Аман от спортни патриоти

Колко много спортни патриоти се навъдиха в последните дни! От обикновения запалянко до доказани имена в бранша като Илиана Раева. Причината беше едно събитие, което привлече 200 души.

Тенис мачът за купа „Дейвис" между България и Унгария беше в миманса на масовата аудитория. Всичко се промени, когато изригна народният вопъл срещу Григор Димитров. Момчето от Хасково стана предател, егоист, изменник и интересчия. Понеже не дойде, за да класира националния отбор в горната група на купа „Дейвис".
Дотук с предисторията. Сега малко любопитни факти. Хората обичат да забравят историята. Или да я преиначават. Дълги години в главите на малките чавдарчета и пионерчета беше тъпкана омразата към турските поробители. В същото време никой не се замисляше при изговарянето на чадър, зор, чешма, пара, та дори и любимата ракия. Често ползвани турски думички от ежедневието, за които никой и не мислеше да каже Аман!
Изразът пич също е дошъл по нашите земи от Истанбул. Прието е да символизира някой точен и готин човек - типичен мъжкар. Съвсем доскоро Гришо беше пич. Защото от 2012-а досега игра 6 пъти с националния отбор за купа „Дейвис" в сблъсъци без абсолютно никакво значение. В тях спечели девет мача и загуби само един - на двойки.
За сравнение Рафа Надал сложи фланелката на Испания за въпросното състезание едва два пъти през същия период. Новак Джокович - пет пъти, а Шотландският боец Анди Мъри колкото Гришо - шест. При това в мачове, които наистина са от значение - в елитните групи. Там, където се разиграва титлата и има много повече публика от 200-те фенове, които се печаха в края на миналата седмица в Националния тенис център.
Турците използват думата пич за обида. Означава дете без родител. Гришо си остана пич, но вече в другото значение на думата, според тежките думи на „патриотите".
Прословутата снимка на тенисиста как скача във водата, докато неговите съотборници се мъчат срещу унгарците, подейства като катализатор. Завистта се изля върху бедното момче, което доскоро делеше леглото с Мария Шарапова. Пак добре, че не е с нея. Ако все още бяха заедно, хорската жупел нямаше да подмине тази руска...
Народопсихологията на българина е вплетена в стиха на Христо Ботев в „На прощаване". Ние знаем силно да любим и мразим. Това го усети преди година Кубрат Пулев. Хорската надежда се въплъти в боксьора преди мача му с Владимир Кличко. Всички неудачи, ниски заплати, лоши пътища, корумпирани политици и съдии бяха оставени настрана. Заради бляна един българин да стъпи на най-високия световен връх. Той не успя да го направи, след като беше брутално нокаутиран насред Хамбург. И тогава хорският глас „Давай, Кобра, ние сме с теб" се преобрази в „Къде е тръгнал, знаех, че ще падне."

Мнозинството от фенове побърза да дръпне ръце от падналия боец и да концентрира своя житейски блясък към някой друг. По това време модерен беше Григор Димитров - с рекордно класиране в световната ранглиста, три спечелени турнира през годината, полуфинал на „Уимбълдън" и ослепителната Мария Шарапова под ръка.

Помните ли каляската с трите коня в българския футбол. По този начин Димитър Бербатов беше определил самия себе си и другите двама топфутболиси, които в последните 10 години играеха във водещи клубове - Мартин Петров и Стилиян Петров. Бербо се отказа от националния отбор в средата на 2010-а и беше обявен за предател. Докато той играеше, България поне беше близко до класиране на голям форум. Сега битката е за предпоследното място в квалификациите. Митко така и не се завърна, а беше загатнал, че може да го направи. Не го стори по няколко причини. Една от тях е отношението от хората, които го низвергнаха заради неговото решение. А след своето отказване той доказа, че е безценен диамант. Стана голмайстор на Висшата лига, вкара пет попадения в един мач от най-силното първенство, а „Манчестър Юнайтед" се класира за финала на Шампионската лига.

Нещо подобно се случи и с Матей Казийски. Голямата звезда на световния волейбол се оттегли заради недоволството срещу управлението на федерацията. И то в навечерието на олимпийските игри в Лондон. Вече трета година посрещачът не променя своето решение. Най-вероятно няма и да го промени. Той също беше и продължава да бъде заклеймяван като „отстъпник" и „предател".
Червените кортове в Борисовата градина скоро няма да се напълнят. Както не се напълни зала „Армеец", когато в София дойдоха баскетболни грандове като „Барселона" и „Панатинайкос" или звездите на световния женски тенис. Така пустеят и футболните стадиони. Без значение дали там играят „Левски", ЦСКА или националният отбор. Празни са, защото ги няма феновете „патриоти". Същите тези, които не ходят на мач, защото нямат чадър. Много им е зор, защото не е ясно дали градският транспорт ще работи по тъмно. А и парата не стига за билетче, въпреки че за ракийка винаги ще се намери. Важното е да си пич и да хвърлиш камък по някой от малкото успешни българи по света, щом и другите пичове хвърлят.

След дъжд качулка

Обвиненията от страна на тенис обществото към Григор Димитров дойдоха непосредствено след поражението на България от Унгария с 2:3. Преди самия двубой за купа "Дейвис" настроението беше оптимистично. И нямаше как да е по друг начин, защото сумарно българските тенисисти бяха с много по-добри позиции в ранглистата от техните колеги. Реално само лидерът на "маджарите" Мартон Фучович беше малко по-напред от нашите водещи момчета Димитър Кутровски и Димитър Кузманов. Останалите бяха от 600-ата позиция назад.
Друга голяма грешка беше изборът на кортовете. Както отбеляза дългогодишният национал Ивайло Трайков, червената настилка в Националния тенис център не е подходяща за Кутровски и Кузманов. Именно те се провалиха с гръм и трясък в първия ден.
Огромна вина носи и ръководството на федерацията. Шефовете трябва да се запитат защо не положиха усилия да задържи бащата на Гришо - Димитър Господинов, като капитан на тима за купа "Дейвис". Неговият заместник Тодор Енев полага всякакви усилия, за да вдигне потенциала на останалите тенисисти, но се видя, че без Димитров много трудно реалността може да се надскочи.