Теодор Салпаров: Не ме приеха за футболист и се насочих към волейбола
Волейболната легенда Теодор Салпаров утре навършва 44 години. На 5 септември големият спортист ще сложи официалния край на една впечатляваща волейболна кариера с бенефисния спектакъл "Една кариера - една легенда", който ще бъде излъчен пряко по bTV. Салпаров даде интервю край залата на "армейците" "Васил Симов" в столицата.
"Всичко започна от тук. Да носиш емблемата на ЦСКА е голяма чест, да я защитаваш и да се бориш за нея. За моя радост успях да направя добра кариера както с ЦСКА, така и с другите ми клубни отбори и с националния отбор. Намираме се в залата, в която направих първите си стъпки във волейбола. Тук имам едни от най-големите си спомени като юноша. Спомням се само хубави неща. Извървях един много дълъг път. Ходил съм от спортното училище до тук пеша всеки ден по два пъти. Свързвам го с много къртовски труд. Тази зала съм я заключвал аз, за да си доработвам, когато бях викнах и в мъжкия отбор, като юноша. Големите неща тръгнаха от тук и това са едни големи спомени. Радвам се, че ме връщате толкова назад във времето, защото емоциите, свързани с началото на моята кариера в ЦСКА, още стоят в мен. А после това прерасна в една по-голяма кариера зад граница", развълнува се Салпаров. Малцина знаят, че той е мечтаел да стане футболист, но е обявен за безперспективен.
"Помня, когато паркингът на зала "Арена София" беше стадион. Дойдох с майка ми тук за изпити да покривам нормативи като футболист, но тогава не ме приеха. Може би Господ си е знаел работата. Майка ми каза: "Така и така сме дошли на "Червено знаме", след като не стана с футбола, нека пробваме с волейбол. Няколко крачки по-надолу дойдох в залата "Васил Симов". Харесаха ме и ме приеха. Стефан Христов, моят първи треньор, видя потенциал в мен, че имам бъдеще в този спорт. Имам и една негативна емоция. Най-тежката ми контузия в кариерата се случи точно в тази зала, когато скъсах кръстна връзка с пателарно сухожилие. Но след тази контузия дойдоха и най-големите успехи, тогава вече - проявата на характера беше разковничето", добави Теодор Салпаров.
"Винаги преживявах загубите много тежко. Понякога не съм спал след мач, който си изпуснал, който е бил твой. Знаеш, когато си бил толкова близо и изпуснеш даден важен мач, е тежко", добавя спортистът.
"Трябавше да притежаваш борбеност, упоритост и непримиримост. ЦСКА във всеки един мач трябва да бие, без значение от финансовото положение на клуба или от физическите проблеми. Ако сега 43-годишният Теодор Салпаров се обърне към онзи прохождощия Теди, бих му казал, че пътят му е бил правилен. На тази стена отзад съм оставал да си бия сам по хиляд сервиза и да влизат все в един точен квадрат. Това е къртовски труд, който беше отплатен след време. За нищо не съжалявам", завърши Салпаров.
