Вратарят на "Дунав" Станислав Антонов: Чудото с "Рома" може да се повтори

Станислав Антонов е роден на 21 март 1986 година. Висок е 178 сантиметра и играе с номер 86 (годината му на раждане).
Пъргавият вратар на "Дунав" (Русе) се превърна в твърд титуляр за отбора след контузията на колегата си Мартин Луков. Блесна с редица силни мачове и запази вратата си "суха" в няколко двубоя. Отличните му игри станаха причината да се заговори, че има място в националния отбор.
След историческия сезон за русенския тим и 4-ото място предстои участие в Лига Европа. Жребият отреди мачове с казахстанския "Иртиш" (Павлодар), който преди години отстрани родния "Левски".

Иво АНГЕЛОВ

- След 42-годишно прекъсване "Дунав" отново се завърна в европейските клубни турнири. Какви бяха първите емоции в отбора, когато разбрахте, че ще играете в Лига Европа?

- Еуфорията беше много голяма. До последно не знаехме дали ще играем или не. Точно 5 минути преди жребия видяхме, че сме в урната и силно се зарадвахме. Правилата на УЕФА трябва да се спазват и мисля, че правилно сме на мястото на ЦСКА-София в Европа.

- Очакваше ли отборът в началото на сезона да завърши на 4-то място и да играе в евротурнирите?

- Честно казано, не сме очаквали да бъдем 4-ти. Всеки от тима сигурно е давал интервю и е обяснял, че целта ни е била да не изпаднем. Но така се стекоха нещата - побеждавахме в доста мачове, завършвахме наравно и падахме, но всички бяхме задружни. И нещата се получиха.

- Какви мислиш за неизбежните сравнения с "Лестър" и чудото, което сътвориха?

- За мен това сравнение не е показателно, защото "Лестър" първата година станаха шампиони, а на следващата се бориха да не изпаднат. Дано и с нас не се случи това.

- Тоест следващата година пак ще се борите за запазване на мястото си в Първа лига?

- Да. Всичко, което дойде отгоре, ще е добро дошло.

- Какво мислиш за отбора на "Иртиш" (Казахстан), с който ще играете в първия кръг?

- Разгледахме внимателно отбора на "Иртиш". Мисля, че е доста опитен. Единственият проблем за нас е, че играят на изкуствен терен. Това може да ни изиграе доста лоша шега. Но има два мача, в които ще дадем всичко от себе си. Ще покажем, че мястото ни в Европа не е случайно.

- Разстоянието до Павлодар е около 5000 километра. Дългото пътуване може ли да ви умори още преди мача?

- Наистина може да окаже влияние. Ако не се лъжа, полетът със самолет е около 5 часа и половина. Надявам се всички да сме на едно добро ниво и да дадем всичко от себе си. Това е мач за Лига Европа, ние не сме очаквали да играем и не може да загубим нищо от този мач.

- Русе е готов да приеме мач от евротурнирите за пръв път от четири десетилетия. Очакваш ли пълен стадион?

- Разбира се, че очаквам да е пълен. Доколкото знам, при лицензирането за Лига Европа е станало ясно, че няма да се използва целия обем, а само около 6000 седалки. Но вярвам, че феновете ще запълнят толкова места, колкото позволяват от УЕФА.

- През 1975 г. "Дунав" побеждава "Рома" в Русе с 1:0 за купата на УЕФА, но отпада с 1:2 общ резултат. Победата се помни и до днес и се разказва от поколения на поколения. Вярваш ли, че чудото може да се повтори?

- Надявам се мачът с "Рома" да се повтори срещу "Иртиш" и да излезем победители от двата двубоя и да продължем напред.

- Ако отстраните "Иртиш", най-вероятно ще срещнете "Цървена звезда". Готови ли сте за такъв гранд?

- Първо да минат мачовете с "Иртиш" и едва тогава може да говорим за "Цървена звезда". Мисля, че казахстанците са преодолим отбор.

- В началото на сезона беше резерва на Мартин Луков, но след контузията му се превърна в твърд титуляр и направи изключителни мачове. Очакваше ли такъв развой?

- Като цяло бяхме 22-23 души и знаете, че няма титуляри и резерви. През целия сезон атмосферата в съблекалнята беше много приятелска и не е имало дразги между никого. Затова сме всички - да си помагаме взаимно и да даваме всичко от себе си.

- "Дунав" често е хвален, че играе предимно с българи и не се залага толкова на чужденци. Това радва ли те?

- За мен е по-добре да се налагат българи, отколкото да се дават луди пари за чужденци. А често се оказва, че те са едно-две нива под българските футболисти.

- Кой ти беше най-емоционалният мач през сезона?

- Няколко са. Но развръзката за нас беше мачът с "Ботев" (Пловдив), в който победихме с 2:0 като гости. Оттам тръгнахме стремглаво напред и почти не загубихме ритъм. Мачът с "Локомотив" (Пловдив), който победихме с 4:3 отново като гости, беше много силен.

- В коя среща ти беше наистина трудно?

- Най-трудният ми мач беше срещу ЦСКА-София на стадион "Българска армия" ("червените" победиха с 2:0 - б.р.). Държеше ме през 20-30 секунди нащрек. Имаха доста положения, справих се, доколкото можех, но не можах да помогна на отбора да спечели поне точка.

- В един момент се заговори, че ще получиш повиквателна за националния отбор. Имаше ли нещо вярно?

- Честно казано, на мен никой нищо не ми е казвал и не съм получавал покана. Доколкото дочувам, наистина е имало нещо. България има добри вратари и не съм аз критерият за националния отбор. Който и да бяха викнали, нямаше да сгрешат.

- Но ако те повикат, си готов да играеш?

- Разбира се! Кой няма да поиска да помогне на националния отбор.

- Какво мислиш за формата на първенството с две половини, плейофи, баражи и т.н.?

- Този формат не беше от най-добрите, които можеха да се изберат. Един отбор като "Монтана", който натрупа много малко точки, можеше в последните мачове да се спаси. Това не ми се вижда като добър формат за първенство.

- Кой ти е световният идол на вратарския пост?

- Двама са любимите ми вратари - Джанлуиджи Буфон и Мануел Нойер.

Легендите

Слави Дамянов е рекордьор по участия (384 мача) в русенския отбро. Играл е за тима в периодите 1967-1983 и 1984-1986 година.

Никола Йорданов е рекордьор по отбелязани голове (147 гола). Играе за "Дунав" от 1959 до 1972 година.

Георги (Джони) Велинов започва бележитата си кариера именно в русенския отбор. Дългогодишният страж на националния отбор и ЦСКА пази вратата на "драконите" през сезон 1974-1975 година.

Малко известен факт е, че легендата на "Левски" Георги Соколов е играл в "Дунав". През 1969 г. той записва 7 мача, без да отбележи гол.

Успехите

Четвъртото място тази година е изравнен рекорд на "Дунав" за най-предно класиране. Същата позиция заемат през сезон 1974/1975 г.

Тимът е 6 пъти шампион на "Б" група. През 1995 г. отборът достига до финал на първото издание на турнира за Купата на Професионалната футболна лига след паметна победа над "Левски" с 2:0 в Русе. На финала на 23 май 1995 г. в София "Дунав" губи от отбора на "Етър" с 0:3.