Маркиньос: Част от феновете ме обиждаха

Добромир ДОБРЕВ

Марселиньо от "Лудогорец" става четвъртият бразилец, който ще облече националната фланелка на България. Преди него това вече са правили Лусио Вагнер, Тиаго Силва и за последно Маркиньос. Дебютът на "кариоката" за "лъвовете" ще бъде в приятелския мач срещу Португалия на 25 март от 22,45 ч. в град Лейрия. За това как се чувства един бразилец с екипа на България, разказва настоящата звезда на "Пирин" Маркиньос. 33-годишният бивш халф на ЦСКА си спомни с умиление пред "България Днес" за своята първа повиквателна.

- Марки, какво си спомняш от твоя официален дебют за българския национален отбор?
- Беше невероятно изживяване за мен. За първи път излязох в официален мач през юни 2011 година при гостуването на Черна гора в европейска квалификация. Тогава завършихме 1:1 в Подгорица, а аз записах пълни 90 минути. Иначе дебютирах няколко дни по-рано в неофициалната контрола срещу Корсика. Преди това винаги съм казвал, че ако един ден играя за България, ще бъда от най-щастливите хора и това се случи.

ВНИМАНИЕ, ЧИТАТЕЛИ! Целия текст, снимки, още факти и интересни детайли ще публикуваме УТРЕ в хартиеното издание на "България Днес"!

- Бързо ли се адаптира в отбора?
- Селекционер тогава беше Лотар Матеус. Преди това в разговор той ме попита дали искам да играя за България и без да се замислям, отговорих с "да". Аз повечето футболисти от отбора вече ги познавах, тъй като бях играл на терена с тях като играч на ЦСКА. Лидерите в съблекалнята бяха Стилиян Петров и Мартин Петров, които много ми помогнаха. Бербатов вече се беше отказал от отбора.
- Помниш ли колко мача изигра с националната фланелка?
- Ако броим и контролните срещи, имам осем участия.
- Имаше ли някакви притеснения, преди да приемеш да станеш български национал?
- Не, никакви колебания. Всичко стана много бързо и когато получих поканата, дори още нямах българския паспорт. 15 дни след това ми го извадиха. Чувствах се отлично.
- С кого спеше в една стая по лагерите?
- Различно. Първо бях с Румен Трифонов, след това с Ники Бодуров, със Сашо Тонев. Не съм имал проблем с никого.
- Заради това, че си чужденец, гледаха ли по по-различен начин на теб?
- В самия отбор не, отношението към мен бе добро. Но част от публиката гледаше към мен малко по-различно. Повечето фенове ме приеха добре, но имаше негативни реакции. Може би заради това, че съм играл в ЦСКА, някои фенове на "Левски" са имали нещо към мен. Самият аз никога не съм изпитвал лоши чувства дори към агитката на "сините". Все пак в случая играех за България.
- Расизъм срещу теб усещал ли си на стадиона?
- Чак расизъм не. По време на един мач с Англия излязохме да загряваме на пистата заедно с Вальо Илиев. Тогава част от публиката започна да ме псува и да подвиква разни неща към мен.
- Успя ли да научиш българския химн?
- За първите мачове не, защото нямах време. Получих повиквателната и след 5 дни вече пътувах с отбора. Впоследствие само някои думи схванах, химнът ви е труден. Добре е Марселиньо сега да научи текста, но не това е решаващото. Най-важно е да играе така, както може, затова е в националния.
- Ще успее ли да помогне на България?
- Надявам се да бъде приет добре. В националния отбор сега е доста по-различно, отколкото преди няколко години. Преди имаше доста футболисти, които играеха в чужбина. В момента отборът е млад. С Марселиньо сме приятели, но той не се нуждае от съвети. Доказал се е в българското първенство. Да отиде и да покаже това, което прави в "Лудогорец".

- Друг бразилец - Кайсара, също бе вариант за националния.
- Също мой приятел, който има страхотни качества. Видях, че дори "Байерн (М) го искат. Доколкото знам, вече няма как да играе за България, защото няма нужните години тук. Жалко е, защото можеше да помогне много. Но това, че сега играе в Бундеслигата, е добре за него.
- Ти си на 33 години, приключи ли окончателно с националния отбор?
- Доста е трудно вече да получа повиквателна, да не кажа невъзможно. В последните години започват да се викат млади играчи. Когато си в по-голям отбор, е по-лесно да попаднеш сред избраниците. Все пак никога не казвай никога. Аз няма да се откажа от националния отбор сам. Ако някога имат нужда от мен, нямам проблем и с удоволствие ще играя пак за България.
- Има ли шанс отборът в предстоящата контрола с Португалия на Кристиано Роналдо?
- Действително в момента разликата в класите между двата състава е голяма. Всичко се решава на терена. В днешния футбол, ако се раздаваш максимално и мачът ти потръгне, може да поднесеш изненада. Португалия е фаворит, но не бих казал, че ще победи 100%.
- Как се чувстваш в "Пирин"?
- Добре съм, адаптирах се. В Благоевград е по-различно, отколкото в София. Бях свикнал да отида на мол в столицата, а тук няма толкова опции къде да се разходиш.
- В неделя играете с "Левски", ще им вземете ли точки?
- Ние вече два пъти им взехме точки този сезон. В София завършихме 0:0, а аз изпуснах дузпа в последните минути, докато в Благоевград победихме. Гледах последните им мачове и не се представят добре, но все пак това си е "Левски". Чака ни труден мач, както и всички останали всъщност. Искам да вкарам на "Герена". Досега 3-4 пъти съм играл на техния стадион, винаги съм бил близо до гола, но не съм успявал да се разпиша. Най-важното е да се представя добре и да вземем поне точка.
- Като бивш играч на ЦСКА по-нахъсан ли си срещу "сините"?
- Действително малко по-различно е в тези мачове. Все пак съм участвал в големи дербита между "сини" и "червени".
- Как се работи с треньор като Шенсой?
- Емоционален човек е Шенсой. Живее с мачовете, мотивира доста момчетата. Казал е някакви неща за съдиите, защото така ги е видял. Хората няма да кажат нещо, ако няма нищо. В предишния мач той изрази добро мнение за БФС и реферите, но тогава никой нищо не каза.
- Накъде ще поемеш, когато прекратиш кариерата си?
- Мисля, че когато свърша с футбола, ще си тръгна за Бразилия. Може би ще се занимавам с нещо, свързано с играта. Истината е, че не искам да съм треньор. Това е свързано отново с тренировки, лагери, мачове, а аз от доста време вече водя такъв живот и съм далеч от родината си.