Васил Иванов - Лучано: Ситуацията е трагична

Васил Иванов-Лучано беше министър на спорта в правителството на Симеон Сакскобургготски. Бизнесменът беше председател на комитета по кандидатурата на София за зимна олимпиада през 2014 г. Специално за читателите на "България Днес" бившият шеф на федерацията по бокс споделя своите впечатления за състоянието на спорта.

- Г-н Иванов, Сочи ли е най-добрата зимна олимпиада, правена до момента?
- В класацията на МОК на първо място е Лилехамер. Игрите в Сочи се доближават и почти са изравнили лидерската позиция. Беше грандиозно. Мнозина твърдят, че инвестиция от $51 млрд. е много. Според мен е малко за това, което видяхме. Нещата бяха направени с размах. За ските имаше отделно олимпийско село. В Солт Лейк Сити трябваше да се пътува 40-50 км, за да стигнеш до пистите. Перфектна организация.
- Оценката за нашите олимпийци?
- Представянето не беше никак добро. Всеки казва, че е успех самото взимане на квотите. Ако спазваме принципа на Пиер дьо Кубертен да участваме, а не да печелим - може да се каже, че е успех. 18 състезатели е много малко. Не съм удовлетворен от това, което се случи. Може би щяхме да си тръгнем с един медал, ако не беше малшансът за Саня Жекова. Останалите никъде ги нямаше.
- Защо се стигна до това положение?
- Въпрос на организация. Президентите трябва да изискват всичко от треньорите, а те да натискат състезателите. Имаме треньори, но лошото е, че всеки мисли как е по-голям специалист от другия. Трябва федерациите да се обединят и да изискват средства от министерството. Пари има достатъчно, но те не се раздават. Не знам какво се случва с тях.
- Много спортисти и федерации се оплакаха, че средствата не им стигат. Как се получава това?
- Декември бях при сина ми в Лондон. Една сутрин звъни телефонът. Обаждат ми се от бобслея. Седели в градче, близко до Залцбург. Министърката им казала устно да пътуват за състезание. Те хващат самолета и тръгват. Имаха нужда от пари, за да наемат бобслей, да си платят хотел и храна. Бореха се за квоти. Отидоха и нищо не се случи. Никой не им преведе пари. Взеха една шейна под наем, тип "чук и гек". В крайна сметка са 20-и. Ако са имали добра шейна, са щели да влязат в десетката. Събирали са пари от техни колеги, за да ядат и да се приберат.
- По ваше време се инвестира много в база за кърлинг, а сега този спорт изобщо го няма в България. Какво се случи?
- Има две федерации. Едната е с нито един клуб, но има лиценз към министерството, даден от Петър Стойчев. Другата е с девет клуба, а не им дадоха разрешение. Ние нямаше да се класираме за олимпиадата, но ако всичко е наред и тръгнем сега, може да имаме кърлинг в Пьончан. Лошото е, че в нашата държава много хора искат да бъдат президенти на федерации, за да имат визитка. Това е проблемът.
- Ако бяхте министър, какво щяхте да направите, за да се подобри ситуацията?
- Министерството трябва да направи разбор. Ако съм аз начело на спорта, бих публикувал този анализ. Същото трябва да направи и олимпийският комитет, който беше незабележим. Сега БОК правят едно-единствено нещо - поръчват билетите и правят дрехите. Трябва да им се дадат повече правомощия. Защо да не се подготвят под тяхната шапка олимпийците? Това е проблем сега, защото законът не позволява да се дават пари на обществена организация. Министерството на спорта вече не е министерство, а счетоводна къща. Всички носят папки, тетрадки, листа. Минават подписи през 10 човека. Нещата се бавят. Във федерациите стоят по цял ден да описват бумагите. Текат нонстоп проверки. Необходимо е да се оптимизират нещата. Да се отпускат пари на федерациите по-бързо. Те имат нужда от средства ежедневно. Отиват щангистите в Асеновград на лагер. Треньорите се занимават с фактури и с отчитане. Това е пълна идиотщина. Счетоводителите трябва да са повече от треньорите и спортистите.
