Европейският шампион по бокс за младежи Викторио Илиев: Целта ми е медал от олимпиадата в Лос Анджелис

Едва навършил 19 години, Викторио Илиев започна да се бие с най-добрите боксьори в света. Европейският шампион за юноши има големи амбиции. Пътят към тяхното осъществяване стартира с европейското първенство за мъже в София през септември.

- Викторио, ти си един от най-талантливите български боксьори. Как се подготвяш за европейското първенство?

- Готвим се за европейското първенство за мъже, което започва на 15 септември. Доста силна подготовка правим и се надявам да покажа най-доброто. Моите очаквания са да играя минимум финал на това първенство. Вече е време да покажа потенциала си при мъжете.

- Сериозни амбиции. Директно се целиш във финал, а си само на 20 години. Откъде идва това самочувствие?

- Самочувствието трябва да си го има човек. Трябва нещо да те тика и да вярваш в себе си. Целите трябва да са ти големи, за да може да ги постигаш. Не да имаш някакви малки цели. Миналата година беше първа за мен при мъжете и беше сполучлива. Направих финал на Световна купа за мъже. Там загубих от олимпийския шампион. Добър мач направих с него. После участвах на световно първенство за мъже в Ливърпул. Обаче 10 дни преди това си контузих дясната ръка, спуках капсулата на кутрето. Цялата подготовка замина и ме разконцентрира много. 10 дни не съм използвал дясната ръка. После на европейското първенство до 23 играх финал, станах втори. Оттам идват големите амбиции. Тази година ще покажа още по-добрата част от себе си и ще стана европейски шампион до 23 години. Моите очаквания са и амбиции са да играя поне финал на европейското на мъже.

- Как Викторио Илиев реши да става боксьор? Знам, че има много интересна случка, когато си бил малък. Баща ти носи у вас една мъничка боксова круша ли е било?

- Една малка боксова круша. Тя беше пълна с пясък. Преди съм живял в Италия в къща и той ми взе една боксова круша. Много ме зариби по това да блъскам по цял ден. Нямах какво да правя там. Изкарвах детската градина и като се върна у дома, нямах търпение да сложа ръкавиците и да блъскам. После се прибрахме тук и малко бях позабравил за бокса. Насочи ме първо към джудото. Тренирах две години в Русе. Нещо не го усетих да ме пали отвътре, да реша да се занимавам с това нещо. Помолих баща ми да ме запише на друго. Отидох в боксовата зала в моя първи клуб "Локомотив" (Русе). Влезнах за първи път и реших, че това е моето и ще се занимавам с бокс.

- Още от самото начало ли ти тръгнаха нещата? Как беше в първите месеци, когато започна?

- Аз съм доста ловък. Схващам бързо нещата. Първият ми треньор видя, че схващам доста по-бързо от другите момчета, които бяха там. Че се откроявам от другите. Съответно повече внимание насочи към мен. Една година тренирах и след това направих първото състезание. Загубих първа среща. Много плаках. Все едно свърши живота за мене. Много мразя да губя. Обичам все да съм първи. Обичам да се състезавам и впоследствие това много ме амбицира. Загубата ме амбицира и оттам нататък почнаха победите.

- Следващите дни след тази загуба как ги изживя?

- След загубата, още от началото, като слезнах от ринга, беше страшен рев, страшно разочарование. Много се бях изнервил, много се бях разстроил. След няколко часа като мина, си казах, сега ще се върна в залата, ще тренирам повече и ще го победя. И така и стана. Вече на другото състезание станах втори на ученическата възраст.

- Ти успя да блеснеш още при юношите. Правеше хубави участия на международни турнири. След това през 2022-ра беше първият ти медал на европейско, нали така?

- Да, беше на европейското първенство за юноши в Италия. Там победих четири срещи и петата на финал загубих с три на два гласа от един азербайджанец. Поощетиха ме малко с три на два съдийски гласа. На другата година с бате Боби започнахме работа с националния отбор за младежи. Първото състезание международно беше Световна купа в Будва. Много силни участници имаше на 60 кг. Гледаме първа среща Франция, втора среща Азербайджан. Точно моя приятел. Това мисля, че беше петият мач с него. Направо го смазах 5:0. После не искаше да ме поздрави след мача. Така му накърних егото.

- През 2024-та стана европейски шампион за младежи.

