Рожденикът Чавдар Атанасов: Бойко и на куц крак пак ще рита
Днес бившият футболист на ЦСКА и "Левски" Чавдар Атанасов навършва 41 години. Той е един от малкото български играчи, които са вкарвали гол на италианския гранд "Ювентус". Прави го с екипа на "сините" при равенството 1:1 преди 15 години. Какво е да играеш срещу Зинедин Зидан и заедно с Бойко Борисов, четете в изповедта на Атанасов пред "България Днес".
- Г-н Атанасов, набор сте с Райън Гигс, който продължава да играе за "Манчестър Юнайтед". Не спряхте ли прекалено рано с големия футбол?
- Аз се отказах най-вече заради контузиите, които ме измъчваха. На 31 години получих дискова херния, възстановяването вървеше бавно и прецених, че не мога да играя на исканото от мен ниво. Затова започнах да се занимавам с друго.
- Сега поддържате ли форма?
- Играх в доста отбори във "В" група. Последно бях във "Витоша" (Бистрица). Вече се прехвърлих в първенството за ветерани.
- С какво се занимавате в момента?
- Аз цял живот ще бъда свързан с футбола. Имам спортен комплекс и детска школа в квартал "Младост". Там жена ми движи нещата основно. Също така направихме и на стадион "Раковски" няколко нови терена благодарение на нашия Клуб по плажен футбол и футзал. Той е насочен предимно към това да помага за развитието на спорта в системата на МВР.
- "Левски" също имаха интерес към базата на "Раковски".
- Доколкото знам, те продължават да си имат. Искат да направят един от терените тук с изкуствена настилка. Важно е тези стари стадиони като "Септември" да не пустеят. Нека тези обекти да се отдават под наем и да се разработват.
- Имате ли амбиции за треньорска кариера?
- Не, и никога не съм имал. Не ми е явно това призванието. По-скоро искам да се занимавам с менажиране и организационна дейност, свързана с футбола. Затова и управлявах успешно две години и половина отбора на "Ботев" (Враца).
- Какво се случи тогава, защо напуснахте?
- В началото имаше условия за работа, общината помагаше. "Ботев" (Вр) е клуб с големи традиции и успяхме да го вкараме в "А" група. Ако бях останал, можеше все още отборът да е в елита, но други фактори не ни позволиха. Имаше една афера с италиански бизнесмени и всичко рухна. Дано да намерят средства, за да просъществуват отново. Големите футболни центрове като Враца, Благоевград, Плевен, Сливен са в трагично състояние. За жалост държавата не е отворена към спорта.
- Каква бе ситуацията, когато дойдохте в "Левски"?
- Като цяло тогава отборът не вървеше. Пет години не беше ставал шампион. Имаше напрежение у феновете, настроението беше минорно. С идването на Люпко Петрович нещата се промениха. Той е най-големият треньор, с когото съм работил. Умееше да настройва както отбора, така и всеки един футболист поотделно. Вдигнахме се, заиграхме добър футбол. Основите бяха поставени тогава.
- Изненада ли беше равенството, което направихте с "Ювентус" в Италия?
- Този мач дойде закономерно. Дори и по време на първия мач в София ги надиграхме, но ни гонеше голям малшанс. "Юве" имаха уникални футболисти - Зидан беше във върховата си форма, Дел Пиеро. Винаги изпитваш по-особено чувство, когато вкараш гол на такъв митичен стадион. Това ще ми остане като най-приятния спомен в цялата ми кариера на футболист.
- Кой беше вашият кумир?
- Зидан винаги ми е бил идол. Няма да забравя как преди мача следях всяко едно негово движение. Още от излизането му от тунела, загрявката. За мен беше като сбъдната мечта да го наблюдавам на живо.
- С кого си разменихте фланелката?
- Естествено, исках със Зидан. На първия двубой в София влязох като резерва през второто полувреме. Бях решен да отида първи при него. Захари Сираков обаче ме изпревари. Още преди съдията да беше свирил последния сигнал, той вече така го беше нападнал, че нямах шанс. В Торино имах персонален сблъсък на терена с Едгар Давидс и затова взех неговата фланелка.
- Съжалявате ли, че не направихте кариера в чужбина?
- Когато бях на "Герена", за мен дойде оферта от гръцкия ОФИ (Крит). Люпко беше уредил трансфера. Каза ми: "Отивай там да изкарваш пари". Всичко уж беше сигурно, но в последния момент двата клуба не се разбраха за цената и нещата пропаднаха. След това счупих пръст на крака, загубих форма и тогавашният изпълнителен директор Наско Сираков ме прати в "Локо" (Пд).
