Халфът на "Милан" Владислав Жиков: Разтреперих се!
Българският талант Владислав Жиков прави фурор в школата на италианския гранд "Милан". 17-годишният е един от най-талантливите полузащитници в Примаверата (отборът до 19 г.) на миланския гранд. Юношеският национал привлече вниманието на треньора на седемкратния европейски клубен шампион Винченцо Монтела и вече направи първа тренировка с представителния тим. Пред "България Днес" той сподели как се е стигнало до преминаването му в "Милан", какво е чувството да тренираш със звездите на "росонерите" и какви цели си е поставил оттук-нататък.
- Владислав, как се стигна до повикването в първия отбор на "Милан"?
- Много от играчите имаха повиквателни за техните национални отбори. Затова треньорът Винченцо Монтела поиска няколко футболисти от Примаверата от нашия наставник. Един от избраните бях аз.
- Какво е усещането да си част от първия отбор?
- Това е мечта за мен. Винаги съм бил фен на "Милан", още от дете. За мен беше голяма емоция и полезен опит.
- Имаше ли притеснение в теб преди първата тренировка?
- В началото, когато ми съобщиха новината, се разтреперих малко. Сърцето ми започна да тупка по-бързо. Но когато излязох на терена, притеснението изчезна и успях да направя каквото трябваше.
- В началото беше в групата за контролата с "Борнемут", но отпадна. Защо?
- Причината е, че титулярният десен бек Инацио Абате, който имаше контузия, се възстанови. Това доведе до решението на треньора да ме остави. Но за мен беше огромно удоволствие и очаквам с нетърпение друг път пак да съм в първия отбор.
- Какви са впечатленията ти от Винченцо Монтела?
- За първи път го виждам. По време на тренировъчния процес не говори много. Наблюдава внимателно. Знаеше имената на всичките момчета, които бяхме от Примаверата. Това много ми допадна. Държеше се по един и същи начин с нас и футболистите от първия тим. Това ни помогна и да се отпуснем.
- Кой от футболистите те впечатли най-много?
- Най-голямо впечатление ми направиха Сусо и Мбайе Нианг. Първият е много техничен и бърз футболист. Нианг има изключително силен удар и физическа мощ, която в Примаверата много рядко се вижда. Футболът при мъжете и при нас юношите е различен. Нивото при тях е много високо. Разбрахме колко още ни трябва на нас и колко ще трябва да работим, за да ги настигнем.
- Как се държаха звездите от първия отбор с вас?
- По време на тренировката се опитваха да ни отпуснат. Аз получих подкрепа от Нианг. Няколко дни преди заниманието бяхме на ресторант с родителите ми. Там го срещнахме. Помолих го за снимка и му разказах, че играя в Примаверата. Той остана много учуден от това, защото ние тренираме на едно място, а никога не ме беше виждал. По време на заниманието ме разпозна и доста ми помогна.
- Как се стигна до преминаването ти в школата на "Милан"?
- Вече четвърта година съм в клуба. Пристигнах в "Милан" на 14. Това стана благодарение на един скаут, който гледа мой мач в Неапол, където живях, преди да дойда тук. Моите родители все още са там, тъй като в Милано съм на общежитие. Този човек ме видя и започна да ме следи отблизо. След това реши да ме доведе тук. Въпреки че бях правил проби в други от италианските грандове, мечтата ми беше да играя в "Милан" и за радост това стана.
- Как минава ежедневието на един футболист от Примаверата на "Милан"?
- Тук много се държи на училището. Ежедневието ни е доста трудно. Ставаме сутрин рано и отиваме на училище. Излизаме по-рано от часовете, защото трябва да тренираме. Всеки ден пътуваме един час до Миланело (б.а. - базата на "Милан" е на 50 км от Милано) с автобуса. Там тренираме около 2-2,5 часа. После имаме още един час на връщане. Вечеряме и към 20,00 трябва да започна да уча. Доста изморително е. След училище и работа на терена ученето е трудно, но засега успявам.
- Имаш ли време за някакви забавления извън футбола?
- Не много. Тренираме всеки ден от понеделник до петък. В събота играем мач. Само в неделя имаме почивка. Тогава трябва да се учи, защото през другите дни няма възможност. Така ми минава неделята. Трудно е дори да намеря време да се върна при мама и татко в Неапол. Това се случва веднъж на 2-3 месеца.
- Играеш като халф, но ползват ли те и на друг пост?
- В събота имахме мач и ме пуснаха централен защитник. В националния отбор до 17 години при Викторио Павлов също винаги съм играл на този пост. Чувствам се доста добре и на двете позиции, на които ме използват. Високият ръст също ми помага.
- Доскоро при юношите играеше заедно с вратаря Джанлуиджи Донарума, който е голямата сензация в Италия в момента. Какви са впечатленията ти от него?
- С него сме добри приятели. Той е от Неапол и на 14 години тръгнахме заедно за Милано. Много добър човек е. Никога не е показвал, че е повече от другите. Винаги се държи добре с всички. Не се възгордя. Това му прави чест и съм много щастлив, че съм негов приятел. Сега много рядко го виждам, защото той има много ангажименти. Тръгнахме заедно, а това къде се намира той в момента ми дава големи надежди за бъдещето. Дано се съберем и в първия отбор скоро.
- Има ли футболист, на който се възхищаваш?
- В "Милан" моят идол беше Андреа Пирло. Много интелигент футболист, който има поглед над играта. Иначе винаги най-големият ми идол е бил Христо Стоичков. Надявам се да стана нещо подобно на него като успехи на терена. И след години и за мен да се говори по същия начин.
- В момента има лагер на националния отбор, от който си част. Защо не си повикан?
- Не знам. Този въпрос не трябва да го отправяте към мен. Това е решение на селекционера. Когато съм повикан, винаги давам 100% и се раздавам. После има треньор и той решава какви са неговите нужди, но няма време за разочарование. Трябва да се работи.
- От малък живееш в Италия. Замислял ли си се да избереш да играеш за тази държава, а не за България?
- Никога не съм го мислил, въпреки че съм израснал в Италия. Дошъл съм тук на 5 години. Когато облека фланелката на България и изпея химна - няма такива емоции! Затова се надявам често да чувам този химн и да стигна до представителния отбор колкото се може по-скоро.
Елица Младенова
