Новият на шеф на "Арена Армеец" Николай Ишков: Не съм връзкар

Николай Ишков направи име в България покрай футбола. Той управляваше успешно „Спартак“ (Варна) в продължение на 11 години - от сезон 1994/1995 г. По негово време варненският тим изигра най-много международни мачове в историята си. За 5 месеца клубът е воден от треньор №1 на България за XX век Димитър Пенев. Голямата страст и хоби на Ишков обаче си остава киното. Варненецът завършва ВИТИЗ със специалност актьорско майсторство за куклен театър през 1987 г. Актьор и продуцент.
- Г-н Ишков, в края на миналата седмица спортният министър Красен Кралев трябваше да обяснява вашето назначение, забравиха ли хората, че имате около десет години опит като президент на "Спартак" (Вн)?
- Нормално е да обясни на обществото решението си, след като се е създало някакво напрежение. Някой явно се чувства пренебрегнат, защото си е мислел, че е абониран да стане шеф на "Арена Армеец". Друг най-малко е очаквал, че аз ще бъда избран, и се засяга.
- Имали ли сте някакъв общ бизнес с министъра преди, някакви проекти правили ли сте?
- Не, никакъв бизнес не сме имали. Познаваме се като съграждани. Не е тайна за никого, че Кралев се занимава с маркетинг, с реклама, с дейности, свързани със сайтове и други в тази област. Аз никога не съм имал допир с тази сфера. Занимавам се с продуцентство още от далечната вече 1990 година. Аз съм първият независим продуцент, направих първите игрален и документален филм, първата театрална постановка, която влезе в Народния театър като независимо продуцирана. Още ми стоят плакатите, на които пише: Николай Ишков и Народният театър представят пиесата на Александър Морфов "Дон Кихот". Представлението се игра десет години.
Дали са някакви субективни причини, за да се задава този въпрос, не знам. Припомнят се някакви неща от миналото и по-конкретно, че съм бил кукловод. Но аз нямам причина да се срамувам от това, че съм завършил куклено актьорско майсторство. Същото завършиха Кръстьо Лафазанов, Александър Морфов, Теди Москов, Васил Василев-Зуека, Тончо Токмакчиев, изобщо плеяда от големи актьори. А ние се обиждаме на "кукловод"!
- Кукловодите май са други хора в нашата държава...
- Тези кукловоди са на много по-високи нива и аз не мога да стигна до тях. Ако някой търси такава препратка, то аз не съм такъв човек и не съм в дирята, в която ме слагат.
- Министър Кралев каза, че трябва да се привлекат в залата повече концерти. Затова ли се е спрял на вас - да направите съоръжението повече културно средище, отколкото спортен център?
- Не, аз не съм дошъл тук да продуцирам нещо. Пред мен стои въпросът да се работи по-гъвкаво и креативно с цел да се създадат условия и възможности на всички, които имат желание да правят различни събития в "Арена Армеец". Да поставим взаимоотношенията между нас и организаторите на събития на едно по-друго ниво, да работим по-добре. Една от сериозните пречки да се организира нещо в залата е високият наем и той спира някои да си направят нещата тук. Сега работим по схема, по която да се оптимизират цените, да видим какви механизми би могло да въведем и те да се облекчат. Защото, от друга страна, разходите за поддръжката на съоръжението са неистово високи.
- През 2014 година в "Арена Армеец" е имало 30 събития, колко трябва да са те, за да може залата да се издържа, че и да е на печалба?
- Не мога да кажа бройка. Проблемът е, че всички неща, които се случват тук, трябва да се планират много месеци предварително. Сега в първите три-четири месеца нашият екип каквото и да направи, то няма да се види веднага. Искаме с промоутърите да имаме такива взаимоотношения, че вместо едно или две мероприятия да направят три-четири за годината. Целта ни е до месец да направим така, че организаторите на събития да се активизират. Вече имам в главата си идеи как да подобрим взаимоотношенията си с тях и сега трябва да видим как ще ги реализираме, какви са възможностите. Някои от тези идеи, стратегии вече ги споделих с част от промоутърите и те се зарадваха и казаха, че нямат търпение да започнем да работим.
