Младежкият национал Александър Колев: "Левски" ме искаше

Голмайсторът на младежкия национален отбор Александър Колев не спира да бележи за "Геел" във втора дивизия на Белгия. От началото на сезона юношата на "Левски" има 7 гола и шест асистенции. Пред "България Днес" талантливият нападател разказа за това как е заминал за Белгия и какви са амбициите му занапред.

- Александър, след силните игри и головете през този сезон не ви ли е тясна вече Втора лига на Белгия?
- Не бих могъл да кажа. Излизам на терена и давам всичко от себе си. В момента нещата се получават и се представям добре. Остават 10 мача до края на първенството и трябва да дам още малко газ. Лятото вече мога да мисля за нещо друго.
- Това означава ли, че няма да смените отбора още сега. Появиха се доста информации, че сте следен от по-силни тимове?
- Не се знае. До петък вечерта (б.а. - днес) е трансферният прозорец и всичко може да стане. Аз лично се чувствам отлично в момента - в добра форма съм, здрав съм. Надявам се да има развитие сега, но не зависи само от мен. Интерес има, но не желая да разкривам повече подробности. Ако стане, ще се разбере.
- Говореше се, че сте желан и от родния си отбор "Левски". Доколко това отговаря на истината?
- Да, така е. След като не съм на "Герена", значи не се е получило. Не се развиха нещата, както трябваше. Но че имаше интерес от "Левски" към мен е истина.
- Получили сте и предложение за продължаване на договора ви с "Геел". Може ли да преподпишете?
- Да, искат да парафирам за още 2 г. Още не знам как ще се развият нещата. Ще преценя. Амбициозен съм и не ми е достатъчна втора дивизия на Белгия. Надявам се да продължавам да бележа и всичко ще си дойде от само себе си.
- Какво е нивото на първенството, в което играете?
- Тук футболът е много по-здрав. Набляга се на тичането. Прави се уникална физическа подготовка. Футболът е по-бърз от българския. Залага се на бързи крила и един таран.
- Вие сте централен нападател, но ви се налага да играете и на други позиции в атака. Как се чувствате?
- Лявото ни крило се контузи и нямаше кой да го смени. Аз миналата година играх в няколко мача там и треньорът знаеше. Той реши да ме пусне - централният нападател вкарваше, аз вкарвах и така си остана и в момента. Има и мачове, в които играем с двама нападатели и тогава винаги съм на върха на атаката. Най-уверен се чувствам като централен нападател. Нормално е, все пак съм висок 1,90 м. Независимо колко съм бърз, ако има някой по-нисък бек, който се обръща по-бързо, е трудно.
- Изкарили сте седем години в "синята" школа. Следите ли какво се случва с отбора?
- Разбира се. Това е любимият ми отбор. Стремя се да гледам всеки мач. Интересувам се, всеки ден чета какво се случва - как са, кой е във форма. Все пак това е отборът на сърцето ми.
- Как започнахте в "Левски"?
- Баща ми е голям фен на "сините" и реши да ме запише да тренирам там. Бях 6-годишен. Записах се в набор '92. Имахме три поредни титли в първенствата за тази възраст - 2004, 2005 и 2006 година. Те съвпаднаха със силните игри на мъжкия отбор в Европа. След това дойде офертата за чужбина и със семейството ми заминахме за Белгия. За мен лично бе по-добре да изляза навън още малък. Освен това тогава "Левски" беше много силен отбор с успехи и нямаше как юношите да се наложим. Боян Табаков и Атанас Курдов не успяха да пробият, а те бяха много талантливи нападатели. Нямаше как да има шанс за нас останалите.
- Има ли треньор в школата, на който сте най-благодарен?
- Да, Петър Ковачев. Искам специално да му благодаря и дано прочете това. Той много ми помогна. Тренирал съм с него индивидуално извън всякакви видове тренировки. Казвал ми е кои са силните ми страни, къде бъркам. Освен треньор е и добър човек. Уникален специалист е и научих много от него.
- Част сте от младежкия национален отбор, с който тръгнахте силно в евроквалификациите, но в последните три мача загубихте шансовете за класиране. На какво се дължи сривът?
- Допуснахме глупави голове. Ако се загледате как ни вкарваха, ще видите липсата на концентрация. Самите ние отбелязахме доста голове. Срещу Словения там, след като си вкарал един гол, трябва да запазиш резултата. На нас ни отбелязаха в 94-ата минута. Тук Русия какъв гол ни вкара! Малшанс. Отборът е много добър, момчетата са талантливи. Атмосферата в тима беше отлична. За мен лично шансът не ни достигна. Малки детайли не ни стигнаха да се класираме.