- ЦСКА или "Левски" ви е повече на сърцето?
- Когато отидох в ЦСКА, бях едва на 20 години. Клубът беше в най-лошия си период. Помня дори загубата със 1:7 от "Левски". В ЦСКА имам много приятели, но най-хубавите си години изкарах в "Левски". "Синият" отбор си ми остана на сърцето. Сега, когато има дерби, викам за "Левски".
- Грандовете обаче сериозно са закъсали.
- Много ми е неприятно какво се случва и в "Левски", и в ЦСКА. Двата клуба едва ли не са на доизживяване. Надявам се да се върнат там, където им е мястото. От грандове те се превърнаха в едни средняшки отбори. Моите адмирации към президентите на "Литекс", "Лудогорец" и "Ботев" (Пд) за това, което правят. Но в крайна сметка не е добре за българския футбол, ако няма силни "Левски" и ЦСКА.
- Бихте ли работили на "Герена"?
- Не ми е било никога цел това. Естествено, едва ли някой би отказал на "Левски". В ръководството на клуба се извъртяха доста хора в последните години, явно не е лесно.
- Какви са шансовете на "Лудогорец" срещу "Лацио" в Лига Европа?
- "Лудогорец" има шанс срещу всеки един отбор в Европа. Предимството на "Лацио" е, че играят в по-силно първенство. Българският шампион направи добра селекция, имат два почти равностойни състава.
- Предстои конгрес на БФС, нужна ли е промяна?
- Не знам дали причината за някои неуредици в българския футбол е точно Боби Михайлов. Едва ли има много възможности да се променят нещата с магическа пръчка. Има отделни проблясъци, но като цяло определено нещата не вървят и промяна е необходима. Проблемите са най-вече в базите и юношеския футбол. Ние искаме отгоре надолу да строим една къща. Един читав стадион нямаме, а сме тръгнали да играем в Шампионски лиги... Успех е единствено начинът, по който заигра националният отбор при Любо Пенев. Но реално алтернатива на Боби Михайлов на този етап няма.
- Какво е да си "бистришки тигър" заедно с бившия премиер Бойко Борисов?
- Той е човек, който гори с футбола. Дори и на един крак да е, пак иска да играе. Сега е контузен, оперира се, но постоянно желае да е близо до отбора. Надява се да се възстанови колкото се може по-бързо, за да се върне пак на терена. Нас ни свързва единствено любовта към футбола, никакви други интереси. Безспорно той е лидерът в отбора, много правилно чете играта.
- Г-н Атанасов, набор сте с Райън Гигс, който продължава да играе за "Манчестър Юнайтед". Не спряхте ли прекалено рано с големия футбол?
- Аз се отказах най-вече заради контузиите, които ме измъчваха. На 31 години получих дискова херния, възстановяването вървеше бавно и прецених, че не мога да играя на исканото от мен ниво. Затова започнах да се занимавам с друго.
- Сега поддържате ли форма?
- Играх в доста отбори във "В" група. Последно бях във "Витоша" (Бистрица). Вече се прехвърлих в първенството за ветерани.
- С какво се занимавате в момента?
- Аз цял живот ще бъда свързан с футбола. Имам спортен комплекс и детска школа в квартал "Младост". Там жена ми движи нещата основно. Също така направихме и на стадион "Раковски" няколко нови терена благодарение на нашия Клуб по плажен футбол и футзал. Той е насочен предимно към това да помага за развитието на спорта в системата на МВР.
- "Левски" също имаха интерес към базата на "Раковски".
- Доколкото знам, те продължават да си имат. Искат да направят един от терените тук с изкуствена настилка. Важно е тези стари стадиони като "Септември" да не пустеят. Нека тези обекти да се отдават под наем и да се разработват.
- Имате ли амбиции за треньорска кариера?
- Не, и никога не съм имал. Не ми е явно това призванието. По-скоро искам да се занимавам с менажиране и организационна дейност, свързана с футбола. Затова и управлявах успешно две години и половина отбора на "Ботев" (Враца).
- Какво се случи тогава, защо напуснахте?
- В началото имаше условия за работа, общината помагаше. "Ботев" (Вр) е клуб с големи традиции и успяхме да го вкараме в "А" група. Ако бях останал, можеше все още отборът да е в елита, но други фактори не ни позволиха. Имаше една афера с италиански бизнесмени и всичко рухна. Дано да намерят средства, за да просъществуват отново. Големите футболни центрове като Враца, Благоевград, Плевен, Сливен са в трагично състояние. За жалост държавата не е отворена към спорта.
