Бившият халф на "Левски" Бранимир Кочев: Съдиите подпираха "Реал"

Бранимир Кочев е един от футболистите на "Левски", които играят в мачовете срещу "Реал" (Мадрид) през 1979 г. Двубоите са 1/16-финали от турнира за Купата на европейските шампиони. "Сините" губят с 0:1 в София и 0:2 в Мадрид.
Кочев никога няма да забрави двубоя на "Сантяго Бернабеу", когато Ули Щилике му чупи крака в 18-ата минута. Пред "България Днес" Бранко разказва за мачовете с кралския клуб.

- Г-н Кочев, еуфорията около гостуването на "Реал" в София е огромна, как усетихте вие атмосферата преди 35 години?
- И тогава се подготвяхме сериозно, все пак става въпрос за кралския клуб. Но сега запалянковците са по-гладни за голям футбол. По наше време такива мачове се играеха по-често. ЦСКА победи "Ливърпул" и "Нотингам", когато тези два тима бяха действащи шампиони на Европа. През 70-те "Левски" надигра непобедимия тогава "Аякс" и се представи достойно срещу "Атлетико" (Мадрид) и "Барселона".
- Страхувахте ли се от "Реал" (Мадрид) преди мача?
- Чувствах напрежение, защото бях новобранец в "Левски". От дете мечтаех да играя в мачове срещу велики отбори и мечтата ми се сбъдна. Но когато срещу теб излизат най-добрите играчи в света, няма как да не бъдеш респектиран.
- Какво ви каза треньорът Иван Вуцов преди мачовете срещу "Реал" (Мадрид)?
- Да не се притесняваме, защото дяволът не е толкова черен. Моята задача беше да пазя Ули Щилике, германския национал
- Бяха ли ви обещавали някакви премии за успех срещу "Реал"?
- От телевизията ни бяха подготвили премия. Не беше уточнен точният размер на сумата. Но обикновено за победа в международни мачове взимахме между 80 и 200 лева допълнително. Понякога министърът на вътрешните работи ни отпускаше премии за добри резултати. Смешни пари в сравнение със сумите, които се разиграват сега.
- Кой беше тогава голямата звезда на "Реал"?
- В този отбор блестяха Сантиляна, Дел Боске, Камачо, Пири, Кънингам. В "Реал" винаги са играели велики футболисти.
- Интересен детайл от сблъсъците между "Левски" и "Реал" е, че и двамата треньори са специалисти от Балканите - Вуцов на "сините" и Вуядин Божков на "Реал". Успяхте ли да си поговорите с Божков?
- На мача в Мадрид имах шанса да разменя няколко думи с него. Каза ми на сръбски: "Абе, брато, къде сте тръгнали да биете "Реал".
- Безспорно е, че "Реал" е велик отбор, но също така е вярно, че съдиите често помагат на силните. Видяхме го и при гостуването на "Лудогорец" в Ливърпул. Имаше ли такова нещо и при вашите срещи с испанския гранд?
- Да, винаги реферите са помагали на по-големите отбори в завързани ситуации. На реванша срещу "Реал" в Мадрид Щилике ме ритна зверски и ми счупи крака в 18-ата минута. Това трябваше да е чист червен картон и ние да останем с човек повече на игрището. Съдията обаче не изгони германеца. Интересното е, че преди немецът да ми счупи крака, Емо Спасов можеше да вкара гол и да поведем в резултата. От моята позиция изглеждаше, че топката ще влезе във вратата, но уви... Не можахме да се възползваме от тази добра ситуация. Понякога дребни на пръв поглед детайли определят как ще се развие даден мач и в голяма степен решават крайния изход.
- Какво ви каза Щилике след мача?
- Говореше ми нещо на немски, което не разбирах добре. Явно се извиняваше и ме тупаше по рамото. Не можах да усетя дали наистина съжалява. Немците се усмихват по един особен начин и не можеш да ги разбереш какво им се върти в главите.
- По това време ЦСКА и "Левски" често гостуват за предсезонни контроли в Испания. Местните клубове искаха ли да привлекат футболисти от България?
- Знам, че е имало интерес към Павел Панов и Воин Войнов от "Левски". Но тогава беше почти невъзможно български футболист да играе в отбор от Западна Европа.
- Легенди се носят за това как Иван Славков-Батето ви води в "Левски" и подписвате договор с "Левски", а не с ЦСКА. "Армейците" също са искали да ви привлекат. Какво всъщност се случи?
- Качиха ме в един "Мерцедес" в Благоевград и ме закараха в София в хотел "Рила". Бях облечен със сини дънки и синьо яке. Батето ме видя и каза: "Ама ти си готов за "Левски", я се виж, целият си в синьо. Идвай в отбора!". С две думи ме успа.
- Останахте ли приятели със Славков и след като приключихте с футбола?
- Да, винаги! С Батето бяхме много близки. Няма да забравя как ми уреди кола с едно обаждане по телефона до министъра на търговията и услугите Караманев. Още бях футболист на "Левски". Батето вдигна телефона и каза на министъра: "Пращам ти едно момче, което няма с какво да ходи на тренировки. Вижте там да му решите проблема". И ми дадоха една чисто нова жигула.