ИНТЕРВЮ! Легендарният щангист Трендафил Стойчев: Спечелих олимпийски медал с 39 градуса температура

*В 11-и клас поставих световен рекорд за юноши

*Спрях, след като ми откриха шум в сърцето

*Влязох в залата покрай баща ми, днес живея в Родопите

Кой е той

Трендафил Стойчев печели световната титла по вдигане на тежести през 1974 г., а две години по-късно е олимпийски медалист. Пътят на таланта тръгва от силната асеновградска школа, през спортното училище "Олимпийски надежди" до националния отбор под ръководството на Иван Абаджиев. 73-годишният щангист разкрива през какво е преминал и защо в разцвета на силите си е принуден да прекрати своята кариера.

- Г-н Стойчев, живеете в едно прекрасно местенце в полите на Родопите. Как решихте да се преместите?

- Много напрегнат ми беше животът. Спортната кариера като треньор най-вече. Това място е наследствено от моя баща и моята майка. Решихме със съпругата ми да дойдем на спокойствие, да видим как е, да поживеем на тихо и чисто място. Спокойствието е огромно. Не се притесняваш за нищо. Не гониш време и часове.

- А как се запалихте по щангите? Баща ви е бил легендарен треньор - Стойчо Стойчев.

- Всичко започна от Асеновград. Баща ми е изградил много големи шампиони. Покрай него се запалих. От деветгодишна възраст започнах да посещавам залата, макар и с по-кратки тренировки, и се запалих. Баща ми е един от най-продуктивните треньори в България. Създал е 37 майстори на спорта.

- Първите успехи при вас кога дойдоха?

- Като юноша станах майстор на спорта. Бях около 17-годишен и републикански рекорди правих. Кандидатствах и ме преха в "Олимпийски надежди", където вече условията бяха много по-добри По два пъти се тренираше на ден. Възстановяването беше идеално. Там се постигнаха още по-големи резултати.

- Значи още в "Олимпийски надежди" са започнали да ви обръщат по-специално внимание и да ви изграждат като професионални спортисти?

- Точно така. Бях в една категория с Неделчо Колев - 75 кг. Още в 11-и клас поставих световен рекорд за юноши в изхвърлянето 143 кг. Старият беше 142 на Неделчо. Подобрих неговия рекорд и Абаджиев ми подаде ръкa. Взе ме в националния отбор през 1973 г.

- Тогава е първият ви голям успех на игрите на добра воля в Пхенян. Печелите първо място и още се състезавате в тази категория до 75.

- До 75 се състезавах. След това същата година участвах в Ташкент. Имаше турнир на дружеските армии. Това е много голям турнир. Там станах втори на 75 кг, а първи стана олимпийският шампион Режинков от Русия.

- Вие доста бързо стигате и до върха на световното първенство през 74 година. Тогава сте само на 21 години, нали така?

- Преди това имаше европейско първенство във Верона. Там станах втори след руски щангист, който ме победи с 2 кг. Същата година участвах на световното първенство, където спечелих титлата. Легендарните ни щангисти ми подаваха ръка в най-трудния момент. Имах момент, когато исках да се откажа и да се прибера в Асеновград, но това са хората, които казват: "Не се притеснявай, всичко ще дойде на мястото си. Ти още си млад, още не знаеш как да проведеш тренировката. Не влагай толкова умисъл. Всичко ще си дойде на мястото." Плюс това Абаджиев беше много строг треньор. Винаги ме е подкрепял, но не можеше при него да искаш да починеш и той да се съгласи. Винаги ще каже: "Ако си контузен, започвай друго упражнение. Тук почивка няма. Аз тази система съм я граддил 20-30 години. Не можеш ти да искаш да промениш тренировъчната система". Много тежко беше, но всичко се преодолява. За скатаване не можеше дума да стане.

- А вярвахте ли в тази убийствена конкуренция не само в националния отбор, но особено във вашата категория до 75 кг, че ще ви вземат вас през 74-та година на световния шампионат?

- По това време във всяка категория имаше по шест-седем изявени щангисти с почти еднакви резултати. При Абаджиев винаги последните един-два месеца, всеки петък имахме контролно. Всички резултати се записваха и който е постигнал най-високи резултати, той биваше определен до участва на европейско или на световно.

- Но предполагам, че битката е била до последния петък преди заминаване.

