Легендата в биатлона Ирина Никулчина: Оптимист съм за Сочи

Ирина Никулчина е част от звездното поколение на български биатлонистки заедно с Екатерина Дафовска, Ива Шкодрева-Карагьозова, Радка Попова и Павлина Филипова. Тя участва на четири олимпиади. В първите две се пуска в състезанията по ски бягане. Печели бронзов медал в биатлона от игрите в Солт Лейк Сити през 2002-ра. Другите звездни моменти в нейната кариера са второто място от европейското първенство през 2006-а в щафетата и трето от преследването на Евро 2007.
Никулчина е родена в Разлог, но живее в Банско. Има две деца - момиченце и момченце.

- Г-жо Никулчина, олимпиадата в Сочи наближава, какви са вашите очаквания?
- Оптимист съм за биатлона. В последните стартове мъжете показаха, че имат потенциал. Дано да имат късмет, за да се реализират. Имаме добри шансове в индивидуалната дисциплина на 20 км. Краси Анев демонстрира отлична стрелба на последните състезания. Имаме и хубава позиция при щафетите. Ако успеем да се справим с до три допълнителни патрона, ще бъдем с добра възможност за успешно класиране. Реално за нас добро класиране ще бъде в Топ 20 на индивидуалните стартове.
- Тъжно ли ви е, че при жените нямаме толкова големи шансове?
- Десислава Стоянова натрупа добър опит. Тя е млада състезателка, която, ако стреля добре, ще влезе в зоната на точките. Записа 27-о и 35-о място в стартове от Световната купа. При нея проблемът беше на психологическо ниво. Представя се добре бегово. Ако мине чисто на рубежа, може да видим изненада. Реално няма как да очакваме от нея максимални резултати. Важното е, че и двата национални отбора вървят напред.
- Защо се получи дупка между вашето поколение и настоящите биатлонисти?
- При нас имаше огромна конкуренция. Бяхме пет равностойни момичета. Това беше стимул. Имали сме по трима състезатели в преследването. Сега вървим в правилна посока, но има нужда от време. Докато ние участвахме, имаше добри момичета, които малко не им стигна и не издържаха. В момента децата искат бързи резултати.
- Има ли желаещи да тренират биатлон?
- Разликата с преди е огромна. В момента децата страдат от обездвижване. Самата аз бях треньор, преди да родя второто си дете. Младите много трудно се мотивират. По наше време нямаше друго какво да се прави, освен да се спортува. Сега е различно. Някъде към седми клас децата са на кръстопът дали да продължат с учението или със спорта. Имаше и специализирани спортни училища, а сега вече липсват.
- Участвате на първата си олимпиада в Лилехамер през 1994-та. Какви са вашите спомени оттам?
- Останаха ми много. Състезанията бяха в сърцето на Скандинавия. Още великият Бьорн Дели беше състезател. На пистата по ски бягане имаше 120 000 души. Беше много студено, но хората си бяха направили палаткови лагери, имаше хамаци... Беше нещо страхотно.
- Разсърдиха ли се от ски бягането, когато преминахте към биатлона?
- Бях на 24 години и трябваше да избирам - дали да се откажа от спорта, или да продължа в биатлона. Проведох разговор с тогавашния президент на федерацията Васил Тончев. Предложи ми да се пробвам в биатлона, без да имам конкретни цели. Там повечето състезателки, като Павлина Филипова, Ива Шкодрева, Радка Попова, идваха от ски бягането. Само Катето Дафовска беше ориентировачка. Познавахме се от лагери и беше много по-лесно.
- Звездният момент във вашата кариера е в Солт Лейк Сити. Гледате ли често състезанието, в което спечелихте бронза?
- Не, отдавна не съм го правила. Веднъж имаше по телевизията олимпийска хроника. Седнах и, честно да си кажа, много се вълнувах. Дори повече, отколкото на самото състезание, където всичко минава много бързо. В Солт Лейк Сити целият отбор беше отлично подготвен. Не се знаеше кой ще избухне. Щафетата завърши само на пет секунди от бронзовия медал. На тренировките стрелях без грешка. Имах шанс да взема медал в спринта. Дори с една грешка отивах на бронз. На последния изстрел направих втора от напрежение. Завърших на 11-о място. Казах си, че съм изпуснала моя шанс. По важна за нас беше щафетата. Въпреки това участвах в преследването. Там всичко вървеше отлично, защото нямах психическа обремененост.
- Имаше ли голям купон по случай медала?
- Да, празнувахме, защото имахме една седмица време до състезанието в щафетата. По трасето имаше много мои сънародници, а с тях после се събрахме в българската къща. Направихме голям купон. Изкарахме си незабравимо.
- Вашата дъщеря Йоана има ли желание да следва стъпките ви?
- Не мога да кажа все още. Тя се качи на ски, когато беше на две годинки, по нейно желание. Сега вече не е толкова ентусиазирана. Обича да танцува и рисува. Не е точно спортна натура. Кара понякога на алпийските ски.
- Какво ще посъветвате българските олимпийци?
- Най-важното е да бъдат спокойни и да не се подават на емоциите. Важното е да бъдат здрави и да се реализират. Не трябва да се притесняват, защото те вече са постигнали нещо голямо. Не трябва да бъдем максималисти. Бъдещето е пред тях. И да знаят, че съдбата винаги е на страната на подготвените.