Спас Джевизов: Военните ме изгониха за 3 минути

Осем сезона в ЦСКА, над 200 мача и почти 100 гола. Част от състава постигнал незабравимите победи над "Ливърпул" и "Нотингам Форест". За военните това няма никакво значение, дори да си Спас Джевизов - решават и го уволняват, махат го и от армията, разбира се. Годината е 1984.
Нападателят е трън в очите на генералите и офицерите, отговарящи за спорта в тогавашното министерство на отбраната, и използват случая, че е на 28 години и е "стар" за големия футбол.
Самият Джевизов днес си признава, че армейските привички са го дразнели. "Не свикнах с реда и военщината. Непрекъснато им казвах на военните с какво не съм съгласен и защо, кое не е правилно. Бях им трън в очите. Когато през 1984 г. решиха, че не съм им нужен и трябва да ида "да се обигравам" в Кипър, ме уволниха за три минути. За седем дни ме изгониха и от жилището. Просто ми дадоха заповед до седмица да се изнеса", спомня си Джевиза.
Разбира се, това е само краят на една дългогодишна "несъвместимост на характерите" между футболиста и началниците. "Колко пъти са ме глобявали не мога да ви опиша. Почти не съм имал месец, в който да си взема пълната заплата. Но в армията има и друго - вземат ти звезда. И това ми се е случвало неведнъж. Но като дойде мачът с "Левски" и бием, а аз вкарам гол, няма къде да ходят - връщат ми звездата", смее се бившият голаджия на "червените".
В същото време, докато има пререкания с военните, е имал голямо уважение с министъра Добри Джуров. "Ген. Джуров обичаше мъжките момчета, уважаваше ги. Може би заради това уважаваше и мен, а и аз него. Той държеше за спорта, не само за футбола, и правеше каквото може да ни подсигури във всяко едно отношение. Но аз никога не си позволих да злоупотребя с уважението му и да ида да му се жалвам за това или онова. В армията трябва да има ред и дисциплина и макар тогава да не съм бил съгласен да е чак до такава степен, днес си мисля, че може би без нея нямаше да сме този отбор и да постигнем тези успехи", завършва Джевизов.