- Каква бе ситуацията, когато дойдохте в "Левски"?
- Като цяло тогава отборът не вървеше. Пет години не беше ставал шампион. Имаше напрежение у феновете, настроението беше минорно. С идването на Люпко Петрович нещата се промениха. Той е най-големият треньор, с когото съм работил. Умееше да настройва както отбора, така и всеки един футболист поотделно. Вдигнахме се, заиграхме добър футбол. Основите бяха поставени тогава.
- Изненада ли беше равенството, което направихте с "Ювентус" в Италия?
- Този мач дойде закономерно. Дори и по време на първия мач в София ги надиграхме, но ни гонеше голям малшанс. "Юве" имаха уникални футболисти - Зидан беше във върховата си форма, Дел Пиеро. Винаги изпитваш по-особено чувство, когато вкараш гол на такъв митичен стадион. Това ще ми остане като най-приятния спомен в цялата ми кариера на футболист.
- Кой беше вашият кумир?
- Зидан винаги ми е бил идол. Няма да забравя как преди мача следях всяко едно негово движение. Още от излизането му от тунела, загрявката. За мен беше като сбъдната мечта да го наблюдавам на живо.
- С кого си разменихте фланелката?
- Естествено, исках със Зидан. На първия двубой в София влязох като резерва през второто полувреме. Бях решен да отида първи при него. Захари Сираков обаче ме изпревари. Още преди съдията да беше свирил последния сигнал, той вече така го беше нападнал, че нямах шанс. В Торино имах персонален сблъсък на терена с Едгар Давидс и затова взех неговата фланелка.
- Съжалявате ли, че не направихте кариера в чужбина?
- Когато бях на "Герена", за мен дойде оферта от гръцкия ОФИ (Крит). Люпко беше уредил трансфера. Каза ми: "Отивай там да изкарваш пари". Всичко уж беше сигурно, но в последния момент двата клуба не се разбраха за цената и нещата пропаднаха. След това счупих пръст на крака, загубих форма и тогавашният изпълнителен директор Наско Сираков ме прати в "Локо" (Пд).
- ЦСКА или "Левски" ви е повече на сърцето?
- Когато отидох в ЦСКА, бях едва на 20 години. Клубът беше в най-лошия си период. Помня дори загубата със 1:7 от "Левски". В ЦСКА имам много приятели, но най-хубавите си години изкарах в "Левски". "Синият" отбор си ми остана на сърцето. Сега, когато има дерби, викам за "Левски".
- Грандовете обаче сериозно са закъсали.
- Много ми е неприятно какво се случва и в "Левски", и в ЦСКА. Двата клуба едва ли не са на доизживяване. Надявам се да се върнат там, където им е мястото. От грандове те се превърнаха в едни средняшки отбори. Моите адмирации към президентите на "Литекс", "Лудогорец" и "Ботев" (Пд) за това, което правят. Но в крайна сметка не е добре за българския футбол, ако няма силни "Левски" и ЦСКА.
- Бихте ли работили на "Герена"?
- Не ми е било никога цел това. Естествено, едва ли някой би отказал на "Левски". В ръководството на клуба се извъртяха доста хора в последните години, явно не е лесно.
- Какви са шансовете на "Лудогорец" срещу "Лацио" в Лига Европа?
- "Лудогорец" има шанс срещу всеки един отбор в Европа. Предимството на "Лацио" е, че играят в по-силно първенство. Българският шампион направи добра селекция, имат два почти равностойни състава.
- Предстои конгрес на БФС, нужна ли е промяна?
- Не знам дали причината за някои неуредици в българския футбол е точно Боби Михайлов. Едва ли има много възможности да се променят нещата с магическа пръчка. Има отделни проблясъци, но като цяло определено нещата не вървят и промяна е необходима. Проблемите са най-вече в базите и юношеския футбол. Ние искаме отгоре надолу да строим една къща. Един читав стадион нямаме, а сме тръгнали да играем в Шампионски лиги... Успех е единствено начинът, по който заигра националният отбор при Любо Пенев. Но реално алтернатива на Боби Михайлов на този етап няма.
- Какво е да си "бистришки тигър" заедно с бившия премиер Бойко Борисов?
- Той е човек, който гори с футбола. Дори и на един крак да е, пак иска да играе. Сега е контузен, оперира се, но постоянно желае да е близо до отбора. Надява се да се възстанови колкото се може по-бързо, за да се върне пак на терена. Нас ни свързва единствено любовта към футбола, никакви други интереси. Безспорно той е лидерът в отбора, много правилно чете играта.
Реклама
Реклама