- Да. 2023-та бях вицешампион. А пък на Световната купа на финал побеждавам един руснак. Много силен. Направо го разбих 5:0 съдийски гласа. Бих го отвсякъде и два месеца някъде след европейското си бях повярвал много тогава. За първи път на младежи Световна купа и много внимание ми се обръщаше. Почнах да летя високо и после след два месеца някъде беше европейското първенство. Не съм спирал да тренирам здраво, обаче почнах да летя в облаците. На европейското първо победих един молдовец, след това испанец, после поляк. На финала се срещам пак с тоя руснак от Световната купа и си бях повярвал, че ще го разбия. Подцених го малко и той като ме победи. Разочаровах се. От високо да паднеш най-много боли. Оттогава съм си взел урок, че няма да започвам да летя високо и няма да се мисля за голяма работа. Ще си бъда нормално и смирено момче от народа.

- 2024-та година най-сетне стъпи на европейския връх след две втори места.

- Да, две втори места направих и 2024 най-накрая стъпих на европейския връх за младежи. Бях доста горд, защото при мене нещата винаги се получават трудно. Още от 2021-ва участвам на европейски първенства и все втори места. Едвам го преживявам. Много се бях амбицирал и си казах, че 2024 е моята година и така стана. След толкова години труд най-накрая го постигнах.

- Каква е разликата, когато чуеш химна, когато си на най-горното стъпало, като ти сложат златния медал? Какво ти минава през главата в този момент?

- Удовлетворен си от добре свършената работа. Нямаш ни най-малко разочарование. Знаеш, че всичко, което си направил, не е било напразно. А да чуеш българския химн всеки спортист, който го е чувал, знае, че чувството е неописуемо. Настръхваш целият. Допаминът ти скача на макс.

- Ти си голям фен на историята и имаш и доста татуировки, които са с историческо значение. Защо си направил подобни?

- На крака имам гладиатори как се бият в Колизеума. Имам татуиран и Колизеума. Това си е мое. Гладиаторите както са се били и са забавлявали публиката, така и аз се бия и аз забавлявам публиката и на хората им е готино да ме гледат. Имам едно и "дойдох, видях, победих".

- Имаш паметници на другия крак.

- Това е Шипка. А отзад е капитан Петко войвода. Имам Ильо войвода и гвардеец. Смятам, че нося българския дух. Аз съм борбен и неукротим и затова чувствам някаква привързаност и съм си ги татуирал.

- През 2025 г. влезе при мъжете и още от самото начало те хвърлиха в огъня. Участва на 19 години на турнира "Странджа".

- Тъкмо ги бях навършил. Първият лагер с мъжете на Белмекен. Много тежък лагер. Веднага след това слизаме и директно на турнир "Странджа". Първия мач австриец победих и втори мач полуфинал. Играя с един казахстанец. Той беше на 29 години. Шампион на Азия. Много добър боксьор. Направих много добър мач с него, обаче той ме победи с пълно съдийско единодушие. Смятам, че вече ако ми се падне втори път, ще го победя.

- Колко е труден преходът от юношите, младежите към мъжете?

- Лично аз не усетих голяма разлика от юноши в младежи. Вече от младежи към мъже има голяма разлика. Хората са доста по-здрави физически. Опитът оказва голямо влияние и там гледаш да победиш с нещо друго - с хъса, с желанието. Доста е труден преходът. Все още укрепвам физически. Правим кондиционни тренировки, силови тренировки, които доста ми помагат и смятам, че влизам в релси.

- Разкажи за голямата цел - олимпийските игри в Лос Анджелис. Предполагам, че и натам си насочил поглед.

- Да, като цяло това е моята голяма цел. Защо не олимпийско злато или поне някакъв медал от олимпиада. Това е голямата ми цел, в която се целя. Всички състезания са просто част от пътя до крайната цел, а именно олимпиадата. След това най-вероятно вече профибокс и други цели.

- Мислиш ли, че ще си готов още за тези олимпийски игри през 2028-а, виждайки как се развиваш?

- Изключително много израснах. Направих силни мачове с най-добрите боксьори на планетата. Вече мисля, че мога и да ги победя. Чакам само полето за изява. Нямам търпение за състезанията и да покажа какво мога. Имам да си връщам на няколко противници, дето са ме победили.