Интервю! Президентът на федерацията по бокс Красимир Инински: Не сме готови за световно в България

Красимир Инински е президент на федерацията по бокс. Видял е всичко в този спорт. От малкото момче, което влиза със счупена ръка в залата на "Левски". До президента на федерацията, който трябва да утешава разбити боксьори след скандални съдийски решения на олимпийски игри и световни първенства.

- Г-н Инински, предстои голямо предизвикателство не само за боксьорите, но и за българската федерация. Готова ли е "Асикс Арена" да посрещне най-добрите боксьори в Европа?

- Организацията тече с пълна сила. Отговорността е огромна и смятам, че ще се справим. В лагера на състезателите подготовката върви добре. Смятам, че ще се представим достойно. Това си зависи от нас - от духа, от желанието за победа.

- Колко е важно това състезание предвид факта, че олимпийските квалификации се задават?

- Това е най-важното състезание за тази година за Европа и оттук ще си проличи кой какви заявки ще направи. Много важен елемент са точките, които се дават за ранкинг. Ако имаш хубав ранкинг в европейската и световната федерация, когато отидеш на световно първенство, си поставен и нямаш пряк двубой в самото начало с най-добрите. Фактически и ти ставаш един от най-добрите в света.

- Руснаците се завръщат, което ще направи първенството по-трудно.

- Това е хубаво предизвикателство, което не ни притеснява или плаши. Напротив, мотивира ни.

- Нашите момчета направиха добър старт на годината на "Странджа", след това участваха и в турнири. Как ги виждате през 2026?

- Ние не изневеряваме на принципите си и спазваме правилата за тренировки и постоянство. Излезеш ли малко от този коловоз, машината започва да върви на една страна. Така че винаги гледаме да е добре смазана машината. Имаше силни представяния на нашите момчета, но се вижда, че Узбекистан продължава да доминира.

- Каква ще е тенденцията в България оттук насетне и има ли как да се върне онова, което беше по ваше време - много силни клубове и битка кой да бъде в категорията и кой да играе на републиканско първенство.

- Винаги към това сме се стремили. Винаги съм гледал да има ядро от състезатели, с които постоянно да се работи. Като дойде в мъжкия национален отбор или женския, вече да е изграден и да е минал през мелницата. Както по мое време минавахме през мелницата по четири-пет боксьори в категория и не се знае кой ще отиде на състезанието.

- Кои от нашите момчета и момичета са с най-големи шансове да атакуват европейска титла? Рами Киуан и Радослав Росенов се очертаха като лидери на тима.

- Всеки, който е национален състезател, е потенциален медалист. От него зависи как ще се справи по най-добрия начин. Ние правим каквото е нужно. Пълна подкрепа, обезпечава се абсолютно всичко. Всички се тренират по един и същи начин. Да, има фаворити, има по-опитни, но и потенциалът в младите ни боксьори е огромен. Има Викторио Илиев, Кирил Борисов, Ясен Радев. Всичките са силни и млади и имат потенциал. Така че защо не сега да избухнат, да покажат своя потенциал и да изглеждат като истински звезди.

- Имаме и завръщане - Станимира Петрова. Ще я видим ли на европейското?

- Имахме разговор с нея и със старши треньора на националния. Тренира, мотивирана е. И Злати, и Вени, и Станимира. Мотивацията, вярата, желанието за победа. Това е.

- България ще бъде за четвърти път домакин на европейско първенство при мъжете, няма ли да се пробваме да вземем и световно?

- Ако имам финансовия ресурс и подкрепа, мога да го взема, но там парите са много сериозни и на този етап смятам, че не ни е дошъл редът.

- Как малкият Красимир Инински влезе в боксовата зала на "Левски"?

- Имаше един треньор, който обикаляше по училищата, влиза в класната стая и пита кой иска да стане боксьор? Вдигаме по-будните момчета ръка. Отидохме. Аз бях със счупена ръка, но отидох. Някак си усетих този прилив на енергия. Когато се справиш със съперник, сетивата ти стават по друг начин. Запалих се. След което влязохме в спортното училище на "Левски".

- Започвате да работите с Коце Железото?

- Първо беше Любо Петров и после дойде Коце. Оттогава сме неразделни. Винаги е бил леснодостъпен, мъжкар. Винаги ни е окрилявал. Бил е до нас, когато сме имали нужда.

- Помните ли първото ви състезание в бокса?

- Беше в зала "Витоша", за пионери. Станахме първи. Имахме силен отбор "Левски" и доминирахме. По-късно станахме на юноши шампиони. На 17 години станах шампион на мъже.

- Как се промениха за вас нещата през 90-те по време на кризата? Тогава влизате в националния отбор.

- Влязох в националния отбор, но ситуацията в страната беше такава, че имаше възможност за изкарване на пари извън спорта. Спортът и развитието извън него станаха някак си несъвместими. Е, съумявах да ги комбинирам, но фактът е, че съм бил млад боксьор и не съм успял да се реализирам.

- Сега не ви ли хваща малко яд, че не сте направили другия избор? Да си останете в спорта.

- Не ме е яд за нищо. Така е трябвало да стане. Отворило ми е други врати, изградило ме е като характер... Може само да гадаем. Животът е такъв, какъвто е, и ние трябва да го живеем по най-добрия начин за нас и за обществото.

- Делили сте една стая със Серафим Тодоров по лагери и състезания. Какъв беше?

- Феноменален. Пипнат е от Бога. Това е желанието му за игра, начинът, по който го прави. Имаме много хубави моменти с него.

- Даниел, Тончо, Свилен Русинов - с какво бяха по-различни?

- Много трудолюбиви и отговорни. Влезеше ли се в залата, се тренира. Тогава бате Геле беше треньор. Винаги гледаше да разчупи, да те накара с кеф да работиш. Създаваше се една обстановка с мотивация за работа и това, което правиш, да те удовлетворява. И сега искам да е така.

- Очаквахте ли, че на игрите в Атланта през 96-а българският бокс ще постигне най-големия си успех с три финала?

- Тогава бяхме много силен отбор. За съжаление, аз не можах да се класирам за олимпиадата, но и доста рано се отказах от бокса.

- Били сте много млад тогава, на 23. Защо не продължихте за следващия олимпийски цикъл?

- Защото не може да съвместиш и развитието като личност, бизнес, да създадеш семейство и бокса - или едното, или другото. Тогава времената бяха динамични, 90-те години в България. Взех решение да оставя бокса и да се развивам в другата насока.

- Какво усетихте, когато окачихте ръкавиците?

- Никога не съм ги оставил завинаги. 15 години го работя това нещо. Не може да ги оставиш. До ден днешен тренирам и играя бокс. Боксът е завинаги, ако ти е в сърцето.

- Кога ви дойде идеята да се кандидатирате за президент на федерацията?

- Това се случи през 2011 г. Имаше брожения в онези години. Боксьорите се оплакваха, че няма пари, вдигаха бунтове. Кубрат Пулев, останалите момчета се бунтуваха. Тогава реших да обединя аматьорския бокс с професионалния, където бях. Не беше лесно - отиваш, разбираш се, стискате си ръцете, после те отиват с някакъв опонент, с него се разбират. Направихме общо събрание, което го обжалваха. Пък си направиха друга федерация с друго събрание. Съумях да обединя всичко, да вкарам ред. Нямаше средства. Съумели сме да се справим с доста усилия и лишения. Сега боксьорите са обезпечени.