още по-атрактивно. Всички виждаме видеоклиповете с агитката на Норвегия. Аз само ще вметна един пример от откриването на световните мастърс игри за ветерани. Там не държат точно на националността, а преди всичко уважават спортната принадлежност. И там бяха разпределили групите не по нации, а по спортове. И познайте кой беше най-оригиналният, който влезе на стадиона? Групата на гребането, разбира се. Спортистите влязоха на заден ход, защото гребците по принцип се движат на заден ход. И това беше най-голямата атракция на откриването. Така че винаги е имало елементи, с които гребането да е особено атрактивно. Много се радвам, че и на световното първенство са оценили това и то се е превърнало в атракция номер едно.

- Вие в момента с какво се занимавате?

- С много неща, но най-вече с мастърс спорта. Президент съм на Българската мастърс федерация. Преподавам и на студенти в Националната спортна академия.

- Имахте идея за създаване на "Алея на спортната слава" в София. Защо този проект не се реализира все още?

- Идеята беше „Алеята на спортната слава" да бъде в пространството между Националния стадион „Васил Левски" и Спортната палата. Опитах всякакви варианти, с кой ли не, с общината главно. Оттам предложиха и един друг вариант, алеята да започва от спортното министерство и да достига до Софийския университет. Там има една голяма, широка и неизползвана достатъчно атрактивно алея. После се случи смяна на ръководство, политически новости и куп други проблеми, които имахме и с олимпийския комитет. Така или иначе тази идея пак е в застой. Мога да кажа, че не съм се отказала окончателно, боря се, но все по-трудно ми се струва осъществимо.

- Смятате ли, че ще срещнете подкрепа от новия кабинет?

- Надявам се, че новото правителство ще е с перспективата да е по-постоянно, по-продължително, може да се развие някаква стратегия и респективно и идеи, които да се осъществят. Защото това изисква време, постоянство и стабилен гръб както политически, така и икономически.

- Какви други спортове гледате?

- Съжалявам за отпадането на Григор Димитров на осминафиналите на "Уимбълдън". Не ми харесва това, че някои хора постоянно го критикуват. Ние, българите, се славим с това, че обичаме да сме компетентни по всички въпроси. Когато някой побеждава, ние сме там и го смятаме за част от лична заслуга. Щом загуби, вече го хвърляме на вълците. Често се е случвало и с Гришо това. Аз като спортист, преминал през всички нива и през щастливи и тягостни моменти, победи и загуби, знам, че най-важно е, когато загубиш, да не губиш подкрепата. Така че Гришо винаги е показвал какви качества има, докъде може да стигне и винаги го е правил. Независимо че е загубил, фактът, че е достигнал до този етап на едно такова страхотно събитие, трябва да е чест за нас. И привилегия е той да бъде българин. Трябва да се радваме на привилегията, че го гледаме все още. Както и на това, че един друг българин почти е стъпил във Формула 1.

- Какво бихте казали за Никола Цолов?

- Страхотни адмирации! Формула 1 е територия, в която все още не сме навлизали. Много съм радостна за Никола, че достига това ниво. Познавам това момче, няколко пъти вече го награждавахме, тъй като аз се занимавах със спортните „Икари" - годишните награди за най-добри спортисти. Той премина през наградите за млада надежда, сега вече къде да го сложим - той се утвърди като страхотен спортист и е посегнал с две ръце към върха.

- Следите ли успехите на Александър Везенков в баскетбола?

- Това е друг много уважаван наш спортист, който всячески се бори да достигне мечтата си и може би вече го е направил. Ние като българи трябва да го подкрепяме и да му се радваме. Никой от тези големи спортисти, които изброихме дотук, не е пренебрегнал факта, че е българин. Това е страхотно! Навсякъде по света, каквото и да правят, там е замесена България. Там са замесени нашият флаг, нашият химн, което е много хубаво.

- Жалко само, че футболистите ни отдавна не играят на големи форуми.

- Да се надяваме, че и при тях нещата ще тръгнат нагоре, защото знаем, че никога не можеш да останеш само на върха. Винаги има спадове и изкачвания. Трудни са изкачванията, лесно се пада долу. Но пък ние затова сме българи, толкова сме жилави и издръжливи, че сме показали в какви ли не посоки как можем да се изкачваме след падането. Надявам се, че и футболистите ще стъпят на краката си здраво и ще започнат да реализират по-добри резултати.