Тайните на футбола с Валентин Михов: "Брокерите" ме изиграха пред Илия Павлов

Валентин Михов бе президент на Българския футболен съюз само година, но през времето на неговото управление се изигра може би най-паметният мач в историята ни - този срещу Франция на 17 ноември 1993 г., когато "лъвовете" бият "петлите" с 2:1 и се класират за световното първенство в САЩ през следващото лято.
И до днес самият Михов твърди, че не е искал да оглавява централата, защото по това време е президент на ЦСКА. Но нещата се завъртели извън неговия контрол.
"Септември" (Сф) ми издигна кандидатурата, а ме подкрепиха ветераните начело с покойните Иван Колев, Начко Михайлов, Димитър Пенев Ц да е жив и здрав, и други. На Димитър Ларгов, който тогава бе президент на БФС, му бяха подсказали да не се кандидатира.
Аз не исках този пост, защото бяхме направили в ЦСКА модел, стратегия за развитие, щяхме да станем европейски клуб преди всички. Но ветераните ме убедиха да отида на конгреса. След като бяхме спечелили Купата на България срещу "Ботев" (Пд), аз я занесох на една сбирка в Пасарел при Васко Пожарната и там казах, че отивам на конгрес, за да отбия номера", разказва Михов.
Но нещата се оказват подготвени, без самият той да разбере. "Брокерите" ми се обадиха и казаха, че са със мен. Аз не съм мръднал от София, не съм провеждал кампания. Явно те са агитирали, работили са в клубовете в моя полза.
В навечерието на конгреса дойде Христо Стоичков у нас към три сутринта и ми каза, че в парк-хотел "Москва" са се събрали президенти на клубове и са решили, че ще подкрепят Николай Гигов, тогава собственик на "Локомотив" (Пд).
Написах си седем-осем опорни точки и отидох на конгреса с три листчета. Гигов пръв чете речта си, но залата не го слушаше. Аз говорих спокойно по бележките си. На средата на изказването ми, към четвъртата минута, залата взе да слуша внимателно и аз си викам на ума: "Вальо, ще вземат да те изберат и какво ще правиш, нямаш изпълком, никого, не си подготвен". Като по-късно ме избраха, щях да си дам отвод, но ме грабнаха Любетата и викат: "С теб сме, не се отказвай".
Тогава Христо Данов ми подготви и бъдещото изгонване, защото ми даде списък с осем имена за членове на изпълкома. Така стана, че те имаха повече влияние, отколкото аз. Аз на прима виста предложих няколко футболни хора и приятели, но бяхме седем души", откровен е Вальо Михов.
Мачът в Париж освен огромната радост е и поводът босът на БФС след няколко месеца да си подаде оставката.
"Нямахме решение за премиите преди мача с Франция. Имахме заседание на изпълкома точно преди заминаването, но колегите се изсмяха, когато повдигнах въпроса за парите. Не протоколирахме премия и това ми изяде главата. Дотогава премията за силните съперници бе по 5000 долара. Когато бяхме вече в Париж, се събрахме с капитана на отбора Боби Михайлов, Христо Стоичков, Христо Данов, Димитър Пенев, че дори и Гюнтер Нетцер беше на срещата, и решихме при победа момчетата да вземат между 12 000 и 15 000 долара.
Адвокат на ДброкеритеУ след мача каза, че ще дадем по 50 000 долара. Бях против, защото някои футболисти са играли в предишните мачове, подготвили са значението на този двубой, а щяха да получат по-малко. После кой какво е получил не съм се интересувал, защото бях напуснал", разказва тогавашният футболен бос.
Докато текат скандалите за парите, Михов опитва по разни начини да намери нужните средства, но получава и нож в гърба от същите хора, които са го избрали.
"3 500 000 долара идваха само за класирането, но трябваше да се изчака няколко месеца, докато от ФИФА ни ги преведат. Затова разчитах, че Илия Павлов ще ми помогне. Бяхме говорили с него. Стоян Александров беше финансов министър, дори президентът Желю Желев нареди държавата да помогне. Имахме към 700 000 долара събрани и ни трябваха още към 500 000. Но на поредната среща с Илия той ми вика: "Абе, Вальо, ти нещо ме "подхлъзваш". Вчера се видях с "брокерите", а те ми викат, че БФС няма пари за път и престой в Щатите. А ти ми искаш заем за премии". Обясних му, че от тези три и половина милиона ФИФА ще си удържи за път, хотел, застраховки и всичко и останалите ще ни ги изплати и ще му върна парите, но той не ми ги даде. Прецених, че в такава обстановка не мога да работя и си дадох оставката", разкрива събитията от онези времена Михов.