- Защо законът за спорта се дъвче толкова време в парламента и нищо полезно не се приема?
- В момента съм съветник в Комисията за младежта и спорта към парламента. Не е засегнат проблемът с функциите на БОК и евентуалното му финансиране. В закона се вкарват по-скоро лобистки неща. Те пречат на спорта.
- Каква е причината спортът да се политизира?
- Това не е вредно. Стига политиците да помагат на спорта. Сега министър-председателят отиде на откриването, но не мога да се сетя защо президентът отиде на закриването. Каква е причината да не са заедно? Поставям се на мястото на президента. Как ли се е чувствал, когато изобщо ни няма в класацията?
- Защо почти никой в България не подкрепи последната кандидатурата на София за зимна олимпиада? Какво се случи?
- Вече не бях министър, а народен представител. В нашата държава си мислеха, че нещо може да се случи, без да се прави нищо. Няма как да стане. Когато беше гласуването, отпаднахме още на първия тур. Бойко Борисов беше кмет тогава и побесня, защото го подведоха. Бяха му казали, че ще се класираме във втория кръг. За да направим каквото и да е, трябва да имаме лоби в МОК. Ние нямаме. Това е грехота. Всичко беше въпрос на проектиране. Времето не ми стигна, защото мандатът ми на министър изтече. Ако имаше воля на правителство и парламент, можеше да се намерят парите. По това време още нямаше криза. Хората можеха да видят какво се прави.
- Предстои лятната олимпиада в Рио. Там какво ни чака?
- То си дойде. Има две години и малко дотогава. До един месец всички спортни фактори трябва да се съберат, за да направят методика. Да се види кои са потенциалните федерации с възможност за призови места. Не се сещам кой може да направи нещо по-сериозно на олимпиадата. Ивет Лалова, борците и боксьорите вече остаряха. В Лондон видяхме с министър, който е гребец, да нямаме лодки. Времето лети, а отдолу няма нищо. Дано да извадим млади хора, които за тези две години да се подготвят. Закъснели сме адски много. Отделно федерациите трябва да поемат конкретен ангажимент и да кажат колко пари ще са необходими, за да го изпълнят. Да обяснят, че парите не са им достатъчно. Да получат преференции, а лагерите им да бъдат по-евтини. Нека да имат хубави екипи, защото сега половината ни национали ходят на тренировки кой с каквото намери. Един го взел от Илиянци, друг от някое село. Реално шансовете ни за Рио са от спортове, които се броят на пръстите на едната ръка. Ситуацията е трагична.
- Говори се за насочване на средства към масовия спорт за сметка на елитния. Ще има ли ефект това?
- Министерствата на спорта и на просветата трябва да се погрижат за салоните, площадки и игрищата в училищата. Доколкото знам, в общините има предвидени от бюджета 52 млн. лв. за спорт. Тия пари не се вижда къде отиват. Навремето направихме трети час по физическо възпитание в училищата. След това изчезна. Никой не разбра как. В същото време България получи от ЮНЕСКО награда за това, че сме вкарали още един час по физическо. На спорта не се гледа сериозно в България. Това е работа на ресорния министър, който да натиска по време на министерските съвети. Има нужда от близка връзка с финансовото ведомство.
- Къде отиват парите за спорта, след като олимпийците казват, че нямат качествени ски?
- Това трябва да го отговори министерството на спорта. Тук не става въпрос само за бюджетни пари. Има и директни средства от тотото. Базите са най-големият проблем. Нямаме една нормална пързалка. Мечтата ми е стадион "Юнак" да се върне. Там се играеше хокей, имаше фигурно пързаляне. Вечерно време децата бяха на кънки. Ако не върнем интереса на малките, няма да се получат нещата.