Три пъти отказват Любе Спасов от съдийството

"Три пъти бях на прага да ме откажат от футболното съдийство, но страшно много обичах футбола и съдийството и се преборих с всички препятствия", признава един от най-големите и уважавани български футболни съдии за всички времена Любе Спасов. Той и брат му близнак Любен Ангелов извървяват трънлив път, но и до днес са почитани и като рефери, и като личности.
Двамата са от столичния квартал "Красна поляна", израстват на стадион "Септември" и гонят топката още от деца. Кариера като футболисти не правят, но тръгват по трудния път на съдийството. Любето дебютира през 1982 г. и бързо си спечелва авторитет, налагайки правилника в няколко тежки мача в "А" група. Придържането към правилата, качествата, почтеността и любовта му футбола му печелят и закрилата на тогавашния шеф на футболната федерация Димитър Николов. "Ти само свири по правилата, другото остави на мен, казваше ми Николов - признава Любе Спасов. - Това беше голям човек и голям ръководител. Но през 1984 г. го обвиниха несправедливо за корупция и го арестуваха. После го оправдаха, защото той беше чист човек и не намериха никакво доказателство срещу него, но той от притеснение вече се бе разболял и по-късно почина. Веднага след това ме обвиниха, че съм бил в близки връзки с ръководството и започнаха моите големи проблеми. На 8 февруари 1985 г. ни покани на среща всички ръководещи съдии от "А" РФГ новият шеф Иван Шпатов. След като произнесе словото си, на трибуната се качи другар от новото ръководство и каза: "Другаря Шпатов желае да остане само с всички членове на БКП. От всички 26 души само аз трябваше да стана и да си изляза. А бях най-младият и перспективен арбитър. Не искам да си спомням как го изживях."
Една година до началото 1986 г. Любето няма право да свири мачове във всички групи на първенството.
"В началото на януари 1986 г. ми беше съобщено да се явя на конкурс с младите съдии за влизане да ръководят в "А" група. Там с брат ми се класирахме първи и втори. И отново стигнах до елита. След осем години на 1 януари 1990 г. бях утвърден за съдия на ФИФА."
Но въпреки всичко перипетиите за Любето не свършват с утвърждаването в света. "През 1993 година, под давление на един от шефовете на "Ботев" (Пд), адвокат Радичев, бях наказан несправедливо. Поводът бе мач "Левски" - "Ботев" на Националния стадион през март 1992 г., който стана драматичен. "Сините" бяха много силен отбор, но и пловдивчани не отстъпваха, там играеше Божидар Искренов-Гибона тогава. 30 000 души имаше публика. Наско Сираков падна за дузпа, но го предупредих да не го прави отново, защото ще го изгоня. В 43-а минута Искренов се откъсна, събориха го и дадох дузпа за "Ботев" - 1:0. Никога не съм обръщал внимание на освирквания от трибуните, но тогава направо ми заглъхнаха ушите.
Второто полувреме стана 1:1 и дойде 90-а минута. Имаше дузпа за "Левски", Сираков я би и я изпусна. След две минути, вече в добавеното време, спънаха Георги Димитров в пеналта и дадох още една дузпа. Този път Наско я вкара - 2:1. След година и половина, когато пловдивските брокери взеха властта в БФС, намериха формалния повод, че съм секретар на Професионалната лига. В Европа по това време много мои колеги международни съдии съвместяваха и секретарството.
Но дузпите в онзи мач си ги имаше, до днес си пазя запис. Даже същата вечер Вальо Михов, тогава президент на ЦСКА, заедно със съпругата му ги бях поканил у дома на гости. Вальо беше направо бесен, задето съм дал две дузпи накрая, но не гледал мача. Първо искаше да гледаме репортажа в новините по телевизията, той видя ситуациите и каза: "Любе, прав си".
Заради това Спасов изпуска шанса да свири на световното първенство в САЩ през 1994 г., за което още го е яд. През 1993 есента за 40 дни получих пет международни мача, а у нас нямах наряд. След световното в Щатите ми вдигнаха забраната, след като Иван Вуцов изпрати писма до УЕФА и ФИФА", връща времето Спасов.
"През 1995 г. бяхме с брат ми вече на 47 години, а в Европа се свиреше до 50 г. От БФС решиха да намалят у нас възрастта на съдиите до 45 г., защото ще правят подмладяване. Изхвърлиха ни, без дори да ни кажат едно "Благодаря". След години чак Борислав Михайлов ми даде златната значка на БФС и грамота. Парадоксът е, че много по-рано бях получил златна значка на ФИФА", завършва Любе Спасов.