ИНТЕРВЮ! Треньорът по бокс Кирил Бонев: "Левски" ме махна и служих танкист

Вкарах 5 гола на ЦСКА и два на "сините"

Залата ми е в училище

При ромите резултатът е много бърз

Мутрите ме търсеха, отказах

Боксьор, треньор и барета от СОБТ. Животът на Кирил Бонев-Кико е низ от предизвикателства и приключения. Специалистът е работел с класни боксьори. В първата част от интервюто с него той споделя защо е избрал бокса пред футбола и как неговата кариера в спорта тръгва по грешен път заради служба в казармата като танкист.

- Кирил, вие сте един от най-уважаваните български треньори по бокс, дългогодишен състезател, шампион на България, част от специалния отряд за борба с тероризма. Къде ви намираме?

- Това е моята основна зала, която е от 2004 г. Основах боксов клуб "Кико". От две години водя часове и в "Люлин". Стана покрай покойния Георги Долапчиев, с когото бяхме много близки. Предложи ми да отида и да взема някакви часове. Собственикът е много готин, човечен, страхотен човек. С него намерихме общ език и си ползвам часове там. Той си е определил някакви такси и сега съм в двете зали.

- Вашата зала е в училище, което е много интересно. Какви са вашите наблюдения, искат ли децата да спортуват? Идват ли при вас?

- Самата зала стана постепенно. Имам респект от учениците и при мен има много дисциплина. В самото училище вкарах много дисциплина откъм малките и преобладаващото ромско население. В моя договор е написано, че всички, които са от това училище и искат да спортуват, да тренират бокс, го правят без пари. От тези деца много има, които тренират в клуба ми. В момента са повече ромчета в тази зала. От тях много става за спорта, но и са много мързеливи. При тях идва много бърз резултат. Много бързо взимат медали, стават шампиони. Българчето е тренирало по-дълго време, но не може да направи такава реализация. Обаче какъв е проблемът при тях? Не са един и два случаите, когато шампион на 13-14 години се ожени и приключва.

- Самият вие как започнахте с бокса? Били сте и много добър футболист.

- Аз съм спортна натура и от всякакъв спорт се интересувам, не само от бокса. Първо започнах да тренирам карате, но тогава не беше във федерация, а беше самосиндикално. От каратето с приятели преминах във футбола. Започнах да тренирам с тях и да играя. Пробваха ме десен бек. В "Академик" много ми тръгна. ЦСКА единия мач ги бихме, аз им вкарах пет гола. "Левски" на финалния мач, който ни беше много възлов, за да отидем на финалите, ги бихме 3:2. Вкарах два гола. Тогава републиканските първенства бяха разделени на области. В Пловдив беше финалният кръг и там наплескахме всички и станахме шампиони. Но точно по това време в училището дойде треньорът по бокс, който много ми е помогнал и за мисленето, за формирането ми като характер, като личност, човек. Обикаляше училищата и като дойде, реших да пробвам. Отидох за първа тренировка и ми хареса. Оттам започнах с бокса.

- Кога бяхте изправен пред избор? Дали да се фокусирате върху бокса или върху футбола?

- Наложи ми се точно такъв избор да направя. Станах шампион по футбол и когато вкарах головете на "Левски", треньорът им ме покани да отида при "сините". Обаче аз съм боксьор в "Левски". Тръгнах много успешно. Първото ми състезание станах шампион. След това втори път станах шампион, трети път станах. Нямах загуба. Тръгнах много успешно - 26 мача, 26 победи. Общо взето се наложи да избирам. Влязох в "Олимпийски надежди" с бокс. Така приключих с футбола.

- Кои големи боксьори бяха във вашата категория?

- Те са били различни през различните години от деца през юноши, през младежи, после при мъжете. В юношите тръгнах много добре. После започнах да се правя много на техничен и вече направих загуби. В националния отбор не съм бил първа ръкавица. Биех ги мъжете тогава. Бях на 17 години и ме пускаха в отборните първенства. Много некоректно постъпиха с мен на 13 септември 1988 година. Георги Юнаков ми каза: "Няма да можем да те заемем. Няма нито една бройка за бокса в "Левски". Каза догодина. Аз бях първият набор, който беше експериментално до 12-и клас и няма накъде повече да отлагам. Нямаше как да стане. На другия ден на 14 септември ми дадоха повиквателна за Симеоновград като танкист. Бил съм в редовна служба като танкист. Последните ми три месеца от службата Петър Стойчев от "Ботев" (Пд) разбра за мен и ме командироваха там. Последните ми месеци от военната служба ги отбих там. На републиканското станах трети, не можах да стана шампион. Три или четири мача играх и бате Георги Юнаков ми каза: "Върни се при нас. Ти си наше момче, ние сме те създали". Аз си казах: "Бате Гошо, ти знаеш ли къде ме прати?". Там по-лошо от затвор беше. Обаче на мене ми е спортно сърцето и левскар съм си и се върнах. Даваха ми даже заплата. След промените настъпи кризата. Спряха ни парите. Една година без пари играх.

- А как сте се издържали тогава? Вече сте имали семейство.

- Ходех охрана по заведения и не спиш цяла нощ. На другия ден тренираш. Много тежко беше. Не ми е било въобще лесно. А съня не може да замениш с нищо. Организмът си иска възстановяване.

- Предполагам, че е било и доста напрегнато, защото ние говорим за началото на мутренските години.

- Имаше много отвличания. Момичетата ги взимаха, правеха ги проститутки. Много трудно беше в тези години. Не си ли с някой, няма как да оцелееш. Аз не съм бил баш в бойна група, защото в "Левски" си бяхме сериозна група. Все спортисти, боксьори. Познавахме се с борци, с щангисти. Мутрите започнаха от борците. В "Левски" имахме един боксьор Адем. Много сериозен мъж. Той е първият, който направи някаква бригада. Беше машина за убиване. Започна безкомпромисно навсякъде, силово и те го приключиха.

- Имаше ли как този талант, който сте притежавали, по някакъв начин да го развиете въпреки обстоятелствата?

- Спорта не го оставих, защото съм спортна натура. И с пари, и без пари, винаги съм се справял с трудностите. Никога не съм си оставал семейството без елементарните нужди. Но това е било плод на много лишения и не винаги разбирания от партньора. След това участвах на републиканско първенство по кикбокс. Първото ми състезание от всичките най-много се отличавахме аз и Коко Семерджиев. Коко направи нокаут за около минута и мъничко. Аз направих за около 50 секунди. Коко направи за 40 и няколко секунди. Аз направих за 30 и няколко. Коко направи за 23 секунди или нещо такова, аз направих за осем. След време го и тренирах.

- А вие защо не сте започнали да работите за мутрите? Предлагали ли са ви?

- На мен ми е предлагано не един и два пъти, но аз имам ценностна система. Винаги съм на страната на доброто в живота. Не знам колко съм добър като човек, защото има моменти, когато си отстояваш мнението, принципите. Аз съм много честолюбив и горделив като човек. Не може да ме купиш с пари по никакъв начин. Няма как да стане. Просто няма. Аз не искам почерпки, не искам нищо. Просто съм професионалист в работата и си я върша. Предлагано ми е, но не съм приемал. Включително и преди да стана командос, и след като бях. Предлагано ми е много пъти, но не съм искал. Не всичко е пари.