Тезджан Наимова: Изсипаха много помия върху мен

Огнян ГЕОРГИЕВ

Лекоатлетката Тезджан Наимова е разочарована от отношението към нея след неволите през миналата година. Спринтьорката стана европейска шампионка в зала през март на 60 м, но титлата й беше отнета заради положителна допинг проба. Тя получи доживотна забрана да се състезава, защото това беше нейно второ провинение.
"Едно нещо много ме натъжи през тeзи трудни за мен месеци. Изсипа се много помия върху мен точно от хора, близки до атлетиката - откровена е пред "България Днес" Тезджан Наимова, която за пръв път говори след скандала. - Явно им е доставило невероятен кеф това, което се случи с мен. Те са дребни душици и такива ще си останат. Виждам това не само с мен, но и за най-дребните неща и неуспехи на наши спортисти. Има хора, които почват да злобеят и плюят. Това е най-голямата грешка. В другите страни го няма. Там винаги сънародниците те подкрепят. На всеки се случва в живота един път да е на върха, а следващия път да не е. Трябва да се подкрепяме."
Спринтьорката не пожела да коментира какво точно се е случило с нейния положителен допинг тест. Официалното оправдание пред Българската федерация по лека атлетика беше използване на замърсена храна, докато е била на лагер в ЮАР.
"За мен е минало - отсече Наимова. - Каквото и да е станало, дали има виновни или няма, нося си последствията."
Чаровната спортистка вече поема в друга посока. Тя получи покана да влезе в партията на Николай Бареков "България без цензура".
"С него се знаем, защото той е журналист, а аз спортист - разказа за първоначалната връзка Наимова. - Самото обаждане беше най-обикновена покана без ангажименти. Думите му бяха - "Ела, виж и прецени сама". Първото впечатление беше, че всички хора, които са главните лица на партията, са много дружелюбни и земни."
Лекоатлетката е много чувствителна. Тя признава, че ако стане депутат, би могла да се разплаче, ако види срещу нея човек, който не живее добре.
"Миналата година бях поканена за 1 май на празника на Първомай - разказа Тезджан Наимова. - При мен дойде човек, който много ми се радваше. Беше над 80-годишен. Сълзите му потекоха от очите. Аз също се разревах, а моята сестра ми се смееше. Поплакахме си с него. Ако стана депутат и чуя нещо подобно от някой, сигурно ще се разплача, колкото и да звучи странно. Ще направя всичко възможно да помогна не само на него, но и на други."