Друг е въпросът, че искам да се използва цялото пространство и около самата зала. Колкото сме по-гъвкави и креативни, толкова повече може да допринесем за заетостта на залата и целия комплекс. Според мен той има още потенциал, който досега не е бил използван - говоря за цялата инфраструктура. Така може да се добие по-друг поглед, по-друг ракурс за представянето на нещата. Това е моята тежка задача, предизвикателството, което което аз съм поел.
- Бяхте десетина години президент на "Спартак" (Вн), интересувате ли се още от футбола ни?
- Да, знаете приказката, че не се гаси туй, що не гасне.
Може да звучи странно въпросът как така на 32 години съм бил номиниран за президент на клуба, но само след година-две, когато минах един период на обучение във футбола и "Спартак" (Вн) влезе в "А" група, този въпрос беше забравен. Да ръководя футболен клуб наистина в началото ми беше малко чужда материя, но аз обичам предизвикателствата. Като усещане, качества, бърза реакция не ми беше чуждо да се захвана с футбол. Човек най-добре се учи, когато се сблъска с някакъв проблем и му намери решение. И сега задават въпроса каква ми била експертизата. Експертизата е тая, че ако не успееш да си свършиш работата, трябва да си ходиш.
- Вече сте встрани от управлението във футбола, но от тази позиция какво виждате, какви са грешките в управлението, та клубовете ни са в трагично състояние, като не броим "Лудогорец" и донякъде "Литекс"?
- Не искам да правя тежък анализ на ситуацията, но българският футбол стигна до срив. Според мен проблемът е първо икономически. Българският спорт и футболът в частност няма икономически потенциал и не може да има нужния оборот. Няма хора, които да генерират интерес, да отидат на стадиона или да седят пред телевизора, като по този начин вкарват пари от билети, реклами по време на предаването и спонсори. Стигна се дотам, че клубовете си направиха организация да продават продукта, който произвеждат.
Когато аз бях президент на клуб, ние бяхме щастливо поколение, защото още ги имаше футболистите и спортистите, подготвени през 80-те години на миналия век. Мен ме избраха през юли 1994 година, когато имаше голяма еуфория и нещата изглеждаха по много по-положителен начин. И футболистите ни бяха на съвсем друго ниво, Имаше интерес към тях, а сега не е така. Тогава имаше личности сред футболистите и всички запалянковци им знаеха имена, а сега такива останаха единици, другите никой не ги знае.
В "Лудогорец" създадоха с възможностите на собствениците и с техните амбиции организация, която им донесе успех. Освен сериозните инвестиции те са хора, които знаят как се харчат пари и за какво. Аз само се радвам за тях, защото едва ли на някой му е минавало през главата, че след "Левски" можем отново да имаме участник в груповата фаза на Шампионската лига.
В България няма и ресурс от футболисти в момента. През 90-те години още използвахме наследството на сериозните спортни школи, които имаше в страната. Сега нещата тотално се промениха, придобиха други измерения, условията са по-особени.
- Откакто напуснахте "Спартак" (Вн), се скрихте от светлината на прожекторите, с какво се занимавахте през тези почти десет години?
- Върнах се към киното, снимах няколко филма, бях актьор, съпродуцент на филма на Рангел Вълчанов "А днес накъде", след това пътувахме с него в САЩ да го представим. Имах и взаимоотношения с една компания, управляваща дори ЦСКА, където бях консултант. Не съм се дистанцирал от работата си, не съм бил някакъв монах. Имало е моменти, когато пак са спрягали името ми, но на мен не ми е чуждо да съм на течение. Ето, сега пак, но аз обичам предизвикателствата и ще направя всичко възможно да се справя с управлението на "Арена Армеец".
- Споменахте за вашия екип, това означава ли да очакваме кадрови промени сред служителите на залата?
- Не, аз дойдох и започнах работа с тези хора, които си бяха тук. А и не мога да сменя толкова хора, структурата е друга. Искам с тези хора да направим новата стратегия за дейността ни.