Бащата на Александра Жекова - Виктор: Сани няма да се отказва

- Г-н Жеков, как преживяхте финалното спускане?
- Хубавото е, че успях да гледам всички спускания. Чаках горе на старта до последния момент. Имахме монитор в непосредствена близост. Оттам гледахме цялото състезание. Следях всеки един детайл. Молех се всичко да е наред. Да няма удари, но за съжаление точно това се случи.
- На камерите се виждаше как Саня е трета малко преди финала, а след това в следващия кадър не успя да пресече линията.
- Видях всичко и го имам на запис в главата си. Нещата бяха динамични. Имаше състезателно каране. Хубаво беше от спортна гледна точка, с много изпреварвания. Видя се колко е интересен и труден нашият спорт. Бях щастлив в момента, когато пробихме през първата елиминация. Там е много тежко. След това се отвориха възможности за влизане в малкия или големия финал. Изпитвах много емоции. Радвах се. Бях зареден с положителна енергия.
- Какво ви мина през главата, когато се случи инцидентът с италианката?
- Ще ви кажа откровено - как може италианката да е толкова незряла и да предприеме такава необмислена и опасна маневра. Колко жалко за нас. Ако ще 16 пъти да е световна шампионка, а тя не е, няма да успее да направи нищо с нея. Ще направя аналог с Формула 1. Все едно на завоя "фибата" в Монте Карло да влезеш със 150 км/ч и да го вземеш. Няма как да стане! Какъвто и да си. Италианката предприе точно това. Тя беше неуверена, защото направи падания по време на тренировките. Толкова пъти сме виждали този вариант. Това стана и миналата година в Сочи на женските финали тук. Трасето беше по-късо. Италианката спечели, защото другите се унищожиха една друга. По същия начин. Това й беше първата и последната победа в кариерата. Сигурно си е помислила, че и сега ще стане.
- Сякаш стилът й беше на харакири.
- Това е проблемът на младите. Имат точно такъв харакири стил. Оставят си главата и карат. Става въпрос за състезателите, които идват от Европейските купи и американските състезания. Там се бутат и ръчкат помежду си. Като дойдат на големите състезания, си мислят, че пак може, но тук скоростите са много по-големи. Тези харакирита не пазят нито другите, нито себе си. Тя има много сериозна контузия (б.а. - скъсани коленни връзки). Един такъв удар е равен на падане от 3,5 м. Толкова е високо стъпалото. Все едно падаш от втория етаж. Много е глупаво. С подобни атаки маса добри карачи бяха контузени заради неопитни състезатели. Идиотско решение. В Монтафон имахме същия случай. Тогава Сани успя да спре, за да не си счупи главата. Такъв ни е спортът.
- Какво си казахте със Саня веднага след финала?
- Браво, страхотно и след това се поклоних. Точно това направих. Беше долу на финала, където е пътечката. Дойдох отгоре. Носех транспортния борд, с който да прибере нещата отгоре.
- Ако можете да върнете лентата назад преди финала, какво бихте казали на вашата дъщеря?
- Вие не ги виждате нещата, но имаше много грешки. Това важи за всички - от първата до последната. Изключително трудно е всичко да стане перфектно. Важното е да се греши по-малко. Саня правеше всичко много добре. Цялото състезание беше успешно. Няма значение дали си взел медал или не. Тя изкара максимума до голяма степен от възможностите си. Във финала три пъти беше ударена, при това не по нейна вина. Първо Ева (б.а. - олимпийската шампионка) още в първия вираж с ролерите. Следващият удар беше с Доминик Малте (сребърната медалистка). Тя загуби много скорост от тях. Но така е - при шест човека, които карат на малка площ. От тези загуби трябваше да коригира техниките си. А на последния удар знаете какво стана.
- Защо запазихте в тайна счупването на опашната кост на Саня отпреди три седмици?
- Да, беше счупена. Проблемът е, че беше много болезнено. Трябваше да преодоляваме не само болката. Ограничаваше се обемът на движението при абсорбирането при скоковете. Ако не се изпълни добре, се получава дълъг летеж. Ние си го знаехме и се молехме да нямаме някакво падане назад и по гръб. Тогава болката щеше да се възобнови. Не исках да давам изявления преди състезанието. Хората много спекулират. Беше на обезболяващи, при това сериозно количество, защото няма как. Така и тренирахме. Имаше един период от време, към една седмица, в който направихме пълна пауза.
- Ще продължите ли и за следващия олимпийски цикъл?
- В някакъв тъпанарски вестник е излязло гръмко заглавие, че тя се отказва от спорта. При нас нещата се решават, след като завърши всеки сезон. Нямаме 4-годишно финансиране в България. Това е голям минус. Всички големи нации, които правят спорт, имат стратегическо планиране в рамките на 10 години напред. Не е въпрос само на желание. За да вършиш нашата дейност, трябва да са осигурени много неща. Когато имаме отговор дали тези фактори са налице, ще кажем - да, ние действаме. Най-малкото трябва да имаме гарантирано финансиране. Надявам се да не спираме. Искаме да ползваме опита, който натрупахме. Знаем нашите плюсове и минуси. Ще е грехота да хвърлим това нещо настрани.
- Самият вие уморихте ли се от всичките тези усилия и заслужаваше ли си наградата - финал на олимпиада?
- Отговорът е много философски. От момента, в който свърши финалното спускане, до днес, толкова много хора са ми писали. Част от тях дори не познавам. Благодаря им за хубавите думи. Карат ме да се чувствам неудобно, но също така много горд и щастлив. Радвам се, че са изпитали тези приятни емоции. Това е най-важното, което спортът дава. Истината е, че всички горе в палатката на старта, треньорите викаха за Сани, а не за някой друг. Това е нещото, което ме движи.