- Водите се едно от най-талантливите поколения при младежите през последните години, особено когато играят и Георги и Илия Миланови, Симеон Славчев.
- Те много вдигат нивото на отбора. Все пак са "А" национални състезатели и двама от тях са титуляри. Славчев и той до 1-2 години ще намери място в стартовия състав. Надявахме се с тях да успеем, но глупави грешки в защита, липса на концентрация и малшансът ни попречиха. Но българите винаги така говорим - малшанс, малшанс, а накрая все ядем дървото. Оправдаваме се, вместо да си търсим грешките в нас.
- Прави впечатление, че се залага на играчи, които са предимно в чужбина - вие, Едисон Йорданов, Димитър Евтимов и т.н. Това доколко ви помага?
- Колкото по-рано излезеш от България, толкова по-добре. Манталитетът на белгийци, холандци, французи и германци е да налагат млади футболисти. Ако видите колко талантливи белгийци играят в Премиер лийг, на по 18-19 г. Много се залага и разчита на младите футболисти. Няма да те сложат на пейката, защото си изиграл 2-3 слаби мача, а ще те вдигнат. Виждат, че в теб има талант, и ти подават ръка. Докато в България все купуваме нови играчи, въпреки че имаме много талантливи момчетата. Взимат се някакви, да не казвам какви, чужденци, то се вижда. Те прибират по 15 000-20 000 евро заплатка, не играят, не тренират, стават и си заминават. Затова реших да дойда в Белгия. Престоят ми се отразява много добре. Надявам се да направя крачката напред, защото мечтата ми е да играя за "А" националния отбор.
- Знаете ли дали селекционерът Любо Пенев ви е наблюдавал?
- Не знам. Предполагам, че ме е гледал. Когато играхме с Дания и Словения, мъжете почиваха. Надявам се да е гледал и да е видял поне частица искра в мен.  
- Има ли първенство, в което мечтаете да играете?
- Мечтата ми е Англия. Искам да играя във Висшата лига или Чемпиъншип, но за там още много хляб има да ям. Макар че съм такъв тип футболист - здрав, гърдирам топката. А в Англия, като гледам футболистите, стилът е близо до моя. Това първенство много ще ми допадне и се надявам да излезе възможност да играя там. Това е мечтата ми.
- Имате ли любим отбор и футболист?
- Любимият ми клуб е "Левски". Милея за него, следя го, ходя на мачовете, когато мога. Но мисля повече на важен шампионски двубой да не ходя, защото бях на този със "Славия". Аха да станем шампиони и не се получи. Много ме хвана яд и не смятам повече да ходя на такива решителни двубои. Явно не нося късмет на отбора. Кристиано Роналдо ми е най-любимият футболист, но като стил на игра харесвам Златан Ибрахимович. Той е висок, здрав. Идол ми е. Не се опитвам да копирам това, което прави на терена, но имаме еднакъв нестандартен стил на игра.
- Учите счетоводство. Как се насочихте към него вместо към нещо, свързано със спорта?
- Когато се преместих в Белгия, бях в 10-и клас и трябваше да завърша тук училище. Тук се ходи по цял ден и е много по-трудно. Най-лесното, което можеше да ми допадне, доколкото знаех езика, е счетоводството. Причината е, че не се говори много, а се набляга на цифрите. Разбира се, ще уча и за треньор, но първо искам да завърша това. Сега съм последна година и да знам, че имам диплома. Веднага след това ще започна треньорските курсове, но искам да видя как ще се развие футболната ми кариера.
- Има ли нещо, което обичате да правите в свободното време?
- Не, нищо друго не ми е в главата освен футбола. В свободното време или гледам мачове, или сам тренирам нещата, които са ми слабост. Футболът е животът ми и гледам да се занимавам само с него.

Елица Младенова