Григор Димитров: Нямам лоши чувства към Маша.Винаги играя за България.

Най-добрият български тенисист Григор Димитров не говори често пред български медии. Една от основните причини за това е, че Гришо рядко се завръща в родината. Желанието на хилядите фенове да го видят на живо ще се сбъдне на 28 ноември. Тогава той ще играе демонстративен мач в зала "Арена Аремеец" в София срещу французина Гаел Монфис.

Димитров беше специален гост на Нова телевизия. Той за пръв път говори откровено за раздялата с Мария Шарапова пред Ани Цолова и Виктор Николаев.

- Григор, какво да очакват феновете от твоя мач на 28 ноември?
- От много отдавна исках да играя в България. Намерих и един от топиграчите, с който да го направим. Приказвах с Гаел още в началото на годината. Освен това ще направя и открита тренировка с дечица от всякаква възраст, които се занимават целенасочено с тенис.
- Къде живееш и как минава един твой ден?
- Живея в Монако. Там е моят дом. Когато съм там, гледам да правя нещата по възможно най-добрия начин. Ставам към 7-7.30 ч. Сутрин тичам по 20-30 минути за тонус. Разходката винаги ми дава едно добро начало на деня. После правя фитнес към час. След това е време за корта. Към два часа, два часа и половина. Събираме се с други играчи, които живеят също там. На път съм всяка седмица. По-малко от три месеца в годината се събират, през които съм в Монако.

- Защо не игра за България в турнира Купа "Дейвис"?
- Винаги играя за България. Това, че не играх Купа "Дейвис", е съвсем различна тема. В момента съм изцяло фокусиран върху своята кариера. Турнирът не съвпадаше с програмата. Трябваше да се срещна с потенциалния треньор, с когото работя в момента. Има толкова много компоненти в програмата. Всеки има правото да казва каквото мисли.
- Какво дължиш на България?
- До ден днешен играя за България. Винаги подкрепям страната с нещата, които мога да правя.
- Мария Шарапова. Какво стана там?
- Винаги съм пазил личния си живот. Заобиколен съм от внимание. Нямам лоши чувства към Шарапова. Всичко беше на много добри начала. Всеки си поема по неговия път и може би се нуждае от нещо свежо. Това беше времето и мястото за нас да се разделим.
- Беше обещал на Мария да я доведеш в България, за да види красиви неща.
- Не съм обещавал, а казах. Аз също не съм ходил на много места, като някои от манастирите. Не съм бил и на Рилските езера. Това са неща, които искам да направя с човек, с когото мога да споделя дълбоки тайни. Така че предстои.

- Каква трябва да е твоята жена?
- (Смях)... Да си призная в момента не съм много на тази вълна след всичко, което стана. Не чета жълта преса. Някои от сръбските тенисисти ме бяха питали наскоро за разни работи около мен. Дори и аз бях учуден. Не обичам да говоря за тези неща. Не виждам смисъл. Когато си на корта, трябва да говориш за тенис.
- Кой е най-добрият ти приятел?
- Имам една шепа хора, с които може да излезем на вечеря. Не са спортисти. Това са хора, които се занимават с други дейности.
- Колко е свързана болката с тениса?
- Всеки ден има болка. Не минава и ден без това. Но съм свикнал на натоварвания. Дори вече не ги мисля.
- Коя е загубата, която те е разколебала?
- Винаги е имало тежки моменти. Казвал съм, че няма да играя повече, но на втория ден съм се връщал. Сред най-тежките ми загуби беше поражението от Новак Джокович на "Уимбълдън". Преди 2-3 месеца имах срещи с мачболи, пропуснах ги, но това е част от играта.

- Получава ли се психологически срив?
- Винаги са ми трябвали 4-5 дни, за да се възстановя.
- Какви са отношенията с родителите ти?
- Отлични. В България се прибирам винаги когато мога. Зареждам се от малкото време, което прекарвам тук.

