Цецо Атанасов: Сашо Костов ме прати за табло при 7:2

Победата със 7:2 над ЦСКА през 1968 г. е най-любимият мач на всички левскари и най-мразеният от цесекарите. Особено за тези, които са играли в злощастния двубой. Един от тях и човекът, оформил крайния резултат, е Цветан Атанасов, дясното крило на "армейците" от онова време.
През този сезон отборът на "червените" е с класа над останалите, дори над "вечния съперник". Цялата цесекарска общност в навечерието на дербито очаква лека победа... но претърпява ужасяваща катастрофа.
"Толкова бяхме силни през онзи сезон, че изобщо не мислехме за мача, по-скоро бяхме с нагласата, че вече сме го спечелили - спомня си Цецо Атанасов. - Ходихме на кино предната вечер, мислехме, че ще ги разбием. Подценихме ги и си получихме заслуженото. Тодор Живков имаше един знаменит лаф: "Приземяване, другари". Вместо да го послушаме, да се приземим и да отчетем важността на мача, ние бяхме в облаците и бяхме наказани."
Най-неприятният момент за бате Цецо е към края на срещата, когато резултатът вече е набъбнал. След като още във 2-рата минута Петър Жеков открива, Георги Аспарухов-Гунди, Сашо Костов и Янко Кирилов вече са вкарали няколко гола и са сащисали противниците си. Именно Костов вбесява дясното крило на "армейците".
"Сашо играеше вляво, аз бях вдясно. Срещаме се и ме избъзика да търча за нашето табло, че на това на "Васил Левски" вече няма място. Страшно се ядосах, викам му: "Престани вече, бе, не те ли е срам! Цял мач говориш глупости!".
Костов е бил известен майтапчия и още в тунела преди двубоя бил предупреден да си държи езика зад зъбите. "Като излизахме, Иван Василев му каза: "Сашо, ако ме правиш за резил пред хората - внимавай! Няма да се бъзикаш, играем като хората." А оня само прави обратното на каквото си му казал, не може да си представите какъв човек. Всяка секунда му ражда главата някаква простотия. Ако му се връзваш, направо ти идва да го утрепеш", смее се днес Цецо Атанасов.
Историята с паметния мач не свършва с последния съдийски сигнал. "Наскоро преди този мач ми бяха дали апартамент. Запалянковците бързо научиха къде живея и месеци наред ми пускаха в пощенската кутия снимки от мача. Добре че жилището беше на деветия етаж, щото, ако не ги мързеше да се качат до там, сигурно щяха и ме запалят", признава още бате Цецо.