- До последния петък беше битката както за европейското първенство във Верона. Имаше един щангист Румен Русев. Той беше с медали от европейско първенство, титуляр и се решаваше въпросът дали да има втори човек. Аз го превъзхождах на тренировка значително с по близо 10 кг на движение. Обаче Русев изпитан състезател, боец, как да се довериш примерно на новак, но резултатите ми сочеха, че трябва да участвам. Абаджиев ме пусна и победих Румен. Станах втори на европейското първенство с шест сполучливи опита от шест възможни. Тогава пресата писа, че това е новото чудо на България в тази категория. Гордеех се с тези отзиви.

- След това вече в Манила драмата в самото състезание е с норвежеца Лейв Йенсен. Какво се случи тогава?

- Тогава Риженков, руският състезател, беше с класа отгоре от всички участници. Той изхвърли 160 кг. Аз изхвърлих 155 и Йенсен също. Риженков отива на четвърти извънреден опит, което за мен е много голяма грешка и направи страхотна контузия. Извади лакът и не можеше да продължи състезанието. Останахме да водим борба с Йенсем, норвежеца. Много известен състезател, медалист от олимпиада. С него до последно се борихме и Абаджиев не вярваше, че ще се преборя, но станах шампион. Аз съм първият световен шампион на Асеновград и Пловдивски окръг във всякакъв вид спорт.

- Тази световна титла какво означаваше за вас и как се промениха нещата в националния отбор?

- Означаваше, че трябва да продължа. Олимпийските игри чукаха на вратата. Трябваше по някакъв начин да забравя всичко, което е било, което е постигнато. Това бяха и думите на Иван Абаджиев: "Забравяте всички резултати, които сте постигнали до този момент. Започвате отначало и всичко, което зависи от вас, трябва да го дадете, за да продължим напред."

- Сменяте категорията на 82,5 кг. Лесно ли я вработихте?

- Да, нямах за сваляне. Никакъв проблем нямаше да поддържам хранителен режим.

- 1975 и 76-а са годините, в които се подготвяте за олимпийските игри в Монреал. Там също имате много добри резултати. 76-а на европейското първенство оставате трети.

- Тогава поставих световен рекорд на изхвърляне за зла съдба. Първият ми опит беше чист. Чех беше централният съдия и ми даде нечист опит. Спряха състезанието и повториха опита на видеокамера. Видя се, че няма фал, обаче опитът по правилник не може да се признае за сполучлив. Повторих го. Тогава отидох на 202,5 за първо място. Борех се за второ. При мен по-тежко беше обръщането на щангата до гърди. Никога съм нямал проблем от гърди. Тогава не знам защо изтървах щангата и станах трети вместо първи.

- Колко бяхте сигурен, че ще направите нещо голямо в Монреал. И какво не ви стигна да повторите успеха от 1974-та?

- В Монреал с Благой Благоев бяхме с почти едни и същи резултати. Не знам защо така стана. При мен винаги нещо ставаше преди голямо състезание. В Монреал бях с 39 градуса температура. Тогава аналгин, седалгин се водеха като допинг. Не можеше да ги взимам. Единствено ми разрешиха аспирин да взема, и то точно преди самото състезание. Естествено отказах. Много ми помогна Йордан Митков. Студени кенчета Coca-Cola ми слагаше на челото, когато загрявах. Целият горях, но и там се преборих и завоювах медал.

- Първоначално сте трети в класирането. Благой Благоев е втори. Но след това става случаят с него и с Валентин Христов с положителна проба ставате втори.

- За последния ми опит отивам за олимпийски шампион. Не отивам да стана втори. Водя борба за олимпийски шампион. При два сполучливи опита отивам на 202, за олимпийски шампион. Не можах да ги вдигна и се задоволих с третото място, което в последствие стана и второ. Много ме беше яд. Резултатите ми бяха за олимпийски шампион. След това си дадох година почивка. Завръщането ми беше много трудно за московската олимпиада. Реших, че трябва да се докажа, Исках да стана олимпийски шампион. Всичко вървеше по план. Резултати, постижения, всичко сочеше, че ще мога да се преборя за олимпийско злато. Шест месеца преди олимпиадата на профилактични прегледи ми откриха шум в сърцето. Тогава Иван Абаджиев до дойде и ми каза така: "Трендафиле, постигнал си много резултати в спорта. Откажи се, не рискувай здравето. Здравето е по-важно от всичко, от титли, от медали". И така се отказах. Треньор започнах вече да работя в Асеновград с юноши. С големи амбиции започнах треньорската професия.