- Какъв е първият ти спомен в живота?
- Имам доста. Може би първият ми път е, когато спечелих турнир във Франция. Бях на 12. Погледнах се с баща ми и вече знаехме какво ще правим. Осъзнах как това е нещото, което желая да правя. Повярвах си. В началото усещах тениса като работа, но след като спечелих US Open и "Уимбълдън" при юношите, разбрах, че това е мечтата ми, как това е нещото, което искам да правя.
- На кого искаш да кажеш благодаря?
- На майка ми, на баща ми. Цялото семейство. Много специално благодаря на Георги Стоименов и на цялата фамилия Малееви. Още от малък си спомням как ходех да играя в техния клуб. Винаги оказваха много добра подкрепа и хубави съвети до ден днешен. Христо Стоичков го познавам от времето ми в "Барселона". С Димитър Бербатов сме се засичали няколко пъти. Неговата фондация ме подкрепи.
- Осъзнаваш ли, че си звезда?
- Никога не съм харесвал да използвам думата звезда. Добър съм в спорта и тениса. Всичко останало идва с успехите.
- Имаш ли ритуали?
- Винаги има. Когато се състезаваш, гледаш да се фокусираш върху мача и върху противника. Това трябва да го правиш в продължение на седмици, защото непрекъснато се срещаме с играчите.

- За какво плачеш?
- Не съм плакал отдавна. Не мога да си спомня кога беше за последно. Опитвам се да не плача.
- Имаш ли вълнуващи случки с фенове или фенки?
- Миналата година в Шанхай имах двама фенове, които бяха абсолютно луди. Катереха се над оградата. Когато излизах, охраната беше до мен. Разписвах нещо. Някой го дръпна в последния момент и едно момче ми заби юмрук в главата.
- Ще направиш ли среща с твои привърженици?
- Най-важното нещо е откритият урок за децата. Ще се надяваме да направим нещо и за зрителите, за да получат това, което искат, на 28 ноември.
- Какво има на медальона, който носиш?
- Той ми е подарък. Не си спомням от кого. Но там е Дева Мария. Вярващ съм. Бях вчера на църква. Имам вътрешна необходимост. Когато мога, ходя. Молитвите ми присъстват преди и след храна и когато си лягам.
- Какво ще кажеш за твоя режим на хранене?
- По време на турнири се ограничавам със сладките неща и с храни, които са тежки. На закуска обяд и вечеря ще има риба, месо, ориз, зеленчуци.
- Имаш ли хоби извън тениса?
- Когато се прибера, гледам да прекарам няколко дни сам. Като например да карам колело. Слушам най-различна музика. Сега съм на вълна "Дъ Уикенд". Карам БМВ. Сега чета Робърт Фрост. Правя го, когато летя.

- Кое е любимото място на почивка, където искаш отново да се върнеш
- Още не съм бил на такова място. Много съм зле с почивките. Не мога да отдъхвам. Не съм човек, който да стои на плажа. Винаги трябва да има адреналин. Например да отида на писта и да карам автомобил. Харесвам да гледам баскетбол.
- Носят ли ти адреналин феновете?
- Неизбежно е на почивките да видиш хората срещу теб. Свикнал съм и вече не ми прави впечатление, но винаги забелязвам българските флагове по трибуните.
- Какво е най-невярното нещо, което си чул за теб?
- Много от нещата не са верни. Не съм имал случай да кажа „уау“ от слух за мен.
- Имаш ли идол?
- В самото начало, когато бях малък, тогава гледах много мачове. Роджър Федерер и Андре Агаси ми бяха като пример. Сега наблюдавам от всяка гледна точка, за да намеря вдъхновение. Харесвам актьори като Джони Деп.
- Как се представяш след пет години?
- Надявам се дотогава да съм спечелил по-големи титли и да остана в тениса. Целта е турнир от Големия шлем, а защо не и повече. Като например да съм в първата тройка на ранглистата.
- Мислиш ли за деца и какво би им спестил?
- Да. Когато летиш по 20 часа със самолет, какви ли не мисли ти минават през главата. Бих им спестил тениса. Ако времето и човекът са правилни, със сигурност един ден ще имам деца. Но в момента съм насочен към моя свят и към това, което искам да постигна. Може би след това.